Решение № 96 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2013 г.

ВАСV отделение06.01.2014 г.докладчик т Марина Михайлова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение от 19.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1211/2012 г. на Административен съд София - град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Иван Стефанов Дойчев срещу заповед рег. № з-105/17.01.2012 г. на полицейския орган при 07 РУП - СДВР, с която е разпоредено временното му задържане, на основание чл. 63 от ЗМВР за срок от 24 часа. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 96 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2618/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба на полицейски орган при 07 Районно управление "Полиция" (РУП) - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) против решение от 19.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1211/2012 г. на Административен съд София - град. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Иван Стефанов Дойчев от град София е депозирала писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № з-105/17.01.2012 г. на полицейския орган при 07 РУП - СДВР, с която е разпоредено задържане на Иван Стефанов Дойчев в помещение за временно задържане в 07 РУП - СДВР, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок от 24 часа. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, но при нарушаване на предписаната от закона форма, както и че същата е издадена в нарушение на материалния законна и на административнопроизводствените правила. От доказателствата по административната преписка са установени следните факти: Иван Дойчев е задържан на 17.01.2012 г. в 11.30 часа във връзка с осъществяване на оперативно-издирвателни мероприятия и въз основа на събрани писмени и веществени доказателства (оглед на местопроизшествието, свидетелски показания и откриване на отнетите вещи) и досъдебно производство № 3299/2011 г. по описа на 07 РУП-СДВР, образувано срещу неизвестен извършител. Задържането е извършено при наличие на данни за извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, и данни, за съпричастност на Дойчев с извършеното деяние. На същата дата, след задържането му е извършен обиск в 11.30 часа - което се установява от приложения протокол за личен обиск на лице, като в протокола подробно са описани намерените вещи. При тези доказателства АС е изложил мотиви в насока, че заповедта е издадена при липса на доказателства, установяващи наличието на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, тъй като наличието на данни за извършено престъпление от задържаното лице, следва да бъдат налице преди неговото задържане, и въз основа на тях да може да се направи основателно предположение за извършено от него престъпление. Освен това е прието, че оспорената заповед не е мотивирана, без посочени фактически и правни основания за издаването й, както и при наличие на нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в задържане на лицето за времето, след изтичане на 24 часовия законов срок. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Разпоредбата на чл. 63 от ЗМВР регламентира правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата на чл. 63, ал. 1, т. 1 - 8 от ЗМВР включително. От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането е било извършено във връзка с наличие на данни за извършване на престъпление от общ характер - по чл. 198 от НК и данни, за съпричастност на Дойчев с извършеното деяние, и във връзка с образувано досъдебно производство № 3299/2011 г. Задържането е било извършено за срок, посочен в закона, заповедта на полицейския орган е издадена в изискуемата форма, при наличие на фактическо основание, съответстващо на приложимия материален закон - чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не е допуснато нарушение на законоустановената форма, тъй като от обстоятелствената част безспорно се установява волята на издателя да наложи ПАМ за това, че са налице данни за извършено престъпление по чл. 198 от НК, което е основание по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. От съдържанието на приложената по делото разписка се установява, че Иван Дойчев е бил освободено в 11.30 часа на 18.01.2012 г., което се доказва от положения подпис на задържаното лице. Задържането под стража на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 64 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа представлява по смисъла на чл. 22 от ЗАНН принудителна административна мярка, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Предмет на досъдебното производство по чл. 198 от НК: "грабеж" е който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване. Наличието на данни за това престъпление са били установени преди извършването на задържането на касационния ответник, осъществяване на оперативно-издирвателни мероприятия и въз основа на събрани писмени и веществени доказателства (свидетелски показания и откриване на инкриминираните вещи), което е основание за прилагане на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР, приложим както при наличие на данни за основателно предположение за извършено престъпление, така и с цел предотвратяване на възможността на лицето да се укрие. Така обсъдените доказателства сочат за наличие на материалноправните предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 63 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АС, административният орган е представил доказателства, които установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено престъпление, които са събрани преди задържането му и които данни са били предпоставка за задържането му за срок от 24 часа за установяване на съпричастност на лицето с извършеното деяние. С оглед на това изводите на АССГ, че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето, а е направил това след задържането му, са необосновани и в противоречие с представените по делото писмени доказателства. Поради това мотивите на АС противоречат и на материалноправните разпоредби чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като наложената ПАМ е била законосъобразна и съответна на законовите разпоредби, посочени като основание за прилагането й. Предвид на изложеното, оспореното решение следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на Иван Стефанов Дойчев срещу заповед рег. № з-105/17.01.2012 г. на полицейския орган при 07 РУП - СДВР. Разноски от касационния жалбоподател не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. С оглед изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

Цитирани разпоредби

4