Решение № 5754 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2808/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К. Ч., с [ЕГН], срещу Решение 722 от 31.01.2025 г., постановено по адм. д. 14 по описа на Административен съд Хасково (АС - Хасково) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на Ч. срещу Ревизионен акт Р-16002623000874-091-001 от 05.10.2023 г. (РА), издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) - Пловдив, изменен с Решение 464 от 12.12.2023 г., издадено от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) - Пловдив при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Наред с това, Ч. е осъден да заплати на НАП сума в размер на 2287,16 лв. за юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради постановяването му при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Излага конкретни съображения, с които обосновава твърдението си, че завишаването на данъчната основа за 2020 г. с приетите от приходната администрация суми от Ч. Р. и Л. Д. е незаконосъобразно като реферира същите оплаквания към отношенията му с лицата, описани на стр. 8 от ревизионния доклад (РД). Оспорва и направените от съда изводи във връзка с приетото от приходната администрация получаване на суми от клиенти в случаите на извършвани услуги по електронен път пред Агенция по вписванията и за размера на възнаграждението, което ревизиращите са приели, че му е платено в тази връзка, при което не са отчетени дадените обяснения от субектите за оказана безплатна помощ извън дейността му като адвокат. Неправилно, според касационния жалбоподател, съдът възприел и подхода на приходната администрация да се позове на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при определяне на размерите на получените възнаграждения. Въз основа на изложените оплаквания в касационната жалба се поддържа становище за незаконосъобразно провеждане на ревизията, което не било съобразено от първоинстанционния съд. Позовава се на заключението на съдебно-икономическата експертиза (СИЕ), основано на документи, а не на предполагаеми доходи. Иска се отмяната на съдебния акт, предмет на касационен контрол и присъждане на сторените по делото в двете съдебни инстанции разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание представя писмена молба, в която прави изявления, идентични на тези, направени в касационната жалба. Ответникът директорът на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Оспорва касационната жалба в представено по делото писмено становище, с което по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила. Поддържа становище, че е налице предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК наличие на данни за укрити от Ч. доходи. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от другата страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Първоинстанционният съд приел за установено, че през ревизираните периоди Ч. е подавал декларации по чл. 50 ЗДДФЛ и е декларирал упражняването на дейност като свободна професия и доходи по извънтрудови правоотношения. Основна била дейността му по извършването на адвокатски услуги подаване на жалби и представителство по съдебни производства. От приходната администрация били съобразени представените договори за правна защита и съдействие, получените от него суми от клиенти по банков път, както и факта на подаване от Ч. на данни на физически и юридически лица по електронен път към Агенция по вписванията към съдилища, внасянето на държавни такси и получаването на суми от частен съдебен изпълнител. При извършена от органите по приходите съпоставка на плащанията по банкови сметки на ревизираното лице се установило, че има постъпили плащания от клиенти, но за същите не бил представен договор за правна помощ и съдействие. Във връзка с платени по банков път суми от Ч. за държавни такси по изпълнителни дела и по касационни жалби, за регистрация и за промяна в регистрация на търговски дружества, както и за подаване на ГФО по електронен път, нямало декларирани получени доходи. Установени били осъществено представителство по договор за правна защита и съдействие пред Върховен административен съд с посочена по-ниска сума и случаи, при които не са представени договори или има анулиран договор. Във връзка с тези констатации и извършен анализ, от приходната администрация бил направен извод за наличие на данни за укрити приходи или доходи предпоставка по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за определянето на данъчните основи за ревизираните години по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът приел, че при направения анализ ревизиращият екип достигнал до заключение, че получените доходи за извършени услуги от Ч. не са декларирани в пълен размер. Били анализирани банковите сметки на ревизираното лице, като в ревизионния доклад били описани «неотчетените възнаграждения» и «неотчетени приходи от извършвани услуги по регистрация или промени в регистрацията» в Търговския регистър и публикуване на ГФО, и били отчетени възнаграждения във връзка с подаване на жалби пред съда, както и при установеното заплащане на държавна такса по електронен път и получавани суми от съдебни изпълнители, а относно определяне на размера на недекларираните възнаграждения били приложени разпоредбите на Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и анализ на цените на услугите относно регистрация и подаване на ГФО в посочения регистър. Въз основа на това, по реда на чл. 122 и сл. ДОПК за ревизираното лице бил приет облагаем доход в размер за 2019 г. 36980,00 лв.; 2020 г. 33400,00 лв.; 2021г. 38520,00 лв., като е извършено приспадане на 25% разходи и осигурителни вноски, за да се изчисли дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и са определени задължителни осигурителни вноски за фонд ДОО и ДЗПО - УПФ и по ЗЗО, както и съответните лихви за просрочие. Като основни спорни въпроси съдът дефинирал наличието на предпоставките за приложение на реда по чл. 122 ДОПК при извършване на спорната ревизия, както и наличието на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизионното производство при оценка на доказателствата. Направил извод, че РА е издаден от компетентни органи по приходите и при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел за безспорно установено наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК предвид установеното, според съда, «разминаване» между представените от ревизираното лице договори за правна защита и съдействие и общата сума по тях в съпоставка със сумите посочени от ревизираното лице в представената справка в хода на ПУФО; установени данни за множество извършени плащания по банков път в полза на ревизираното лице, за които няма представени договори за правна защита и съдействие, както и плащания от него за държавни такси по дела или услуги пред Агенция по вписванията също без представен договор за правна защита и съдействие. Съдът приел, че при определяне на приходите от тези услуги правилно е прието от приходната администрация като размери на възнагражденията да бъдат взети съответните определени размери от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не възприел за основателно възражението на ревизираното лице, че не е получавало възнаграждение за извършваните услуги по електронен път пред Агенция по вписванията, тъй като нямало формиран спор относно броя на заплатените съответни такси, които сочели на голям брой изпълнени услуги, а било недостоверно и нелогично да са извършвани без заплащане. По отношение на приетите различни суми от ревизиращите органи в случаите на представени документи, съдът отчел и «установеното относно договори с налични несъответствия, задрасквания, липса на хронологичност, повтаряемост или липса на номера» или анулиран договор. По тези причини съдът приел, че Ч. не доказал своите възражения относно общия размер на платени адвокатски услуги. По изложените съображения отхвърлил оспорването на РА. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради постановяването му при наличието на релевираните касационни оплаквания. Основателно още с жалбата си до директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, а и до АС - Хасково, Ч. е оспорил подхода на органите по приходите за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 -124а ДОПК. Това възражение неправилно не е било уважено нито от директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, нито от първоинстанционния съд. За да приеме посочения подход за законосъобразен, съдът се мотивирал, че в случая е безспорно наличието на данни за укрити доходи от страна на Ч., получени от установеното, според него, «разминаване» между представените от ревизираното лице договори за правна защита и съдействие и общата сума по тях в съпоставка със сумите посочени от ревизираното лице в представената справка в хода на ПУФО; установени данни за множество извършени плащания по банков път в полза на ревизираното лице, за които няма представени договори за правна защита и съдействие, както и плащания от него за държавни такси по дела или услуги пред Агенция по вписванията без представен договор за правна защита и съдействие, за които намерил за правилно да бъдат определени съответните размери по Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според съда установените обстоятелства съставляват основание за прилагане на особения ред на данъчно облагане по чл. 122 ДОПК поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Решаващият орган също е възприел наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, поради което е направил извод, че основата за облагане с данък по ЗДДФЛ и за задължителни осигурителни вноски за ревизираните периоди, следва да бъде определена по реда на чл. 122 124а ДОПК. Тези изводи, както и направените от съда, които са в същата насока, са неправилни при така представените по делото доказателства. Разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК алтернативно и изчерпателно регламентира обстоятелствата, при наличието на които органите по приходите могат да проведат ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. По аргумент от чл. 124, ал. 2 ДОПК фактическите констатации в РА се считат за верни до доказване на противното само ако наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства, което в настоящия случай не е сторено. Доказателствената тежест за тяхното установяване е на органите по приходите, като наличието на едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е достатъчно за провеждане на облагането по аналог. Следователно, в спорното производство по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на процесуалния ред за това. При успешно такова доказване, в тежест на жалбоподателя е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в РА. Тоест, за да се приложи презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. В настоящия случай, основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, на което се е позовала приходната администрация, не е подкрепено със събраните по делото доказателства. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, съобразените от органите по приходите, а и от първоинстанционния съд, «разминаване» между представените от ревизираното лице договори за правна защита и съдействие и общата сума по тях в съпоставка със сумите посочени от ревизираното лице в представената справка в хода на ПУФО; установени данни за множество извършени плащания по банков път в полза на ревизираното лице, за които няма представени договори за правна защита и съдействие, както и плащания от него за държавни такси по дела или услуги пред Агенция по вписванията също без представен договор за правна защита и съдействие, без основание са възприети като данни за укрити доходи. Въз основа на тези данни, не може да се направи обоснован извод, че Ч. е осъществил услуги в изпълнение на адвокатската си дейност в ревизираните периоди, които са останали недекларирани. Затова необоснован се явява изводът за наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - укрити доходи. Съдът не е дал задоволителен отговор на едно от основните възражения на Ч., релевирано още с първоинстанционната му жалба, срещу РА именно срещу възприетия от приходната администрация подход да бъдат определени като получени от него суми за услуги по обявяване на ГФО, предвид наличието на безспорни данни от получените отговори от търговските дружества, че не са му заплащани суми за това, нито са констатирани осчетоводени плащания. Еднотипността на отговорите, че се касае за упълномощителна сделка за извършването на услуга (която е едностранна сделка), без заплащането на каквато и да е сума на адвоката (не се твърди и установява наличието на договори за поръчка), при липсата на каквито и да е данни за обратното, както и броя на тези услуги, не могат да бъдат аргументи, с които да се оправдае и мотивира механичното начисляване на една и съща сума за този вид дейност за всяко от извършените действия във връзка с упълномощаванията. В противоречие с предписанието по чл. 37, ал. 1, изр. 2 ДОПК е поведението на приходната администрация, некоригирано от първоинстанционния съд, да не бъдат ценени преките първични доказателствени средства за безвъзмездното осъществяване на посочените услуги и действия. Принципно същите аргументи са относими и по отношение на начислени суми заради укрити доходи от регистрация и пререгистрация в Агенция по вписванията предвид констатирани плащания на такси към тази институция и то в пълен обем на услугата при определяне на възнаграждението съгласно Наредба 1 от 09.07.2004 г. Макар действително разпоредбите на тази наредба да се възприемат като ориентир за размера на възнагражденията, при липсата на данни относно обема на извършената дейност от Ч. и нещо повече при отричане на извършено плащане за нея от лицето получател на услугите, необосновани се явяват изводите на съда за законосъобразност на подхода на приходната администрация във връзка с определянето на суми, получени от него за тези дейности. Дадените от третите лица в тази връзка обяснения са годно и допустимо доказателствено средство, за които при преценката им по реда на чл. 57, ал. 4 ДОПК не се констатират основания, разколебаващи доказателствената им стойност. Въз основа на тях следва възприемането на обратен на направения от приходната администрация и от АС Хасково фактически извод относно получаването/неполучаването на суми за така извършените от Ч. действия. Несподелими са и съображенията на първоинстанционния съд, с които възприема за законосъобразни изводите на органите по приходите за наличие на укрити доходи суми, постъпили по банкова сметка на Ч., за които не били представени и налични договори за правна защита и съдействие. Наличието, респективно липсата на такъв договор, който впрочем не е от категорията на формалните договори, неправилно е поставен в основата на направения с РА извод. Относима би била констатацията деклариран ли е или не този доход от ревизираното лице, а не дали за него е бил съставен и подписан договор за правна защита и съдействие. Като не е разсъждавал така, а е възприел за относим факт, който не е релевантен за установените задължения, първоинстанционният съд е направил неправилен извод и по тази част от спора, който е необоснован и е в противоречие с материалния закон. В допълнение, ревизията