Решение № 12448 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2010 г.

Решение № 12448 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8646/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 1 на Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Стойка Янева-Мирчева, съдебен адрес гр. София, ул. "Христо Белчев" № 19 срещу решение на Висшия съдебен съвет по т. 33.1. и 33.2. от протокол № 22 от 08.06.2010 г. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Твърди, че административният орган не е събрал конкретни факти за действителната натовареност, за фактическата и правна сложност на разгледаните дела, за общия брой решени дела през проверявания период. Не е съобразил обективните причини довели до забавяне на насрочването на постъпилите дела - определеният от председателя на съда срок по реда на чл. 252, ал. 2 НПК, прекомерната натовареност, отпуската за отглеждане на малко дете, тежко заболяване. Не е отчел, че макар и изготвени след едномесечния срок, мотивите на съдебните актове са изготвени в разумен срок. Счита, че за периода 2006 и 2007 г. следва да се приложи разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) . Твърди, че на практика наказанието е наложено за периода м. януари - м. ноември 2009 г., който не може да обоснове системност. Моли съда да отмени оспорваното решение. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Счита, че органът е отчел всички релевантни факти - фактическата и правна сложност на делата, общият им брой, ползваният отпуск по болест. Твърди, че периодът 2006 - 2007 г. не е предмет на дисциплинарното наказание, тъй като не е поддържано от вносителя. Наложеното наказание е съобразено с изискванията на закона. Решението е мотивирано, постановено е в исканата форма и с необходимото мнозинство. Моли съда да остави без уважение жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателката е съдия в район съд, гр. Сандански от м. юли 2004 г. За времето от 01.09.2004 г. до 15.02.2005 г. ползвала платен отпуск поради бременност и отглеждане на малко дете. По повод подаден до Инспектората на Висшия съдебен съвет сигнал, въз основа на заповед № 334 от 30.11.2009 г. на Главния инспектор, е извършена проверка на образуването и движението на съдебните дела, както и изготвянето на мотивите на съдебните актове, постановени от съдия Янева-Мирчева. При проверката за периода 2006-2009 г. са констатирани деветнадесет наказателни общ характер дела насрочени в нарушение на разпоредбата на чл. 252, ал. 1 НПК и с изготвени мотиви в нарушение на чл. 308 НПК. За периода 01.01. - 30.11.2009 г. е установено, че съдия Янева-Мирчева е разгледала 36 броя наказателни общ характер дела, образувани през 2009 г. От тях с разпореждане или определение са прекратени и върнати на прокуратурата седем, а едно е прекратено поради смърт на подсъдимия. В съдебно заседание по девет дела е постигнато споразумение, единадесет са висящи, а по осем е постановен съдебен акт. От постановените осем присъди седем са с неизготвени мотиви или мотиви, изготвени след определения в чл. 308, ал. 1 НПК срок. Всички дела имат по един подсъдим, като две от тях са за неплащане на издръжка, две за отнемане на чужда движима вещ, две за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда и две за притежаване на наркотично вещество (маловажен случай). Установено е, че за периода 01.01.2009 г. -30.11.2009 г. жалбоподателката е разгледала петдесет и два броя дела по реда на глава ХХIХ "Решаване на делото със споразумение" по НПК и тридесет и шест административно-наказателни дела по реда на Закона за административните нарушения и наказания. По четиринадесет от тях съдебните актове са написани след законоустановения срок. Актовете са просрочени обичайно с повече от един месец, но има и такива, написани след четири и повече месеца. Установено е, че административно наказателен характер дело е било насрочено за 14.11.2007 г., не е разгледано на насрочената дата и с резолюция е пренасрочено едва на 09.11.2009 г. Въз основа на така установеното Инспекторатът направил извод, че: проверените и описани наказателни дела от общ характер са насрочени в нарушение на чл. 252 НПК, а мотивите към постановените присъди са изготвени в нарушение на чл. 308 НПК; 87, 5% от постановените от съдия Янева-Мирчева през 2009 г. присъди са просрочени или с неизготвени мотиви, а близо 40% от административно-наказателните дела са написани извън законоустановения срок. Инспекторатът, с оглед на констатираното, направил предложение до Комисията по дисциплинарните производства на Висшия съдебен съвет за образуване на дисциплинарно производство. Комисията предложила на Висшия съдебен съвет и той образувал дисциплинарно производство с решение по т. 34.1. от протокол № 7 от 18.02.2010 г. В хода на дисциплинарното производство жалбоподателката е изслушана и са приети писмените й обяснения. В хода на производството Инспекторатът не поддържал твърдението си за постановяване на мотивите по осем наказателни общ характер дела след законоустановения срок; за насрочване на делата в нарушение на чл. 252, ал. 1 НПК; за нарушение на законоустановения срок за постановяване на съдебни решения по наказателните административен характер дела, както и за пренасрочването на наказателното административен характер дело след две години. Въз основа на събраните по дисциплинарното производство доказателства дисциплинарният състав приел, че по седемнадесет наказателни общ характер дела мотивите са постановени в нарушение на чл. 308 НПК, което е виновно системно неизпълнение на служебните задължения - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, редакция към процесния период. Приел, че за периода 01.01.2009 г. -30.11.2009 г. общият брой разгледани от жалбоподателя наказателни общ характер дела - 36, и постановени присъди - осем, не може да обоснове пренатовареност. Приел, че за същия период ползваният отпуск поради заболяване е в размер на тринадесет дни. Въз основа на тези факти предложил на Висшия съдебен съвет да наложи на съдия Янева-Мирчева наказание по чл. 308, ал. 1, т. 3 ЗСВ - намаление на основното трудово възнаграждение в размер на 10 на сто за срок от шест месеца. Висшият съдебен съвет, на свое заседание на 08.06.2010 г., разгледал предложението на дисциплинарния състав за налагане на дисциплинарно наказание. След станалите разисквания, с 19 гласа "за", 0 "против" и "въздържал се" решил, че съдия Янева-Мирчева е допуснала виновно неизпълнение на служебните си задължения - системно неспазване на срок, предвиден в процесуален закон, което е дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 1 ЗСВ, редакция към процесния период, за което й наложил дисциплинарно наказание намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 10 на сто за срок от шест месеца. Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Стойка Янева-Мирчева за неоснователна по следните съображения: Страните по делото не спорят досежно броя и номерата на наказателните общ характер дела, изготвени от жалбоподателката след законоустановения срок. Спорен по делото е въпросът за пълнотата и цененето на доказателствата. Видно от решението на дисциплинарния състав и от разискванията във Висшия съдебен съвет, наказанието на жалбоподателката е наложено за просрочено изписване на седемнадесет броя наказателни дела от общ характер. Датите, на които са постановени съдебните актове по тези дела, установяват, че наказанието е наложено за нарушения, обхващащи периода 30.11.2006 г. - 30.11.2009 г. За процесния период е налице различна уредба на сроковете, в които наказващият орган може да реализира компетентността си. До 07.08.2007 г. е в сила разпоредбата на чл. 173, ал. 1 ЗСВ (отм.) съгласно, която дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършване на нарушението, ако то е преустановено. Срокът по действалата до 30.04.2009 г. редакция на нормата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ е три месеца от откриването, но не по-късно от две години от извършването. От 30.04.2009 г. срокът е до шест месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Сроковете за налагане на дисциплинарните наказания са давностни и с изтичането им се погасява правото на наказващия орган да наложи наказание за констатираното нарушение. Като материалноправни срокове, свързани със самото субективно право, те се регламентират от действалите към момента на осъществяването на релевантния факт правни норми освен ако няма изрична уредба в противния смисъл. В случая нито § 15, нито § 118 от преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ предвиждат такова действие, поради което сроковете следва да се изчисляват към датата на извършване на нарушението. Доколкото нарушението се изразява в бездействие, то възникването му е на датата, следваща изтичането на установения в процесуалния закон срок, а датата, от която започва да тече давностния срок е датата на прекратяване на бездействието. С оглед на това налице е изтекла погасителна давност по отношение на три от постановените съдебни актове - по наказателни общ характер дела № 938/2006 г., № 760/2006 г. и № 274/2006 г. Тези дела следва да бъдат изключени от обхвата на нарушенията. Изложеното доказва правилността на твърдението на