Решение № 14201 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2019 г.

Решение № 14201 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "Аква Тринити" ЕООД против решение № 15 от 04.01.2019 г., постановено по адм. д. № 270/2018 г. по описа на Административен съд гр. П., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № 762/18.09.2017 г. на кмета на Община Карлово в частта й, с която е разпоредено изземване на имоти – общинска собственост, а именно сондаж № 1 хг, публична общинска собственост, находящ се в ПИ № 42/2002 в землището на гр. К., целият с площ от 1, 043 дка и земеделски земя – изоставена нива, с площ от 1, 043 дка - ПИ 422002, в землището на гр. К. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Община Карлово, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразни са изводите на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й. Правилно съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че концесионния договор, сключен между Община Карлово и "Аква Тринити" ЕООД е прекратен с решение на Общински съвет – Карлово от 31.10.2013 г. За прекратяването на договора дружеството е уведомено с уведомление и покана от 18.11.2013 г., като в последната изрично е посочено, че за предаването на недвижимите имоти следва да осигури на 30.04.2014 г. в 10. 30 ч. надлежно упълномощен представител за подписването на приемно-предавателен протокол, като при неявяване на представител ще се пристъпи към изземване на имота по реда на Закона за общинската собственост (ЗОбС). Уведомлението и поканата са надлежно връчени на представител на дружеството с писмо с известие за доставяне на упълномощено лице - Н. Г. (л. 119-121 и л. 192). Фактът, че това лице не фигурира сред работниците и служителите на "Аква Тринити" ЕООД е ирелевантен, тъй като в известието за доставяне е посочено упълномощеното лице с двете му имена, с посочен номер и дата на пълномощното, а не служител на дружеството. При тези данни изводът на съда, че не е налице нарушение на чл. 78, ал. 3, т. 2 от Закона за концесиите (отм.); в приложимата му редакция, е законосъобразен. В случая е допуснато формално нарушение, но то не е съществено, тъй като целта на констативния протокол е да установи отказа на лицето, което държи имота без основание да предаде същия, което в настоящия случай е установено по несъмнен начин. Още повече, че с постановеното по делото определение е спряно изпълнението на оспорената заповед, поради което следва, че дружеството държи имотите й към настоящия момент. Следователно допуснатото нарушение не е съществено и не съставлява основание за отмяната на заповедта. Правилен е и изводът на съда и за материална законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно правилото на чл. 65, ал. 1 ЗОбС общински имот, който се владее или държи без основание, не се използва по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установя, че ПИ 422002 и находящия се в него сондаж са публична общинска собственост, поради което е налице първата предпоставка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - имотът да е общинска собственост. Установено е, че с решение на Общинския съвет договорът за концесия е прекратен, а жалбоподателят не ангажира доказателства, че държи имота на правно основание. Следователно имотът се държи без правно основание, поради което е налице и другата предпоставка на чл. 65, ал. 1 ЗОбС за изземване на имота. Ето защо изводът на съда за съответствие на обжалвана заповед с материалния закон, е законосъобразен. Неоснователни са доводите на касатора за липса на идентичност на държаните от същия имоти и този посочен в заповедта. Видно от приложените към отговора на касационната жалба писмени доказателства е, че ПИ 422002 е разделен на ПИ 422012 и ПИ 422013 и двата собственост на Община Карлово. Съобразно заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните сондажа се намира в ПИ 422013, а двата имота представляват бившия ПИ 422002. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Разноски на ответника по касация не следва да се присъждат, тъй като по делото не са приложени доказателства, установяващи, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,