Решение № 17307 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2019 г.

Решение № 17307 от 17.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8055/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът С. Д. моли да бъде отменено като неправилно решение № 580/22.04.2019 г. по адм. д. № 1144/2018 г. на АС – С. област, с което е отхвърлена жалбата против отказ на експертите в отдел "МДТ" в община К. за обработка на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, потвърден с решение № 04/03.10.2018 г. на началник отдел "МДТ" при общината. Поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли преписката да бъде върната на Община К. с указания за заверка на служебната страница на декларацията и да се открие данъчна партида на името на декларатора и съпругата му съсобственик и да бъде определен срок за изпълнение на фактическите действия. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Началник отдел "Местни данъци и такси" при община К. по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIII отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Димитров против отказ на експертите в отдел "МДТ" в община К. за обработка на подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, потвърден с решение № 04/03.10.2018 г. на началник отдел "МДТ" при Община К.. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на постановения отказ да бъде заверена декларация по чл. 14 от ЗМДТ. С писмо № 94-С-197/27.06.2018 г. на кмета на Община К. е отказано да бъде обработена декларацията, тъй като имотът, за който е подадена е деклариран като собствен на "Роуз пропърти" ЕООД на основание нот. акт № 145, том 13, нот. д. № 2674/2006 г. В производството пред съда е приложена декларация от 23.01.2007 г. на "Роуз пропърти" ЕООД за недвижим имот пл. № 1707 с площ 992 кв. м, с построена в него сграда, в кв. Промишлена зона", придобит по нот. акт № 113/11.12.2006 г., приложен по делото. Димитров е обжалвал мълчалив отказ на кмета на общината да разпореди извършване на фактически действия по заверка на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ по административен ред. С решение № 04/03.10.2018 г. на началника на отдел "МДТ" при Община К. е потвърден отказа на експерти в отдел "МДТ" за обработка на подадената от Димитров декларация по чл. 14 от ЗМДТ за имота, тъй като не е доказано по чл. 99 от ЗС "Роуз пропърти" ЕООД да се е отказал от собствеността си върху имота, или изгубването й, поради придобиване от другиго. Димитров не изпълнил указанията да представи документ за собственост върху имота. На основание чл. 10 и чл. 11 от ЗМДТ съдът правилно е приел, че титуляр на задължението за заплащане на данък върху недвижимите имоти е собственика на имота. Правилен е изводът на съда, че не е представен документ за придобиване на собствеността върху имота от Димитров, поради което не са налице предпоставките на чл. 14 от ЗМДТ за обработване на декларацията подадена от Димитров за имот, деклариран от "Роуз пропърти" ЕООД, притежаван на основание нотариално изповядана покупко-продажба от 2006 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗМДТ данъчните декларации по този закон се подават от данъчно задължените лица. Според чл. 11 от ЗМДТ данъчно задължените лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Според чл. 44, ал. 3 от ЗМДТ данък при безвъзмездно придобиване на имущества се дължи и при придобиване на недвижими имоти по давност. По чл. 45, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото по чл. 44. С чл. 46, ал. 1 от ЗМДТ е прието, че основата за определяне на данъка е данъчната оценка на имуществото при придобиването по давност към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. От цитираните разпоредби следва, че за обработване на данъчната декларация при придобиване на имот по давност през 2018 г. е необходимо да е представен нотариален акт или съдебно решение, установяващи придобиване на имота от декларатора, както правилно са решили органите на общината и съдът. В случая е налице спор за собственост, който докато не бъде решен със съдебно решение, органите на общината не могат да открият втора данъчна партида за същия имот, предвид чл. 99 от ЗС, според който правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или ако собственикът се откаже от него. Със ЗИД на ЗМДТ, обн. в ДВ, бр. 98/27.11.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. е приета нова ал. 3 на чл. 14 от ЗМДТ, според която не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава. В раздел трети попадат цитираните по-горе чл. 44 – 46 от ЗМДТ. Нормата е процесуална и се прилага и по заварени случаи. Решението като правилно с горните допълнения следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение,