Решение № 1176 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2007 г.

Решение № 1176 от 22.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3645/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от "Е"АД с предходно наименование "Е" АД със седалище гр. В. срещу решението на Шуменския окръжен съд, постановено на 26.03.2007 г. по в. гр. д. № 49/07 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответникът по касация Г. Г. П. не е взел становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с изложените в касационната жалба оплаквания, приема следното: С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 936 от 17.11.2006 г. по гр. д. № 3063/05 г. на Шуменския районен съд, с което "Е"АД е осъдено да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на Г. Г. попов сумата 6 747.60 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.10.2005 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД мораторна лихва в размер на 1 671.75 лв. За да направи извод, че е осъществен фактическият състав на чл. 59 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца с посочената сума, представляваща стойността на съоръженията, изградени от последния при условията на чл. 92, ал. 6 ЗЕЕЕ (отм.) Въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. По делото няма спор за факти. Установено, че с молба от 27.10.1999 г. Г. Г. П. е направил искане да му бъде разрешено захранване с трифазен и монофазен ток на сграда в гр. Ш., ул. "." № 26. На 4.11.1999 г. е дадено предписание за условията за присъединяване на обекта, предвиждащо проектиране и изграждане за сметка на инвеститора на съответните по вид и параметри съоръжения, посочени в същото. Няма спор, че ел. захранването е било изпълнено в съответствие с даденото предписание, за което ищецът е вложил средства общо в размер на 6 747.60 лв. На 8.10.2000 г. РДНСК- Шумен е дала разрешение за ползуване на строежа "Външно ел. захранване на жилищна сграда с офиси и магазини". От разпоредбата на чл. 92, ал. 7 ЗЕЕЕ (отм.) се налага извод, че потребителят става собственик на изградените при условията на ал. 6 с негови средства съоръжения. Това следва и от разпоредбите на § 67, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕЕЕЕ /ДВ. бр. 118/2001 г., отм./ и от § 4 на сега действуващия Закон за енергетиката, които регламентират реда за уреждане на отношенията между потребителя и енергийното предприятие по повод прехвърлянето на собствеността върху тези обекти. Така съгласно чл. 92, ал. 7 ЗЕЕЕ (отм.) в редакцията след изменението в ДВ бр. 1/2000 г. прехвърлянето на собствеността от потребителя върху изградените по ал. 6 съоръжения се урежда чрез договор за лизинг за срок не по- дълъг от 5 години. С § 67, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕЕЕ е предвидено, че енергийните обекти, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон трябва да бъдат собственост на енергийните предприятия, но са собственост на потребители или на физически или юридически лица, се изкупуват по взаимно договорени цени от енергийните предприятия в 5- годишен срок от влизане на закона в сила. По сходен начин е уреден въпросът за преминаването на собствеността и с разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗЕ. При това положение не може да се приеме, че касаторът се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца, тъй като придобитото със средства на последния имущество е влязло в неговия патримониум. Имуществените отношения между ищеца и ответника подлежат на уреждане по друг ред. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция, като предявените от Г. Г. П. против "Е" АД искове по чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД бъдат отхвърлени като неоснователни. Водим от гореизложеното съдът