не е направила констатации относно вида на банковите сметки на Ч., по които са постъпвали суми и на тези, от които той е правил преводи на държавни такси към институции. Ако се касае за клиентска сметка, съгласно чл. 39, ал. 1, изр. 1 от Закона за адвокатурата, тя е такава, по която клиентът предоставя на адвоката средства, които той да разходва. Средствата в тази сметка не са част от неговото имущество. Сметка се разкрива от адвокат, адвокат от ЕС или адвокатско дружество. По хипотеза чрез нея не се извършва плащане на адвокатския хонорар (вж. чл. 39, ал. 3, т. 2 от същия закон). Ако получените суми по банковата сметка на адвоката (ако не е клиентска) не могат да се обвържат с конкретни договорености с клиенти, то те не представляват доход от друга стопанска дейност по чл. 29 ЗДДФЛ. С арг. от чл. 10, ал. 1 ЗДДФЛ е дължимо обвързването на дохода с източник. Без да е доход по чл. 29 ЗДДФЛ, полученото от адвоката е с възможен ненаименован източник по чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ. Включването на този доход, наред с дохода от професионална дейност като адвокат в една основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК е в противоречие с правилото на чл. 16, ал. 2 ЗДДФЛ, а преобразуването на тази основа с единна ставка на нормативно признати разходи е несъвместимо с разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗДДФЛ. Необсъдени от първоинстанционния съд са констатациите на приходната администрация, възпроизведени в решението на директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП (стр. 4-8/17), с които също е мотивиран изводът в ревизионния доклад и в РА за наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК укрити доходи. Тези констатации са несподелими. Укритият доход е недекларираният доход по реда и в сроковете по съответния материален закон, а не този, който лицето не е посочило в хода на извършена проверка за установяване на факти обстоятелства. В този смисъл разликата между сумите по представени копия от договори от самото ревизирано лице и сумите, посочени в справката в хода на проверката пак от него, на които се позовава решаващият орган в Решение 464 от 12.12.2023 г., е ирелевантна за преценката. Вярно е, че в РА относно два от месеците през 2020 г. и за 2021 г. се споменава «ГДД», но записите са твърде неясни и предхождат обобщението, в което за релевантна е приета посочената от ревизираното лице сума в справката в хода на проверката (стр. 5/25 от РА). Така неотносим към тази преценка, както се посочи по-горе, е и фактът, че е констатирано наличие на получени по банков път суми от Ч., за които не е представил договори за правна защита и съдействие, при липсата на конкретни и ясни констатации и изводи декларирани ли са или не тези суми (обратно на посоченото в решението на директора на Д ОДОП - Пловдив), получени по банков път. Не се възприемат и съображенията на приходната администрация да ревизира получените от Ч., респективно платени суми по договори за правна защита и съдействие, поради договарянето на суми в по-нисък размер от този по Наредба 1 от 09.07.2004 г. или в размер, който е по-нисък от договорения по други сходни дела, тъй като това е извън правомощията й. Несподелим е и подходът да се коригира получената сума по писмен договор между адвоката и негов клиент, на основание изявлението на последния в писмени обяснения, приобщени в ревизионното производство, които при това касаят суми за разноски и адвокатски хонорар по делата без необходимата диференциация. Некоректни са и изводите относно недеклариране на сума в общ размер на минимум 1000,00 лв. по дела именно през 2019 г. и на сума в размер на 1100,00 лв. по дела от 2021 г. именно през 2021 г. при липсата на констатации относно датата и начина на плащане на сумите (а и останалите условия на договорите), от което да се направи извод за дължимия период на деклариране (чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ). Същите съображения са противопоставими и на изводите на приходната администрация, направени във връзка с дела, по които Ч. е осъществил процесуално представителство, но не е констатирано наличието на договор за това. Наред с това, недостатъчно е вписаното в съдебния протокол, че страната, чрез адв. Ч. иска присъждане на разноски (относно клиент Ч. Р.), за да се приеме, че такива са направени, вкл. конкретно че е платено адвокатско възнаграждение. Впрочем, още във възражението си срещу ревизионния доклад ревизираното лице изрично е възразило относно необходимостта да се държи сметка за принципа при заплащане на адвокатския труд при свобода на договарянето, както и относно разграничението, което следва да се прави между дължими договорени суми и реално изплатени/ получени такива. Без основание органите по приходите са взели предвид «цялата сума на сключените договори» (вж. стр. 5/25 от РА) въпреки направеното възражение, тъй като Ч. не представил обяснение по кои договори не е получил плащания договорите се намират в преписката и дори при бегъл техен преглед се установяват тези обстоятелства относно част от тях. Тази проверка е била