Решение № 14554 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3715/2017 г.

Решение № 14554 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3715/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на С. К. К., А. Т. К. и Ч. Т. К., и тримата от гр. С., чрез процесуалният им представител - адв. П. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 7025/11.11.2016 г. по адм. дело № 11743/2015 г. на Административен съд С.- град, на основанията по чл. 239 АПК. Към искането е приложено за сведение копие от решение по адм. дело № 1144/2016 г. на АССГ. Ответникът: Столичен общински съвет /СОбС/, редовно призован, не се представлява и не е изразил писмено становище по искането. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна, за процесуално допустимо, като подадено от надлежни страни и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество е неоснователно. С решение № 7025/11.11.2016 г. по адм. дело № 11743/2015 г. на Административен съд С.- град /АССГ/, е отхвърлена жалбата на Т. Х. К., от гр. С., заместен от своите правоприемници / при условията на чл. 227 ГПК/ - С. К. К., А. Т. К. и Ч. Т. К., против Решение № 541 по протокол № 86/23.07.2015 г. на СОбС, в частта му относно ПРЗ на УПИ III-222, кв. 104а, в частта на предвиденото в имота застрояване, в частта, с която се променя предназначението на имота и характера на квартала, като неоснователна. Решението като необжалваемо към онзи момент, е влязло в сила на 11.11.2016 г. Искането за отмяна на описаното решение не е конкретизирано на кое от посочените в чл. 239, т. 1-6 АПК основания се позовава, поради което съдът дължи произнасяне по всяко едно от тях, спрямо поддържаните фактически обстоятелства и приложени доказателства. В случая не е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като представеното към искането копие от решение № 247/12.01.2017 г. по адм. д. № 1144/2016 г. на АССГ, не е ново писмено доказателство от съществено значение за делото, което при решаването му да не е било известно на страните, както и не е ново обстоятелство, по смисъла на разпоредбата. Съдебното решение по друго дело, не е писмено доказателство по чл. 179, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, а при представянето му, се извършва преценка доколко разрешения с него правен спор има отношение към висящия, в случая към разрешения спор по адм. дело № 11743/2015 г. на АССГ. Доколкото представеното решение е последващо по време на решението, чиято отмяна се иска и не е съществувало в правния мир, то няма съществено значение за делото по което е постановено решението по адм. д. № 11743/2015 г. на АССГ. Не е налице и основанието за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Съгласно разпоредбата съдебното решение подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. В искането за отмяна искателите поддържат наличието на това основание поради неистинност на заключението на вещото лице по адм. д. № 11743/2015 г. на АССГ, спрямо заключението на вещото лице по адм. д. № 1144/2016 г. на АССГ, и с оглед различният резултат на разрешените спорове по тези дела, на основание тези заключения. Твърдението за неистинност на заключението на вещото лице е недоказано. Под "надлежен съдебен ред" разпоредбата на чл. 239, т. 2 АПК има предвид влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело по Г. двадесет и девета от НПК или влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Във всички случаи се касае до извършване на престъпление, в случая от вещото лице по делото, което следва да е установено по надлежния съдебен ред и то преди подаване на искането за отмяна. Недопустимо е неговото установяване от настоящия съдебен състав, в производството за отмяна. Не е налице и следващото основание за отмяна - по чл. 239, т. 3 АПК. Разпоредбата предвижда, че съдебният акт подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случай искателите се позовават на административен акт - решение № 541/23.07.2015 г. на СОбС, който е отменен с представеното решение № 247/12.01.2017 г. по адм. д. № 1144/2016 г. на АССГ. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК има предвид административен акт, на който е основано съдебното решение и който впоследствие е бил отменен по надлежния ред. В случая разпоредбата е неприложима. Съдебното решение, чиято отмяна се иска, не се основава на Решение № 541/23.07.2015 г. на СОбС, а самото това решение, в частта му засягаща УПИ III-222, кв. 104а, е било предмет на решението по адм. д. № 11743/2015г на АССГ. Освен това неправилно се поддържа, че това решение № 541/23.07.2015 г. на СОбС е отменено по надлежния ред. То е отменено по надлежния ред, но само в частта засягаща друг имот - УПИ V-223а, кв. 104а, но не и в частта, засягаща имота на искателите - УПИ III-222,кв. 104а. На следващо място се поддържа основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК, поради наличието на влязло в сила решение по друго дело, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. За да е налице това основание за отмяна законът изисква между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което да противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая това друго решение е представеното от искателите решение № 247/12.01.2017 г. по адм. д. № 1144/2016 г. на АССГ. То е постановено по жалба на други лица - В. А. Р. и М. А. А., по искане - за отмяна на решение № 541/23.07.2015 г. на СОбС, но в в друга част по отношение на одобрения ПРЗ засягащ друг имот - УПИ V, кв. 104а, а не УПИ III, кв. 104а. Липсата на идентитет между страните и искането по влязлото в сила решение по адм. д. № 1144/2016 г. на АССГ, със страните и искането по решението, чиято отмяна се иска, обуславя извод за неприложимост на основанието за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. В този смисъл е и ТР № 6/25.11.2010 г. по т. д. № 4/2010 г. на ОС на ВАС. Е. защо искането за отмяна на това основание е неоснователно. Искането за отмяна е неоснователно и по чл. 239, т. 5 АПК. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая искателите се позовават на наличие на първата хипотеза от посочената разпоредба, а именно, че са били лишени от възможност да участват в делото, след конституирането им като страни-жалбоподатели, поради нарушаване на съответните правила - невръчване на никакви съдебни книжа и непризоваване. От извършената проверка за наличие на сочените нарушения, се установява, че производството по адм. д. № 11743/2015г на АССГ, е образувано по жалба на наследодателя на тримата искатели -Т. Х. К., спрямо когото са извършвани всички процесуални действия на съда - призоваване за с. з. на 09.03.2016 г.; уведомяване за представяне на доказателства за наличие на правен интерес от оспорване на акта; уведомяване за определението на съда от 07.01.2016 г., с което е допусната СТЕ и са дадени указания до страните; последващо уведомяване по чл. 137, ал. 7 АПК, чрез пълномощниците му - адв. Н. и адв. Т., с пълномощно-стр. 200 от делото; получаване на копие от депозираното заключение на СТЕ /чрез адв. Н./; изслушване и приемане на СТЕ в с. з. на 01.06.2016 г. без възражения от страните, вкл. от пълномощниците на Т. К.; уведомяване, чрез адв. Н. и адв. Т., на определението на съда по чл. 218, ал. 3 и 4 ЗУТ, с възможност за обжалване; обнародване на оспорването в Д. в., с посочване предмета на делото; определение на съда от 28.07.2016 г., с даване възможност на страните да посочат доказателства, да формулират допълнителни задачи към СТЕ, съобразно твърденията им, указания за носене на доказателствената тежест и пр; призоваване на Т. К. за с. з. на 19.10.2016 г., чрез адв. Т.; молба от Т. К., чрез адв. Т. и адв. Н., от 11.08.2016 г. по жалбата и доказателствата, без допълнителни въпроси към СТЕ; Към датата на с. з. на 19.10.2016 г. оспорващият Т. К. е вече починал, установено с надлежни доказателства, поради което видно от протокола на с. з. от същата дата, съдът е приел, че е налице основанието по чл. 227 ГПК, за конституиране на негово място на правоприемниците му, а именно настоящите искатели, като негови наследници по закон. От същите, чрез процесуалните им представители - адв. Т. и адв. Н., е представено пълномощно /стр. 256/ за наличието на валидна представителна власт по делото да представляват тримата в качеството им на жалбоподатели, като извършват всички съдопроизводствени действия, вместо тях. Адв. Т. и адв. Н. са присъствали на с. з. на 19.10.2016 г. като процесуални представители на тримата искатели, без да възразят срещу хода на делото и срещу доклада на съда, поради отсъствие на доверителите им. Съдът е дал възможност за становища на страните по доклада и доказателствата, като от пълномощника на искателите - адв. Н., е направено изявление, че поддържа жалбата и прави искане за приемане на всички доказателства по делото, вкл. заключението на изслушаната и приета СТЕ. Изрично е записано, че не прави искане за събиране на други доказателства. Поради това съдът е приключил устните състезания и е дал ход на делото по същество. При тези данни следва да се приеме, че не са налице твърдяните нарушения на процесуалните правила, лишило искателите от участие в делото. Всички съдебни книжа, след образуване на производството, са били връчвани на наследодателят им - Т. К., както и по отношение на същия е налице редовно призоваване за всички съдебни заседания. Непризоваването на искателите като страни в производството за с. з. на 19.10.2016 г., не представлява такова нарушение, защото същите са имали знание за това заседание и същото е проведено с участието им, чрез техните процесуални представители - адв. Т. и адв. Н.. Не е налице и последното от визираните в чл. 239 АПК основания за отмяна, а именно това по т. 6. Искателите не се позовават на установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, въз основа на постановено решение на ЕСЗПЧ. Не се представят и доказателства в подкрепа на това основание за отмяна. Предвид изложеното искането за отмяна на влязлото в сила решение по адм. дело № 11743/2015 г. на АССГ, на основанията по чл. 239, т. 1 - 6 АПК, се явява неоснователно и като такова подлежи на отхвърляне. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение