Решение № 13930 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2016 г.

Решение № 13930 от 19.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10968/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Г. Т. от гр. К. против решение № 375 от 29.07.2016 г. на Административен съд П. по адм. дело № 125 по описа за 2016 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, а именно, че същото е постановено чрез домотивиране на обжалвания административен акт. Иска отмяна и постановяване на друго, с което бъде отменена оспорената заповед. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - председателят на Окръжен съд гр. П., не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, преценява касационната жалба за допустима като подадена в срок и от надлежна страна и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд П. е образувано след постановяване на решение № 1229 от 05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 6585/2015 г. по описа на Върховен административен съд, с което е отменено решение № 179 от 22.04.2015 г., постановено по адм. дело № 23/2015 г. по описа на Административен съд П. и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Съдът е разгледал жалбата на П. Г. Т. от гр. К. против Заповед № РД-170 от 18.12.2014 г. на Административен ръководител-Председател на Окръжен съд - П., с която на основание чл. 7, т. 6 във вр. с чл. 9 от Правила за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения /Правилата/, решение по протокол № 59 д. т. 6 от заседание на Висш съдебен съвет /ВСС/ от 10.12.2014 г., на жалбоподателя, в качеството му на административен ръководител - председател на Районен съд К. не е определена сума за изплащане на целева персонална награда по постъпилото от последния Предложение на основание чл. 7, т. 6 от ПОИСДТВ, с вх. № 13078 от 15.12.2014 г. Именно във връзка с постановеното решение на ВАС, задължителните указания дадени от съда и направеното от Т. предложение, с вх. № 13078/15.12.2014 г., административният съд е приел, че в случая се касае за поискано допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати през определен период и следователно предметът на обжалваната заповед е отказ да бъде определено допълнително възнаграждение за постигнати високи резултати текущо, през периода 01.01.2014 г. - 31.12.2014 г. - чл. 3, т. 1 от Правилата. Посочил е, че в случая следва да се съобрази цялостния принос на магистрата - в конкретния случай-председател на Районен съд, а именно - резултатите от работата му като редови съдия, свързани с насрочването, движението и решаването на разпределените му дела, и резултатите от работата му като административен ръководител - осъществяване на компетентно, ефективно и успешно ръководство на съда, на който е председател. При постановяване на оспорената заповед е акцентирано върху дейността на жалбоподателя като административен ръководител на Районен съд - К. през процесния период - 01.01.2014 г. -31.12.2014 г., като основателно е прието, че през този период жалбоподателят не е постигнал високи резултати. Напротив, при упражняване на своите правомощия през периода, е нарушил основни етични правила и норми и конкретно: принцип на компетентност и квалифицираност. Съдът е приел, че в случая безспорно не са налице предпоставките на чл. 5, ал. 2 от Правилата и няма процесуални пречки от такъв характер за определяне на допълнително възнаграждение. От друга страна обаче, образуваното дисциплинарно производство през 2015 г., и наложеното в крайна сметка дисциплинарно наказание е за извършени именно през процесния период - 2014 г. нарушения, което е допълнителен аргумент за правилно постановения отказ на ответника да определи допълнително възнаграждение и мотивира извода, че жалбоподателят, в качеството си на административен ръководител на РС К. не е постигнал "високи резултати" по смисъла на чл. 3, т. 1 от Правилата. За пълнота съдът е посочил, че резултатите от работата на жалбоподателя през процесния период като редови магистрат, разглеждащ и решаващ съдебни дела през периода 2014 г. не са посочени в обжалваната заповед като фактическо основание, но те се съдържат в други, приложени към административната преписка актове и документи /отчетен доклад, статистически данни/. Именно във връзка с изложеното съдът е отхвърлил жалбата на П. Г. Т. като неоснователна. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и е обосновано. Първоинстанционният съд след като е съобразил дадените от ВАС указания е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. Съдът е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган - съответния административен ръководител, в условията на оперативна самостоятелност, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд мотивирано след като е определил предмета на обжалваната заповед и във връзка с доказателствата по делото е приел, че не може да бъде направен извод за постигнати "високи резултати" по смисъла на чл. 3, т. 1 от Правилата от П. Т.. Отказът да бъде изплатено допълнително трудово възнаграждение на съдия Тодоров за 2014 г. е материално законосъобразен. От мотивите на заповедта, отнасящи се до взетите решения: на ВСС от 03.12.2014 г. и на комисиите на ВСС - "Съдебна администрация" - от 05.11.2014 г. и от 19.11.2014 г. и "Бюджет и финанси" от 03.12.2014 г., и от данните по делото се установява, че магистратът в качеството си на административен ръководител безспорно не е имал поведение, което да обоснове наличието на преценка за постигнати високи резултати. Правилно съдът е посочил, че през периода 2014 г. Тодоров няма наложени наказания и няма образувани дисциплинарни производства и следователно не е налице хипотезата на чл. 5, ал. 2 от Правилата. Но безспорно данните за образуваното и приключило през 2015 г. дисциплинарно производство за извършени през 2014 г. нарушения, са в подкрепа на извода, че не са били налице високи резултати при дейността на Тодоров като административен ръководител. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът домотивира оспорената пред него заповед. С касационната жалба не се представят доказателства свързани с касационните основания които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. Предвид изложеното като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд П. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касационния жалбоподател разноски не се дължат Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1 от АПК, Върховен административен съд, шесто отделение