дължима от ревизиращите органи и в противоречие с принципите по чл. 3 ДОПК - за обективност и чл. 5 ДОПК за служебното начало, приходната администрация прехвърля задълженията си на ревизираното лице. В нарушение на тези принципи е и липсата на установявания във връзка с възраженията на ревизираното лице, че някои от сумите, платени от «Мелиса Клаймът» АД представляват разходи за пътувания. Въпреки че съображенията на органите по приходите, основани на разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ относно нормативнопризнатите разходи да са принципно коректни, в контекста на конкретни уговорки в договора за правна защита и съдействие с конкретен клиент относно частен случай, които са останали неизяснени от ревизията, не могат да бъдат споделени. В нарушение на тези принципи е и липсата на конкретика досежно дадени отговори от трети лица в отговор на връчени им ИПДПОТЛ клиенти на Ч. (стр. 7/25 от РА някои от клиентите, в други отговори или представени са отговори), като при това тези констатации в РА не подлежат на проверка от съда предвид начина, по който са изложени. Това се явява принципна пречка да се очаква, че за ревизираното лице е възможно да изпълни тежестта да опровергае тези «фактически констатации» предвид презумпцията за верността им по чл. 124, ал. 2 ДОПК. Същото е относимо и относно констатациите пак там в РА относно «някои от представените от В. Ч. копия от договори», в които се твърди наличието на задрасквания и други външни недостатъци. Предвид гореизложеното, без основание е приетото от съда, че от съобразените в ревизионното производство дейности, които органите по приходите са приели, че са осъществени от Ч., са формирани доходи, които не са декларирани и това, че във връзка с тези доходи са дължими съответните публични задължения по РА. В продължение на тази линия на обсъждане и разсъждение, се достига до извода за липса на основание въобще за провеждане на ревизията по особения ред на това основание (чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК) укрити доходи. Приходната администрация, като страна, която носи доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, не е провела убедително тяхното доказване. Не е установено несъмненото получаване от Ч. на доходи, които не са отчетени, за да се квалифицира това като укриването им по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Без да са доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК определянето на основата за облагане с данъци по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК е незаконосъобразно. Предвид достигнатите изводи за неправилното определяне на нова основа за облагане с данъци по чл. 122, ал. 2 ДОПК, не съществува и осигурителен доход, върху който да се дължат вноски. Предвид изложеното, като е приел за законосъобразен подхода на органите по приходите за провеждане на ревизията по особения ред при липсата на съобразените от тях обстоятелства и това, че са били налице основания за провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 124а ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, с който е отхвърлил оспорването на РА, изменен и потвърден от директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. При представените по делото доказателства необоснован е изводът на съда, че са налице достатъчно данни за прилагане на особения ред за облагане и установяване на задължения. В този смисъл основателно е поддържаното в хода на ревизионното производство, а и пред първоинстанционния съд възражение на Ч., че от събраните доказателства не може да се направи извод, че е укрил доходи от адвокатската си дейност. По тази причина спорният РА е следвало да бъде отменен от първоинстанционния съд в обжалваната му част изцяло. Тъй като не е сторил това, АС Хасково е постановил неправилен съдебен акт, който подлежи на отмяна изцяло, вкл. в частта за разноските. При това след отмяната на обжалваното съдебно решение, дължима е отмяна и на спорния РА в оспорената пред съда част като незаконосъобразен. Предвид така направените изводи за незаконосъобразно провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, в случая необсъждането от страна на съда на приобщените по делото експертни знания, чрез приемането на заключения на съдебно икономическа експертиза, не се явява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. С оглед изхода на спора по същество пред настоящата инстанция, направеното искане от процесуалния представител на директора на Д ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство е неоснователно, а искането на Ч. за присъждане на разноски е основателно. Нему се следва присъждането на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Последните са общо в доказан размер от 4677,75 лв., както следва: за първоинстанционното производство 10,00 за държавна такса; 1800,00 лв. за депозит за СИЕ и 2700,00 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а за касационното производство сума в размер на 167,75 лв. за внесената държавна такса по сметката на Върховния административен съд. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение