Решение № 6719 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2013 г.

Решение № 6719 от 16.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1372/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Иван Стефанов Златанов, от гр. София, против заповед рег. № К-13421/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Моли заповедта да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд, приема за установено следното: До прекратяване на служебното му правоотношение Иван Стефанов Златанов е заемал длъжността началник на група към отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. С предложение рег. № я 50912/26.11.2012 г. директорът на СДВР е предложил на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на Иван Стефанов Златанов на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № я 50688/22.11.2012 г., установяваща, че към 22.11.2012 г. служителят има общо 32 години и 9 месеца осигурителен стаж, от които 27 години и 2 дни са на длъжности в МВР. С оспорената заповед министърът на вътрешните работи е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Заповедта е в писмена форма и съдържа законовите реквизити, а доводите на жалбоподателя за противното са неоснователни. Фактът, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва същата не води до нейната незаконосъобразност, а евентуално до удължаване срока за оспорване съгласно правилото на чл. 140, ал. 1 от АПК. При постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването след предложение на директора на СДВР съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР. По отношение на жалбоподателя са осъществени и материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното му правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО регламентира, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж от 1 януари 2012 г. - 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че жалбоподателят до 22.11.2012 г. има общ осигурителен стаж 32 години и 9 дни, от които като държавен служител на различни длъжности в МВР е прослужил 27 години и 2 дни, т. е. повече от две трети. С оглед на изложеното съдът намира, че изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същата е законосъобразна, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото следва да се осъди Иван Стефанов Златанов да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 150 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,