жалбоподателката за изтекла давност по отношение на твърдяните нарушения за 2006 и 2007 г. Жалбоподателката твърди, че наказващият орган не е събрал и обсъдил всички релевантни факти обосноваващи виновност на допуснатото от нея забавяне на изготвянето на визираните съдебни актове. От анализа на решението на дисциплинарния състав е видно, че наказващият орган е констатирал забавяне по седемнадесет дела. С оглед на изложеното по-горе техният брой е четиринадесет. От тях постановени през 2009 г. са десет, а четири - през 2008 г. Мотивите по четирите, постановени през 2008 г., присъди са обявени в рамките на от месец и половина до пет месеца след законовия срок. В решението на дисциплинарния състав подробно са обсъдени, както общият брой образувани през 2009 г. наказателни общ характер дела - 36, така и техният характер и тежест. Предметът на делата и броят на подсъдимите не могат да обосноват наличие на фактическа и правна сложност. Органът е отчел, че осем от делата са прекратени, а по девет е постигнато споразумение. Изводът за липса на прекомерна натовареност органът е направил на база установеното, че за период повече от десет месеца са постановени осем присъди. Коректността изисква да се посочи, че по образуваните през 2009 г. дела са постановени седем присъди, а три присъди са постановени през 2009 г. по две дела, образувани през 2008 г., и едно - през 2007 г. Следователно общият брой на постановени през 2009 г. присъди е десет. Този брой постановени присъди и основният период, за който това е станало - 2009 г., обосновават наличието на нарушение и неговата системност. Те не обосновават твърдяната от жалбоподателката прекомерна натовареност, т. е. наличието на обективни причини, довели до противоправния резултат и следователно изключващи вината. Самият районен съд, гр. Сандански, видно от достъпните на интернет страницата на Висшия съдебен съвет обобщени статистически данни за дейността на съдилищата през 2009 г., не е от съдилищата с прекомерна натовареност, което само по себе си е предпоставка за липсата и на лична прекомерна натовареност на жалбоподателката. За да установи личната натовареност органът направил съпоставка на натовареността на Янева-Мирчева с тази на другите двама наказателни съдии, както по общ брой разгледани дела, така и по видовете дела - протокол от 14.04.2010 г. на заседанието на дисциплинарния състав. Съпоставката на данните, които не са оспорени от жалбоподателката, показват, че нейната лична натовареност не е по-голяма от тази на другите колеги, напротив, за същия период единият от съдиите е разгледал 55 наказателни общ характер дела. Органът е отчел и ползваните през годината отпуски по болест общо в рамките на тринадесет дни, които не биха могли да се отразят на възможността на жалбоподателката да изпълни задълженията си в срок. Неотносими към законосъобразността на оспореното решение са твърденията на жалбоподателката за несъобразяване с прекомерната й натовареност при постъпването в съда през 2004 г., както и отпуската поради бременност и отглеждане на малко дете в периода 01.09.2004 г. до 15.02.2005 г. С оглед липсата на установено от дисциплинарния орган нарушение на чл. 252, ал. 1 НПК неотносими са твърденията на жалбоподателката за наличие на хипотезата по ал. 2 на същия член. Видно от изложеното налице са достатъчно доказателства, които обосновават извода на наказващия орган за допуснато виновно неизпълнение на служебните задължения на жалбоподателката, изразяващо се в системно неспазване на установени процесуални срокове. Вярно е, че в оспорения акт, в т. ч. и в решението на дисциплинарния състав, не е посочена формата на вината. Но тя има значение единствено при определяне на вида на дисциплинарното наказание. Същото, видно от оспорения акт, е определено на минимума, поради което непосочването й не може да обоснове незаконосъобразност на акта. Органът, при определяне на наказанието, е отчел наличието на редица смекчаващи вината обстоятелства. Отчел е тежестта на нарушението - посочил е неголемият брой на делата, по които е налице забавяне на мотивите, както и неголемият срок на забавянето. Отчел е и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя - сравнително малкият стаж и опит на съдия Янева-Мирчева. Следователно Висшият съдебен съвет, при определяне на вида на наказанието е спазил изискванията на чл. 309 ЗСВ. Видно от изложеното, твърдяните от жалбоподателката отменителни основания не са налице. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на Стойка Янева-Мирчева следва да бъде отхвърлено. С оглед на изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд