Решение № 5508 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11976/2010 г.
ВАСVI отделение19.04.2011 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 22/05.08.2010 г. по адм. дело № 250/2010 г. на Административен съд - Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5508 от 19.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11976/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Милан Цветанов Маринов, от гр. Русе против решение № 22/05.08.2010 г. по адм. дело № 250/2010 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на матиралния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 22/05.08.2010 г. по адм. дело № 250/2010 г. Административен съд - Русе е отхвърлил оспорването на Милан Цветанов Маринов, от гр. Русе срещу решение № КРД 31/30.04.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе, с което са потвърдени разпореждания № 171 - 00 - 3903 - 2/09.03.2010 г., № 171 - 00 - 3903 - 3/09.03.2010 г. и № 51/11.03.2010 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че след отпуснато парично обезщетение за безработица на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със същата начална дата. С разпореждане № 171 - 00 - 3903 - 2/09.03.2010 г. на ръководител на осигуряването за безработица е отменено разпореждането за отпускане на парично обезщетение за безработица поради настъпили нови обстоятелства. С разпореждане № 171 - 00 - 3903 - 3/09.03.2010 г. е постановен отказ за отпускане на парично обезщетение по чл. 54а от КСО и с разпореждане № 51/11.03.2010 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ е разпоредено възстановяване на добросъвестно получените суми. В рамките на административния контрол директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Русе с решение № КРД 31/30.04.2010 г. е потвърдил и трите разпореждания. Съгласно чл. 54е, ал. 3 от КСО изплатените парични обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода, за който им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, и за периода, през който са получавали парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане. Разпоредбата е озаглавена "възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение за безработица" и правната норма съдържа хипотеза, която предполага прилагането и при изплатено парично обезщетение за безработица и отпусната пенсия за ОСВ, изплащането на която по време съвпада изцяло или частично с периода на получаване на паричното обезщетение за безработица. Тези предпоставки са обективни и не са поставени в зависимост от това кога и по чия инициатива е отпусната пенсията, нито от добросъвестността или недобросъвестността на получателя на обезщетението. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 114, ал. 2 от КСО, съгласно която е изключена възможността в случаите по чл. 54е, ал. 3 КСО, какъвто е процесният, лицата да бъдат освободени от задължението за връщане на получено обезщетение за безработица, включително когато то е получено добросъвестно. Като е отхвърлил оспорването, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение