Решение № 9175 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14312/2011 г.

Решение № 9175 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14312/2011 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане, подадено от Ахмед Осман Юсню от с. Жегларци, община Тервел, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение от 20.07.2011 г., постановено по адм. дело № 334/2011 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е оставено в сила с решение № 45 от 29.04.2011 г., постановено по адм. дело № 618/2010 г. на Тервелския районен съд. Като фактическо основание за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК страната сочи ново обстоятелство - узнаването, че отказът, обективиран в писмо изх. № ВС-25-1332 от 19.11.2010 г., на ОЗС - Тервел, е постановен от комисия, действала въз основа на нарочна заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" Добрич, на която са възложени и правомощия за произнасяне по реда на § 23 от ПЗР на ПМС № 188/2009 г. за ЗИД на ППЗСПЗЗ, ДВ, бр. 62/2009 г. Това ново обстоятелство се твърди, че е от съществено значение, тъй като комисията е имала правомощието да се произнесе не само по първото, но и по второто основание в § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, което е останало извън спора. Ответната страна - ОСЗ - Тервел, чрез представляващия я председател Михалева, в писмено възражение, към което са представени доказателства, в това число и заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Добрич за назначаване на произнеслата се по искането на Юсню комисия, изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. В настоящото производство за отмяна, страната като ново обстоятелство твърди, че след приключване на редовното административно производство и в двете инстанции, е узнала, че оспореният от нея акт е подписан от комисия, която е натоварена и с правомощия по § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. По делото са представени заповеди на директора на Областна дирекция "Земеделие", в това число и заповед № РД-10-210 от 4.10.2010 г., с която на основание чл. 60а от ППЗСПЗЗ и § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е назначена комисия за постановяване на решения по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, в това число и такива по § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Отмяната като самостоятелен извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила неправилни съдебни актове е приложима при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези на чл. 239, т. 1-9 от АПК. Конкретно соченото основание за отмяна е това по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като съдебният акт е влязъл в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Основание за отмяна са само новооткритите юридически или доказателствени факти, т. е. такива, които не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е висящо. Но те не трябва да са новосъздадени. Нужно е заинтересованата страна да не е знаела за тях или и да е знаела да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото, като незнанието или непредставянето да не се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. В случая обстоятелството, твърдяно като ново, съответно новопредставените доказателства не отговарят на условията, при които биха могли да бъдат кредитиране от съда и въз основа на тях да бъде отменено постановеното и влязло в сила решение. Обстоятелството, относно състава и обема на правомощията на "комисията" по § 23 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, издала оспорения в редовното административно производство акт, са били предмет на жалбата пред първоинстанционния съд - Районен съд гр. Тервел, съответно пред Административен съд - Добрич. Видно от жалбата, същата е насочена против отказ за оземляване, обективиран в цитираното по-горе писмо - изх. № ВС-25-1332 от 19.11.2010 г., на ОЗС - Тервел, като оплакванията са и затова, че писмото не отговаря на изискванията за форма, до степен че е оспорено изявлението на органа. В с. з. пред районния съд е поддържано оплакване за нищожност. Изрично е посочено, че от външна страна отказът е обективиран на бланка на ОСЗ -Тервел, което придава вид на произнасяне на компетентния да се произнесе по оземляването орган, но е подписан от "комисия" без да е индивидуализиран нейния състав, без означение на длъжностите на подписалите лица, както и липсва наименование на акта. Изключително подробно са развити доводи относно компетентността, възможността за делегиране на права на "комисия". Възражението е релевирано и във връзка с приложението на материалния закон. Районният съд - Тервел е отхвърлил жалбата, като при корекция на мотивите Административен съд - Добрич е оставил в сила решението на първоинстанционния съд, съответно в рамките на редовното двуинстанционно производство при контрола за законосъобразност е проверено и обстоятелството относно компетентността на органа - "комисията" издала оспорения акт. Обсъдено е и приложението на § 23, съответно и правомощията на органа и в тази насока. Следователно обстоятелството, за което се твърди че е ново, не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Освен това, за да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК следва страната, участвала в процеса, както вече беше посочено, да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава, че въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно. В случая и това не е налице. Страната е имала възможност да представи или да изиска да бъдат представени доказателства за обема на компетентността на органа, в това число и сега представената заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" за назначаване на състав по реда на чл. 60а от ППЗСПЗЗ, при полагане на грижи за добро водене на делото. По изложените съображения не е налице твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Ето защо и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение