Решение № 1 от 5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5078/2014 г.

Решение № 1 от 5.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5078/2014 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290-293 ГПК. Д. представлявана от М. н. Р. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение № 692 от 09.05.2014 г. по гр. възз. д. № 2407/2013 г. на ОС-Варна. С касационната жалба се поддържа довод за недопустимост на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК поради липса на правен интерес, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 2 ГПК. Касационно обжалване е допуснато на основание разясненията на т. 1 на ТР 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС и по конкретно за хипотезите когато съществува съмнение за евентуална недопустимост на иска. В срока по чл. 287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна - И. С. К., с който се поддържа, че касационната жалба е неоснователна, не са налице основания за допускане на касационното обжалване, респ. за отмяна на обжалваното въззивно решение. В съдебно заседание се поддържа законосъобразност на обжалваното решение и се иска неговото потвърждаване. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 сл. ГПК е отменил Решение № 2659 от 03.06.2013 г. по гр. д. № 16132/2012 г. на РС-Варна по отхвърления положителен установителен иск на И. С. К. срещу Д. и е постановил ново решение, с което искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е уважен, като по отношение на ответника - Д. е прието за установено, че И. К. е собственик на спорния апартамент с идентификатор 10135.4504.300.38.11 в [населено място], на основание давностно владение. За да постанови това решението, въззивният съд е приел, че искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим, както и че са налице предпоставките на чл. 79 ЗС да се признае правото на собственост в резултата на изтекла в полза на ищцата придобивна давност, въпреки данните по делото, че процесният недвижим имот не е собственост на посочения като надлежна страна - ответник - Д. Процесуалната допустимост на иска предполага същият да е предявен при спазване на всички положителни или евентуално при липса на отрицателни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на иска за собственост. При защита на собствеността с иска по чл. 124, ал. 1 ГПК в тежест на ищцовата страна е установяване на правен интерес от търсената защита, по отношение на лицето- ответник. Ищецът може да насочи исковата си претенция спрямо всяко физическо или юридическо лице, в т. ч. и Д. но само и доколкото твърди в исковата си молба, че последният има поведение или прояви, с които притежаваното от него право на собственост е застрашено или нарушено, както и че именно спрямо лицето ответник следва да се реализира търсената на субективното материално право съдебна защита. От изложените в исковата молба твърдения на самата ищца, която иска да и бъде признато правото на собственост по отношение на Д. на основание чл. 79, ал. 1 ЗС на апартамент в [населено място], се сочи, че като жилище - държавна собственост същото е предоставено за стопанисване и оперативно управление на ТЕЦ Варна към 17.01.1978 г., като активи на предприятие, което е преобразувано в държавна фирма и съответно, като ведомствено жилище, последното е включено в баланса на преобразуваното в последствие търговско дружество "Е." В. Е. При тези данни, изложени в исковата молба и твърдяното правно основание, в нарушение на правилата по чл. 270, ал. 3 ГПК въззивния съд не е уважил релевираното от Д. като ответник по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК възражение за липса на правен интерес от иск е насочен към лице, което няма собствеността на процесния апартамент след 1978 г. за периода на упражнена фактическа власт с намерение за своене, след 1997 г., когато държавната собствеността е трансформирана в частна и преминала в патримониума на друго юридическо лице, което не е страна по спора. Постановеният съдебен акт на въззивния съд е процесуално недопустим, макар и социално оправдан. В нарушение на закона, въззвиният съд е игнорирал факта, че И. К. не само не е установила правния си интерес да води положителния установителен иск за собственост срещу Д., тъй като издаването на удостоверение, че апартаментът "е държавна собственост" не може да се приеме за оспорване на нейно субективно материално право на собственост, което на същата не е признато спрямо действителния собственик. За да се признае на владеещият повече от 10 години чужд недвижим имот за придобито правото на собственост на оригинерно основание- придобивна давност, то в рамките на предмета на заявения положителен установителен иск за собственост в резултат на изтекла придобивна давност следва от страна на ищеца - владелец да има твърдения, че е упражнената фактическа власт с намерение за своене е насочена спрямо действителния собственик на имота, а не срещу друго, трето на фактическите отношения лице- в случая държавата. Като приема, че решението на въззивния съд е процесуално недопустимо, настоящият състав на ВКС намира, че същото следва да бъде обезсилено, а съденото исково производство по иска на И. С. К. по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че е собственик на апартамент в [населено място] заявен по отношение на Д., следва да бъде прекратено на основание процесуална недопустимост на иска. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия