Решение № 15788 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3790/2012 г.

Решение № 15788 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3790/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба "Леа Трейдинг" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Дряново, ул. "Стара планина" № 2, подадена чрез процесуалния му представител адв. Рачев, срещу решение № 6/25.01.2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 390/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорената част от Ревизионен акт /РА/ № 051002917/3.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 165/25.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилен е изводът на съда, че при издаването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Във връзка с доставките от "Леском" ЕООД са представени приемо-предавателни протоколи и 6 броя превозни билети. Разпитан е като свидетел шофьорът, извършил превоза на дървения материал, който е посочен и в превозните билети. Събраните по делото доказателства установяват реалността на доставките. По отношение на доставчика "Нюко Фърничър" ЕАД е доказана кадрова обезпеченост за извършването на фактурираните услуги. От жалбоподателя са представени и други доказателства, които неправилно са преценени като недостатъчни. От доставчика "Булстрой Инвест 21" ЕООД са извършени СМР в производствен обект на ревизираното дружество, установени с акт № 2 /л. 163 от преписката/. По делото е доказана кадровата обезпеченост на доставчика. Неправилно съдът е преценил и доказателствената стойност на представените РА, издадени на двама от доставчиците. Претендира се отмяна на решението, включително и в частта му за разноските и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част и да се присъдят направените за съдебните производства разноски от жалбоподателя. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния му представител юрк. Василева по съображения, изложени в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № 051002917/3.01.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, в оспорената му част, потвърден с решение № 165/25.03.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Със същия на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 8770.66 лв. и са определени задължения за внасяне на ДДС в размер на 6834.93 лв. и лихва 4113.24 лв. Данъчният кредит, който не е признат с мотиви за недоказаност на доставките на стоки и услуги, е по фактури, издадени от следните доставчици: 1. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4827.72 лв. за данъчните периоди м. октомври, ноември и декември 2006 г. и м. януари и юни 2007 г. по 9 фактури, издадени от "ЛЕСКОМ" ЕООД - Габрово, с предмет "широколистен материал" и "черешов материал" на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС; 2. Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 899.90 лв. по две фактури, издадени от "Нюко Фърничър" ЕООД през м. септември и м. ноември 2007 г., с предмет "шкаф Детелина АС01 - 15 бр." и "изработка на мостри на ишлеме - 20 бр." на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС; 3. За данъчния период м. септември 2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 3043.04 лв. по три фактури, издадени от "БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 21" ЕООД, с предмет "авансово плащане и плащане по договор № 4/27.07.07 г. за извършени СМР" на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. ВТАС е отхвърлил жалбата на дружеството срещу РА като неоснователна по следните съображения, изложени в мотивите на решението: Връчването на РД след срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК не представлява съществено процесуално нарушение. Сроковете текат от връчването, а не от издаването. Необсъждането на възраженията срещу РД в мотивите на РА също не е такова нарушение. Правата на защита на жалбоподателя не се нарушават, тъй като той може да направи същите възражения и в съдебното производство. По отношение на доставките от "ЛЕСКОМ" ЕООД не е доказано предаването на стоката, тъй като складовите разписки съдържат подпис и печат само на приел /дружеството - жалбоподател/. РА на доставчика не обосновава извод за реални доставки. В него липсват констатации във връзка с доставките, по които това ревизирано дружество е изпълнител. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а доказателствата, които визираната правна норма изисква, не са представени нито в ревизионното производство, нито в съдебното производство. Предметът на доставките от "Нюко Фърничър" ЕООД предполага наличие на техническа и кадрова обезпеченост, а доказателства, установяваща такава не са представени. По отношение на доставките от "БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 21" ЕООД, не е представен договорът, посочен във фактурите и акт № 1/20.08.07 г. Няма доказателства, а няма и твърдения от страна на жалбоподателя за това къде са извършени СМР, невъзможно е да се установи какъв е обемът на СМР, за чия сметка са материалите, които са вложени, отчетени ли са разходи за материали и за възнаграждения на работниците при доставчика, разполага ли доставчикът с необходимите квалифицирани работници за осъществяването на строителните услуги. