Решение № 376 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 848/2012 г.

Решение № 376 от 1.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 848/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 14/2012 г. на Апелативен съд гр. Варна е подадена касационна жалба от подсъдимия Р. И. А.

В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от защитник, с оплаквания за съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наказанието.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановеното решение при спазване на процесуалните правила и закона, а наказанието справедливо.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 7.03.2012 г. постановено по внохд. № 14/2012 г. на Апелативен съд гр. Варна е потвърдена присъда по нохд. № 1752/2011 г. на Окръжен съд гр. Варна, с която подсъдимия Р. И. А. е признат за виновен, в това че на 14.02.2010 г. в [населено място] чифлик направил опит умишлено да умъртви И. Т., като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 115 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

ПО ЖАЛБАТА на под. А.:

Оплаквания за съществени процесуални нарушения:

-пропуски при оценката на доказателствата от въззивния съд, който "въпреки отсъствието на извод на вещото лице за предотвратена смърт, благодарение на медицинска помощ оказана на пострадалия", приел това обстоятелство ", като се позовал на "ноторна известност, че в коремната и гръдна кухини се намират жизнено важни органи и кръвоносни съдове, които ако бъдат засегнати биха довели до смърт ".

• не обсъдени хипотезите за доброволен отказ от опита по смисъла на чл. 18, ал. III б. А НК, както и на липса категоричен извод на въззивния съд за субективната страна на вида на умисъла.

-не било взето предвид и че "никой не е пречил на подсъдимия да нанесе още удари с ножа върху пострадалия и че ако е искал настъпването на обществено опасните последици, той щял да го направи".

Касационната жалба почти дословно възпроизвежда въззивната такава и не държи сметка за това, че първоинстанционното производство е протекло по реда на чл. 371 и сл. НПК. В съдебно заседание на 21.12.2011 г. пред състав на Окръжен съд гр. Варна подсъдимия е заявил:

"признавам изцяло вината си и фактите изложени в обвинителния акт, с които съм се запознал лично, не желая да се разпитват свидетели и вещи лица.

Адвоката /изготвил и въззивната и касационната жалба/ ми разясни всичко подробно ".

Първоинстанционния съд, след констатацията че "самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства е обявил, че ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в обвинителния акт. В същия подробно е отразено мястото, времето и начина на извършване на деянието, автора му, вида на увредите констатирани след оперативната намеса в МБАЛ "Св. А." [населено място], както и че "смъртния изход бил предотвратен единствено благодарение на адекватната и своевременна оперативна намеса". Тези факти са признати от подсъдимия и защитата му, подкрепени са от доказателствата събрани на досъдебното производство и правилно след анализ са приети за установени.

Съобразно разпоредбата на т. 8 на ТР № 1/2009 г. на ОСНК по тд. № 1/2008 г. -при процедура по чл. 372, ал. IV НПК и чл. 373, ал. III НПК първоинстанционния и въззивния съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт /каквато е фактически тезата на защитата/. При проверка на първоинстанционната присъда, след надлежно проведено по чл. 372, ал. IV НПК съдебно следствие е недопустимо въззивния съд, да реши делото на основа на фактическа обстановка различна от изложената в обстоятелствената част на обвинителния акт.

С оглед горното Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира изцяло неоснователни възраженията за допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1т. 1 и 2 НПК.

Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение. Наказанието е определено при условията на чл. 55, ал. 1т. 1 НК и не е в нарушение на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а подадената жалба от подсъдимия А. изцяло неоснователна.

Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение