Решение № 11780 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10530/2015 г.

Решение № 11780 от 9.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10530/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Петров Йорданов от гр. София, чрез адв. Михайлов като процесуален представител, против решение № 6853 от 10.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5720/2014 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу писмо изх. № 94-358/13.02.2014 г. на министъра на здравеопазването. Излагат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Прави се искане за отмяната му и за присъждане на направените за двете инстанции разноски. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмо изх. № 94-358/13.02.2014 г. на министъра на здравеопазването, подписано от заместник-министър, с което жалбоподателят е уведомен за решение, с което във връзка с чл. 11а, ал. 2 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. е определено да постъпи на работа като лекар специалист "Пластично-възстановителна и естетична хирургия" във ВМА - МБАЛ, гр. София за срок, равен на продължителността на обучението на място, финансирано от държавата, считано от датата на придобиване на специалността. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Йордан Петров Йорданов против оспореното писмо, обективиращо решение на министъра по реда на чл. 11а, ал. 2 от Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването. За да постанови този резултат, тричленният състав е приел, че съгласно определението по адм. дело № 4316/2015 г. на Върховния административен съд, петчленен състав писмото има характер на индивидуален административен, акт, който съдържа всички реквизити на чл. 59 от АПК и поради това е издаден от компетентен административен орган, при спазване на формата, материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. Решението е неправилно. Компетентният орган да определи лечебното или здравно заведение, в което лицето, прието на място, финансирано от държавата, се задължава след придобиването на специалност да постъпи на работа, е министърът на здравеопазването съгласно чл. 11а, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 34/29.12.2006 г. Това свое правомощие министърът има право да възложи на определен от него заместник само в негово отсъствие съгласно чл. 4, ал. 3 от Устройствения правилник на Министерството на здравеопазването, приет с ПМС № 149/2013 г. (обн. ДВ, бр. 64 от 2013 г., изм. и доп., бр. 24, 81 и 84 от 2014 г.). Оспореното пред първата инстанция писмо е подписано от заместник-министър проф. д-р Чавдар Славов съгласно заповед за заместване № РД-15-54 от 10.02.2014 г., видно от отбелязването в печата, поставен в края на обжалваната заповед. От съдържанието на цитираната заповед се установява, че на заместник - министър Чавдар Славов е възложено да замества министъра на здравеопазването за периода от 10.02. до 13.02.2014 г. включително във връзка с отпуск за временна неработоспособност. Въпреки дадените от съда с разпореждане от 30.04.2014 г. указания на министъра на здравеопазването да докаже при заместване факта и периода на отсъствие, посочени като основание на заповедта, не са представени доказателства относно конкретните обстоятелства за отсъствието. Неговият процесуален представител е направил доказателствено искане в съдебно заседание, проведено на 3.11.2014 г., да му бъде дадена възможност да докаже факта на временна неработоспособност във връзка с разпореждането от 30.04.2014 г., което е уважено от съда и делото е отложено за друга дата. Проведени са две съдебни заседания - на 9.02.2015 г. и на 10.06.2015 г., последното след отменителното определение на петчленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 4316/2015 г. Доказателства за причините за отсъствие на ответника за времето от 10.02. до 13.02.2014 г. включително не са представени както в първоинстанционното производство, така и пред касационната инстанция, въпреки поддържаното от жалбоподателя възражение за издаване на писмото от некомпетентен орган, тъй като не е изпълнено условието министърът на здравеопазването да е отсъствал. При заместването за определен период заместващият осъществява правомощията на титуляра в пълен обем. За да се приеме, че органът, подписал оспорения акт, е компетентен при условията на заместване, следва да са налице следните условия: да има качеството на заместник по служба на титуляра на правомощията, да е налице изрична заповед за заместване, както и обективна невъзможност на титуляра да упражнява своите правомощия (отсъствие поради отпуск, командировка и други). В случая по делото е установено изпълнението на първите две предпоставки. Липсват доказателства обаче за обективната невъзможност на министъра за изпълнение на правомощията, която не се предполага само поради факта на издаването на заповед за заместване. Доказателствената тежест за установяване на компетентността на органа, издал оспорения пред съда административен акт в случая е на министъра на здравеопазването съгласно правилото на чл. 170, ал. 1 АПК. Тричленният състав е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 АПК, като е указал на ответника, че следва да представи доказателства за обективната невъзможност да упражнява своите правомощия за времето, посочено в заповедта за заместване. В случая пълно доказване на релевантните факти относно компетентността на органа не е проведено. При тези данни настоящият петчленен състав приема, че въпреки наличието на заповед № РД-15-54 от 10.02.2014 г. в случая не са установени предпоставките за заместване, тъй като не са представени доказателства за това, че на датата, на която е издадено оспореното писмо - 13.02.2014 г., министърът на здравеопазването е отсъствал. Затова не може да се направи извод, че действително на посочената дата титулярът е възпрепятстван да изпълнява правомощията си. По изложените съображения актът, подписан от заместник-министър, е нищожен на основание чл. 146, т. 1 АПК, като издаден от лице, което няма материална компетентност за това. Като не е съобразил тези обстоятелства и е приел оспореното писмо за валиден административен акт, издаден от компетентен орган, тричленният състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови ново по съществото на спора, като се прогласи нищожността на акта. При констатиране на този порок настоящият състав не следва да обсъжда останалите, наведени в касационната жалба доводи. При този изход на спора на жалбоподателя се дължат направените за двете инстанции разноски общо в размер на 615 лева, както следва: 15 лева - държавни такси и 600 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за настоящото производство, по отношение на което не са налице условия за редуцирането му поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 227, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,