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, касационната жалба е частично основателна. Съдът не е обсъдил представените в хода на ревизионното производство превозни билети към шест от издадените от "ЛЕСКОМ" ЕООД - Габрово фактури, които са описани и в РД на стр. 8. Към фактура № 1173/25.10.06 г. за доставка на 5.56 куб. м черешов дървен материал е представен превозен билет серия А № 1288824 от 25.10.06 г.; към фактура № 1177/30.10.06 г. за доставка на 8.309 куб. м черешов дървен материал е представен билет серия А № 1288835 от 31.10.06 г.; към фактура № 1184/3.11.06 г. за доставка на 8.557 куб. м черешов дървен материал е представен превозен билет серия А № 1288848 от 6.11.06 г.; към фактура № 14/23.01.07 г. за доставка на 3.732 куб. м дървен материал е представен превозен билет серия А № 1286452 от 23.01.07 г.; към фактура № 69/8.02.07 г. за доставка на 8.029 куб. м широколистен дървен материал е представен билет серия А № 1285853 от 9.02.07 г.; към фактура № 104/5.03.07 г. за доставка на 5.123 куб. м широколистен дървен материал е представен билет серия А № 1285897 от 5.03.07 г. Всеки превозен билет съдържа спесификация на дървения материал /асортимент, дължина, дебелина, брой, кубатура, дървесен вид/, като общото количество изцяло съответства на това, посочено във фактурите, производствена марка с номер и абревиатура "ЛЕСКОМ", регистрирана в ДЛ Габрово, рег. № на автомобила, с който се превозва дървеният материал от Габрово до Дряново, имената на водача на автомобила и номер, под който е заведен превозният билет в дневника за постъпилия, преработен и експедиран дървен материал. В превозните билети са посочени имената на съставител - Валентина Минчева и подпис, както и на получил, който е шофьорът на автомобила. От представената спесификация към превозния билет от 9.02.07 г. с печат на дружеството "ЛЕСКОМ" се установява, че Валентина Минчева е лицето, което експедира стоката и я предава на водача на автомобила. Получаването на дървения материал по изброените фактури не се оспорва от жалбоподателя и във връзка с това от негова страна са представени стокови разписки за приемането на същия с три имена, подпис и печат на приел. Заприходяването на дървения материал е констатирано в РД по сметка 302 при жалбоподателя. Установено е също така влагането на дървения материал в изработването на мебели, отчетени като готова продукция по сметка 303, изписването на готовата продукция от посочената сметка със съответните искания и експедирането й за Италия. Шофьорът на автомобила, посочен в превозните билети, е разпитан като свидетел по делото. Същият е потвърдил извършването на превози на дървесина от Габрово от фирма "ЛЕСКОМ" до Дряново за "Леа Трейдинг" с негов собствен автомобил с рег. №, съответстващ на посочения в превозните билети, както и обстоятелството, че дървесината му е била предавана от служител на "ЛЕСКОМ" Валентина Минчева. При така установените факти, реалността на доставките на дървесина по посочените по-горе 6 броя фактури следва да се приеме за доказана. По отношение на доставката на строителни услуги от "БУЛСТРОЙ ИНВЕСТ 21" ЕООД изводите на съда са правилни и законосъобразни. Не е представен договорът, въз основа на който са издадени фактурите и от който би могло да се установи къде са извършени СМР, нито Акт 1 от 20.08.07 г. за извършени СМР, фактурирани във фактура № 2/20.08.07 г. Поради това е невъзможно да се установи къде, на кой обект са извършени СМР и дали изобщо са извършени. Тъй като доставчикът не може да бъде открит и проверен нито в хода на ревизията, нито от вещото лице, не е могло да бъде установено дали същият е отчел разходи за строителни материали, транспорт и възнаграждения на работници. Не са представени доказателства за наличието на техническа обезпеченост на доставчика "Нюко Фърничър" ЕООД за изработването на шкафове и мостри, нито за това как са транспортирани изработените мебели. Този доставчик не е открит и проверен в хода на ревизията, а също така и от вещото лице по назначената ССЕ. Дори и да е било възможно според представените справки за актуалното състояние на трудовите договори да се установи кадровата обезпеченост, то това не би било достатъчно, за да се приеме, че действително мебелите са изработени от посоченото дружество доставчик. Изводите на съда по отношения на твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения, допуснати при издаването на РА са правилни и законосъобразни. Правилно са преценени и РА, издадени на двама от доставчиците. С оглед на изложеното, обжалваното решение на ВТАС следва да се отмени само в частта му, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от "ЛЕСКОМ" ЕООД - Габрово шест фактури, описани по-горе, в общ размер 4045.40 лв. и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в тази част. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати разноски по компенсация за първоинстанционното производство в размер на 194.10 лв. За касационното производство разноски на страните не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,