Решение № 5031 от 11.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ахмедова от гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Русева, срещу Решение 1447 от 10.11.2022 г., постановено по адм. дело 458/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 87 от 14.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК неправилност, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се подробни съображения в подкрепа на твърденията, включително относно незаконосъобразността на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което се отмени оспорената заповед, както и се присъдят съдебни разноски за касационната инстанция. Ответникът изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител юрк. Марчева, оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Ахмедова, против заповед 87 от 14.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, както и във връзка с утвърдено със заповед на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие длъжностно разписание, е прекратено служебното й правоотношение за длъжността главен експерт в отдел Регионална разплащателна агенция - РА към Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Варна, поради съкращаване на длъжността, считано от 15.02.2022 г. За да отхвърли жалбата срещу оспорения акт първоинстанционният съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта. Прието е от съда още, че процесната заповед не е издадена в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда /КТ/, доколкото жалбоподателката е предоставила болничен лист Е20220869573/14.02.2022 г. на органа по назначаване едва на 15.02.2022 г. в 09:53 часа, поради което последният към датата на прекратяване на служебното правоотношение не е знаел за издадения болничен лист и той не е имал задължение да съобразява същия при издаване на обжалваната заповед аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК. Според съда дори да се приеме, че заповедта е постановена по време когато служителката е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, то отново не е налице процесуално нарушение, нито противоречие с правните норми, тъй като за разлика от закрилата по чл. 107б от ЗДСл, респ. закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, правилата регулиращи прекратяването на служебните правоотношения не съдържат закрила при ползване на отпуск поради временна неработоспособност, а и такава закрила не следва от цитираното в жалбата решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 на Съда на Европейския съюз /СЕС/. Административният съд е приел за неоснователно и възражението на жалбоподателката, че не са спазени изискванията за провеждане на подбор във връзка с представената по делото Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служители в Държавен фонд Земеделие , тъй като в нея не се съдържа задължение за извършване на подбор в процедурата по прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., а единствено е въведено изискване за изготвяне на докладна записка от директора/ръководителя на съответната дирекция/структурно звено, адресирана до изпълнителния директор, която трябва да съдържа мотивирано предложение за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, както и датата, от която това да стане, което изискване в случая е било спазено. Позовавайки се на представените по делото длъжностни и поименни щатни разписания към 24.01.2022 г. и към 15.02.2022 г., от които е видно, че към първата дата общата численост на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Варна е 60 щатни бройки, а към втората 57 щатни бройки, като една от съкратените длъжности е именно заеманата от жалбоподателката длъжност главен експерт в отдел Регионална разплащателна агенция РА, тъй като от 6 щатни бройки в длъжностното разписание към 24.01.2022 г. същите са редуцирани на 5, съгласно длъжностното разписание към 15.02.2022 г., съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с материално-правната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според съда в кръга на предоставените със закон правомощия на административния орган е да извършва промени и реорганизация на управляваната от него администрация с цел оптимизиране на дейността й, поради което при осъществяване на промени в администрацията, свързани със съкращаване на длъжности и откриване на нови, органът действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол по същество. Прието е от съда също така, че при установената по делото липса на незаети щатни бройки от щата за заеманата от жалбоподателката длъжност главен експерт, неоснователно е възражението за нарушаване на принципа на съразмерност /чл. 6 от АПК/, както и не води до нарушение на този принцип и фактът, че не ѝ е предложено друго място в Обастна дирекция на Държавен фонд Земеделие Варна, което да отговаря на образованието и квалификацията ѝ. Съдът приема и за неподкрепени от събраните по делото доказателства, в това число и гласни такива, твърдението на жалбоподателката, че е изпълнявала функции на старши експерт, независимо че по длъжност и длъжностна характеристика е заемала длъжността главен експерт, както и че е лишено от основание възражението в жалбата за наличието на дискриминационно третиране от органа по назначаване спрямо жалбоподатеклата при извършеното съкращение. Първоинстанционният съд обосновава и извод за съответствие на оспорената заповед с целта на закона, тъй като съкращаването на заеманата от жалбоподателката длъжност е следствие от намаляването на щатните бройки на служителите, заемащи длъжността главен експерт в структурното звено на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие - Варна, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, намира, че при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът е достигнал до верен извод, че в конкретния случай е налице съкращаване на длъжността на жалбоподателката по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., извършено при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми и целта на закона. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл следва да се установи, че тази длъжност е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. От приетите по делото писмени доказателства в случая се установява, че касационната жалбоподателка е заемала длъжността главен експерт в отдел Регионална разплащателна агенция РА към Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Варна, и съгласно утвърдено със заповед 03-РД/395/14.02.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие ново длъжностно разписание, в сила от 15.02.2022 г., е намалена общата численост на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Варна от 60 на 57 щатни бройки, като са намалени и щатните бройки в отдела, в който работи А. Ахмедова, при което заеманата от нея длъжност главен експерт в новото длъжностно разписание е съкратена от шест на пет бройки. Както и правилно приема първоинстанционният съд, в кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Това правомощие на административния орган в случая е изразено в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 15.02.2022 г., въз основа на което и е прекратено служебното правоотношение на касационната жалбоподателка в хипотезата на намаляване на щатните бройки в отдел Регионална разплащателна агенция РА в новото длъжностно разписание. Намаляването на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител, като това е въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на съответния орган и при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне на задълженията. С оглед на това правилно административният съд приема, че в случая е налице реално намаляване на щата за посочената длъжност в рамките на структурата на отдела, като посоченото правно основание е такова, при което органът не е длъжен да посочи защо се съкращава длъжността, заемана от конкретния държавен служител, както и не подлежи на съдебен контрол и въпроса дали действително е целесъобразно съкращението. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че при издаване на оспорената заповед е спазена административната процедурата, в това число и тази, регламентирана в Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в Държавен фонд Земеделие, утвърдена на 24.04.2020 г. от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В случая освен, че липсва законово задължение за подбор между служителите, които изпълняват длъжността, чиито бройки са намалени, доколкото ЗДСл не въвежда такова изискване към органа по назначаване, то и липсват в тази насока утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие правила и критерии. Видно от приложената по делото Процедура, с т. XV Прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване от същата е въведено само изискване за изготвяне на докладна записка от директора/ръководителя на съответната дирекция/структурно звено, адресирана до изпълнителния директор, която трябва да съдържа мотивирано предложение за прекратяване на служебното правоотношение със служителя, както и датата, от която това да стане, което изискване не съставлява критерий за подбор в процедура по прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая това изискване, както и правилно приема административният съд, е спазено с изготвянето на докладна записка изх. 05-2-030/52/04.02.2022 г. от директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие Варна, и изложени в нея мотиви. Противно на твърдяното в касационната жалба, съдът не дължи в този случай съдебен контрол по отношение на мотивите, въз основа на които е направено от съответния директор на дирекция предложението за прекратяване на служебното правоотношение. Ирелевантно се явява също така в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл обстоятелството, че жалбоподателката е разполагала само с достъп до различни системи и програми в обхвата на правомощията на длъжността старши експерт, а не на заеманата от нея длъжност главен експерт. По същия начин и представеното пред настоящата инстанция доказателство за поставена атестационна оценка 2 изпълнението надвишава изискванията, за 2021 г. на жалбоподателката не е релевантно към спорния въпрос за законосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение. В този контекст не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Органът по назначаването е предприел реорганизация на длъжностите в рамките на общата численост на областната дирекция с оглед необходимостта да се оптимизира работата в тази администрация, като служебните дейности, функции и задължения, вменени за изпълнение на длъжността главен експерт, се възложат на по-малък брой служители. Установените фактически и правни обстоятелства по делото не показват превратно упражняване на дискреционна власт от административния орган, подчинено на нелегитимна цел при съкращаване на длъжността на служителката. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е допустимо и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 50 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховен административен съд, второ отделение,