Решение № 2162 от 28.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие, представен от юрисконсулт Захариева, срещу решение 1111/07.11.2022 г. на Административен съд София област по адм. д. 441 по описа за 2022 г. в частта му относно отмяната на част от акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 23/07/6/0/00232/3/01/04/01 от 10.01.2020 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на съдебния акт заради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправя упреци към познавателната дейност на съда по преценка на доказателствените средства, на която се основава констатацията му за размера на разходите, допустими за финансова помощ. Според него не е зачетена материалната доказателствена сила на изготвените при проверките на място контролни листа, чието съдържание не е опровергано. Оплакванията на касационния жалбоподател са по решаващи изводи на съда за всяка от позициите по проекта, за които е спорно наличието на пълно неизпълнение или на неточно в количествено или качествено отношение изпълнение. Грешните установявания на съда за размера на допустимите инвестиционни разходи засягали изводите му за размера на обвързаните с тях разходи за строителен надзор, консултантски услуги, за изготвяне на технически и работен проект и за авторски надзор, както и за основаната на съотношението между допустимите и заявените за възстановяване преценка за осъществяването на предпоставките за налагане на административна санкция по чл. 63 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията. Искането на касатора е за отмяна на обжалваната част от решението, а имплицитно и за отхвърляне на оспорването срещу съответната част от АУПДВ. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Манастир Възнесение Господне Св. Спас, [населено място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорения пред Адм. съд София област АУПДВ е отказано изплащане на финансова помощ по финансова помощ на Манастир "Възнесение Господне Св. Спас" по договор 23/07/6/0/00232 от 20.04.2017 г. в общ размер 500 775, 11 лева, от които по заявка за плащане 23/07/6/0/00232/2/01 от 17.12.2018 г. в размер 467 644, 91 лева и по заявка за плащане 23/07/6/0/00232/3/01 от 22.04.2019 г. в размер 33 130, 20 лева и е установено публично държавно вземане в размер 228 717.27 лева. Задължено лице е Манастир Възнесение Господне Св. Спас, [населено място].

С обжалваната част от първоинстанционното решение е отменен утежняващият административен акт в частта, с която е отказано изплащане на финансова помощ по заявката за междинно плащане: за позиция "Направа на нов плочник от неформован камък /червен пясъчник/ около сградата на църквата - доставка и полагане (дебелина на профила на настилката, включително подложни материали - 40 см." в размер на 161 679 лева; за позиция "Затревяване с тревна смеска устойчива на утъпкване - за зоните с маси и пейки /всички операции/ в размер на 4752 лева; за позиция "Затревяване с тревна смеска /всички операции/ за останалата част от двора към църквата" - в частта, с която е отказано за разликата над одобрените 49 192, 80 лева до пълния заявен размер от 101490 лв. с ДДС; за в част "Ажурна ограда", позиция "Доставка и монтаж на телени пана H 1, 80" - 936 кв.м. в размер на 19 596, 60 лв. с ДДС, както и в частта относно отказано изплащане на финансова помощ по заявката за окончателно плащане за разходи за строителен надзор за разликата над одобрените 5980, 80 лева до сумата 10 747, 30 лева с ДДС; за консултантски услуги, свързани с подготовката на проекта - за разликата над одобрените 4485, 30 лева до сумата от 8060, 47 лева с ДДС; за изготвяне на технически и работен проект - за разликата над одобрените 11 962, 20 лева до сумата от 21 494, 59 лева с ДДС и за разходи за авторски надзор - за разликата над одобрения размер от 2990, 40 лева до сумата от 5373, 65 лева, както и в частта, с която на основание чл. 4, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 5 от договора, както и чл. 40, ал. 1 и чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба 6 от 28.03.2016 г. е определена административна санкция в размер на 227 175, 69 лева.

Обжалваното решение е постановено в нов опървоинстанционно производство след като с решение 4365/09.05.2022 г. на ВАС по адм.з. 7726/2021 т. е отменено решение от 25.05.2021 г. на АССО по адм.д. 428/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.

По констатациите на съда на Манастир Възнесение Господне Св. Спас, [населено място] с договор 23/07/6/0/00232 от 20.04.2017 г. е предоставена безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7.6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР, сключен с Държавен фонд Земеделие", на Манастир "Възнесение Господне - Св. Спас" за изпълнението на одобрен проект 23/07/6/0/00232 с обща стойност от 654 922, 74 лв., съгласно Приложение 1 "Таблица за инвестициите по договора". Помощта се предоставя под формата на възстановяване на действително направени и платени от ползвателя разходи, приети за допустими за финансово подпомагане по подмярка 7.6, но не повече от горепосочения размер (чл. 3, ал. 2 от договора). На 20.07.2018 г. ДФЗ е изплатило авансово 326 лева по заявка за авансово плащане. На 17.12.2018 г. и на 22.04.2019 г. са подадени съответно заявки за междинно плащане за сумата 467 644.91 лева и за окончателно плащане за сумата 130 412.95 лева. Във връзка със заявката за междинно плащане е извършена проверка на място, за резултатите от която е съставен контролен лист.

Мотивите на обжалваното решение следват структурата на административния акт по основанията да се откаже изплащането на финансова помощ по двете заявки и за установяване на публичното държавно вземане.

Съдът е обсъдил извършените с акта редукции на заявените за възстановяване от ползвателя на помощта разходи по позиции от одобрения проект, обвързани с изпълнението на дейностите от ползвателя, разходите за които се иска да бъдат възстановени:

• В част "Вертикална планировка без площадкови мрежи", за позиция: "Направа на нов плочник от неформован камък /червен пясъчник/ около сградата на църквата - доставка и полагане (дебелина на профила на настилката, включително подложни материали - 40 см." констатацията по АУПДВ е, че не е изпълнено изискването за дебелина на профила на настилката и е отказано изцяло изплащане на финансовата помощ за позицията в размер 161 679 лева. Според първостепенният съд СМР са изпълнени точно, в съответствие с одобрения проект, таблица за инвестиции и КСС. Позовал се е на заключението на съдебно-техническата експертиза и е ценил акт за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване - акт. обр. 12 от 29.11.2018 г., като е зачел доказателствената му сила по чл. 1, ал. 4 от Наредба 3/31.07.2003 г.

• В част "Вертикална планировка без площадкови мрежи", за позиция "Затревяване с тревна смеска устойчива на утъпкване - за зоните с маси и пейки /всички операции/ и "Затревяване с тревна смеска /всички операции/ за останалата част от двора към църквата". С решението е отречено да е доказано твърдението на администрацията за пълно неизпълнение на дейностите по първата позиция и за частично изпълнение /за 4 120 от одобрените за финансиране и заявени за плащане 8 500 кв.м./, което е фактическо основание да се откаже изплащането на помощ в размер 52 297.20 лева от заявените за плащане 101 490 лева. За факта на затревяването на целия двор съдът е дал вяра на показанията на св. Станков, а за наличието на устойчива затревяване заключението на СТЕ.

• В част "Ажурна ограда", позиция "Доставка и монтаж на телени пана H 1, 80" - 936 кв.м. съдът е изключил от обхвата на доказване като безспорен факта на изпълнение от оградата на 76, 50 кв.м. с пана с размери 2, 50м. на 1, 70 м. височина, а останалата част от 870 кв.м. е изпълнена с оградна мрежа с височина 2 м. Определил е отклонението като незначително, тъй като поетият ангажимент по проекта е за изграждане на прозирна ограда с бетонни колове и телена мрежа. По обясненията на експерта телените пана също представлявали телена мрежа, но фиксирана за рамка и представляваща цял сегмент. Използването на мрежа позволявало по-голяма гъвкавост. Голямата денивелация на терена изключвало възможността в по-голямата част да се монтират готови пана и оградата да изпълнява предназначението си. Решаващият извод за финансирането на разходите по тази позиция е, че отклонението не осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 41, ал. 1, т. 6 от Наредба 6/28.03.2016 г.

По заявката за междинно плащане съдът е определил като недопустими за подпомагане 10 268.23 лева от заявените разходи в размер 467 644.91 лева.

При решаването на спора за допустимостта за подпомагане на разходите по заявката за окончателно плащане в обжалваното решение са разграничени инвестиционните разходи в размер 79 988.16 лева от заявените за възстановяване 130 412.95 лева и е съобразено, че те не са обект на редукция. За останалите разходи в размер 50 424.79 лева за строителен надзор.. е приложено ограничението по чл. 23, ал. 2 от Наредба 6 и са квалифицирани като допустими за подпомагане разходи в размер 45 676.01 лева.

Съдът е отнесъл приетите от него за допустими суми в размер 583 040.85 лева към общо заявените за възстановяване разходи в размер 598 057.86 лева и с отсъствието на превишение с повече от 10 % на втората над първата сума е обосновал лихсат ан аматериални предпоставки за налагане на административната санкция по чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба 6 във вр. с чл. 63, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията.

Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният съдебен състав възприема констатациите и правните изводи от мотивите на първостепенния съд и препраща към тях /чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК/.

Разпоредените с АУПДВ правни промени са в положителна връзка на преюдициалност. Отказът на администрацията да изплати финансова помощ за недопустимите според нея разходи е обуславящ за налагането на административна санкция установеното с втория пункт от разпоредителната част на акта публично държавно вземане.

Фактическите основания на издателя на акта да оттегли частично подпомагането са намаляването на договорената финансова помощ със сумата на разходите заради непредставяне на поискани при проверката документи /за позицията направа на нов плочвик / и пълното неизпълнение или неточното изпълнение на инвестицията /относими към всички позиции/, като тези фактически основания за обвързани с правните основания на чл. 41, ал. 1, т. 2, 5 и 6 от Наредба 6 от 28.03.2016 г. за прилагане на подмярка 7.6. "Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване.

Първостепенният съд не е допуснал опущения в процеса на доказването. Приложил е правилото на чл. 170, ал. 1 АПК за разпределяне на доказателствената тежест, което предполага ответникът в първоинстанционното производство да установи с убедителността на пълното доказване фактическите основания на издадения от него акт. Съдът не е изключил формалната доказателствена сила на съставените при проверките на място контролни листа, а е приел, че убеждаващото въздействие на тези доказателствени средства е разколебано с други информационни източници и пълно са доказани твърдяните от насрещната страна благоприятни за нея факти.

Така по позиция Направа на нов плочник оценката на заключението на СТЕ е обоснована със съдържанието му и информационното съответствие с акта обр. 12 от 29.11.2018 г. С този акт участниците в строителството удостоверяват наред с другите обстоятелства и изпълнението на строежите и съставеният при строителството акт се ползва с доказателствена сила чл. 1, ал. 4 от Наредба 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Осъществената чрез съпоставяне с другите доказателствени средства оценъчната дейност на съда по заключението на СТЕ е съответна на процесуалния закон /чл. 202 ГПК/. Изпълнението на тази част от проекта дисквалифицира основанието за отказ за финансиране по чл. 41, ал. 1, т. 6 от Наредба 6 и изключва дължимото представяне на изисканите от администрацията документи за обосноваване на настъпили изменения, като основание за редукция по чл. 41, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Наредба 6.

С установяванията на факта на затревяване на цялата площ на манастира от показанията на св. Станков, констатацията по протокол обр. 16 за затревяване на всички приспособими площи с подходяща тревна смеска и заключението на СТЕ за изпълнение на затревяването с устойчива на утъпкване тревна смеска е проведено насрещно доказване за изпълнение в пълнота на инвестициите за позиция "Затревяване с тревна смеска устойчива на утъпкване - за зоните с маси и пейки /всички операции/ и "Затревяване с тревна смеска /всички операции/ за останалата част от двора към църквата". Вътрешното убеждение на съда е формирано в съответствие с правилата на чл. 236, ал. 2 и чл. 12 ГПК.

Не са вътрешно противоречиви изводите на съда при преценката на изпълнение на инвестицията в част "Ажурна ограда", позиция "Доставка и монтаж на телени пана H 1, 80". Приети са за доказани констатациите в тази част по АУПДВ, но не са споделени изводите на издателя на акта, че разходите по тази позиция са недопустими за подпомагане. Споделими са правните изводи на съда, че допуснатото от ползвателя на помощта отклонения не засяга правото му на подпомагане, тъй като не засягат предназначението на инвестицията, нито целта на проекта. В тази връзка основателно е позоваването на заключението на СТЕ относно характера и спецификите на оградата и възможностите за използване на пана при голяма денивелация на терена. Отклонението от проекта не изключва, а е насочено към постигане на целта по чл. 2 от Наредба 6.

Касаторът не оспорва изчисленията на съда за размера на намаляването на помощта за разходите по чл. 23, ал. 1, т. 4 от Наредба 6, нито тези за отношението на недопустимите за подпомагане разходи към тези, чието възстановяване е поискано. Щом недопустимите за подпомагане разходи не надвишават с повече от 10% тези по искането, то не е осъществено основанието за налагане на административна санкция по чл. 63, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията.

Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част.

При този изход на делото на ответника по касация се дължат деловодни разноски за касационното съдебно производство в размер 10 000 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение