Решение № 13087 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. К. Х. непридружен непълнолетен гражданин на Сирийска арабска република, подадена чрез адвокат Р. Танина, назначена служебно по реда на чл. 25 от Закона за убежището и бежанците, срещу решение 24127 от 12.07.2025 г., постановено по адм. дело 11475 по описа за 2024 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10973/22.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). Твърди, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развиват се подробни доводи в подкрепа на становището за неправилност на съдебното решение. Иска се отмяна на оспорения съдебен акт, отмяна на административния акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, чрез редовно упълномощен процесуален представител оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила. Представя справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 30.09.2025 г. и от 20.10.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на М. К. Х., непълнолетен, непридружен гражданин на Сирия, против решение 10973/22.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. С оспореното решение, съдът приема жалбата за неоснователна. За да се произнесе приема за установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на М. К. Х. непридружен непълнолетен по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗУБ от 08.08.2024 г. за предоставяне на международна закрила. От проведено на 26.09.2024 г. с лицето интервю е установено, че е напуснал нелегално Сирия, но не помни на коя дата, като с още десет човека с трафикант навлиза на територията на Република Турция през гр. Манбидж, където остава два дни, след което вляза на територията на Република България през зелена граница където се предава сам. В проведеното интервю жалбоподателят изрично заявява, че не е арестуван, не е осъждан, [етническа принадлежност] е, не е имал проблеми заради принадлежността си към етническа група, не е имал проблеми заради религията, която изповядва [вероизповедание], не е бил член на въоръжена групировка, не е участвал в политическа партия. Излага твърдения, че произхожда от [населено място], което се намира на 10-15 минути с кола от Дамаск, учил до шести клас, след което започва да работи като общ работник в дърводелството. Посочва, че в момента в Сирия са останали майка му, по-малките му братя и една сестра, която е пострадала при бомбардировки и е станала инвалид, а баща му изчезнал преди 6 години, като може би е заключен от властите на Б. Асад, но семейството му не знаели нищо за него. Твърди, че има и сестра, която също е напуснала Сирия преди една година и му се обадила само веднъж от България, но повече нищо не знае за нея. Като причина за напускането на Сирия посочва проблеми с чичовците и вуйчовците си, които много го биели, не му давали да работи, а в същото време не му давали и никакви средства. Сочи, че работел колкото да се нахрани. Посочва, че има вуйчо в Германия, който е там от 6 месеца и е в процедура, но с него не си говори. Твърди, че в неговото село често има инциденти във връзка със сигурността. Молбата му за международна закрила е първа по ред. Сирийският гражданин твърди, че от началото на военните действия до напускането на родината си не е бил подложен на преследване от никоя групировка и не е имал проблеми с официалните власти в страната си. С обжалваното пред първата инстанция решение, председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, вр. с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ отказва да предостави на касационния жалбоподател статут на бежанец и хуманитарен статут. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същото е постановено в съответствие с материалния закон. Решението е мотивирано с бежанската история на чужденеца при проведеното интервю относно причините същият да напусне страната си по произход, както и за причините за нежеланието му да се завърне в родината си. Първоинстанционният съд, позовавайки се на бежанската история на М. К. Х. излага съображения, че спрямо него не са установени материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод неговата политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Приел е, че липсват данни да са настъпили събития, след като кандидата е напуснал държавата си по произход, които могат да обосноват опасения от преследване, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, по смисъла на чл. 8, ал. 6 ЗУБ. По отношение обстановката в Сирия съдът е взел предвид и информация от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. Асад. Сочи, че напускането на Сирия, а в последствие и на Турция е обусловено от причини от личен характер. Съдът е съобразил заявеното от чужденеца при проведеното интервю, от което е видно, че доброволно е напуснал Сирия, както и че не е без значение обстоятелството, че същият е непълнолетен, непридружен по смисъла на § 1, т.4 ЗУБ, като семейството му остава в Сирия, което е в противоречие на отношенията родител и дете. При съвкупната преценка на събраните доказателства формулира извод за липса на основания за приложение на разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновава от фактическа и правна страна липсата на предпоставки и за предоставяне на хуманитарен статут и извежда извод за правилност на преценката на административния орган при постановяване на оспорения отказ. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които изцяло се възприемат от настоящата касационната инстанция при условията на чл. 221, ал.2, изречение второ АПК, поради което не е необходимо да бъдат преповтаряни. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, напълно кореспондиращи с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия с вх. МД-02-528/30.09.2025 г. и МД-02-572/20.10.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. В хода както на административното, така и на съдебното производства са съобразени интересите на детето като е назначен, на основание чл. 25, ал.2 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 23, ал.2 вр. с чл. 25, ал.1 и ал.3, т.2 и т.3 от ЗУБ служебен защитник, представлявал чужденеца пред административния орган и съда. С оглед възрастта на Х. са спазени изискванията на чл. 15, ал.6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.), като е уведомена компетентната дирекция Социално подпомагане". Според чл. 6а ЗУБ, преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет., като по аргумент от препращащата разпоредба на § 1, т.11 от ДР на ЗУБ, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет., най-добрият интерес на детето е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Най-добрият интерес на детето обаче не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, при липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели, какъвто е разглеждания случай. В случая необходимостта от защита на най-висшият интерес на детето е обсъдена, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд. Административният орган е изпълнил задълженията си за пълно проучване на бежанската история и е обосновал неприложимост на забраната за връщане по отношение на непълнолетния кандидат за закрила. С оглед изложеното правилни са изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут на чужденеца на основание чл. 9, ал.1 ЗУБ. Неоснователни са наведените от процесуалния представител на касатора доводи, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, поради неправилно анализиране на ситуацията в страната на произход. В случая касаторът не е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, поради което се явява правилен изводът на съда и съответен на доказателствата по делото, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователен е доводът на касатора, че са налице критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Обстановката на територията на Сирия в момента е динамична, но съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за съществен за производството риск от безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ в държавата на произход на търсещото закрила лице, което би го поставило в реална опасност от възникване на тежка заплаха срещу живота или личността му единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Следва също така да се подчертае, че от данни от актуалните справки, след свалянето от власт на президента Б. ал Асад на 8.12.2024 г. до 25.9.2025г. над 1 027 800 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 8.12.2024 г. до 26.9.2025 г. над 1 863 000 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, поради което не може да се приеме тезата на процесуалния представител на касатора, че в страната по произход на лицето е налице ситуация на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Представените в хода на първоинстанционното производство и пред касационната инстанция справки, изготвени от дирекция Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз за убежището за изготвяне на информация за страните на произход" (2023 г.) са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други доказателствени източници, какъвто е настоящият случай. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено и преследване по смисъла на чл. 8, ал.1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящия случай обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в бежанската история на М. Х. не се откриват предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Молителят, в бежанската си история изрично заявява, че не е бил обект на преследване от държавата, партии или организации или недържавни субекти, не е имал проблеми, свързани с религията, която изповядва или с етническата му принадлежност. Видно от бежанската история на търсещия закрила, не са налице основателни опасения от преследване на база религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал Сирия заради проблеми с чичовците и вуйчовците си, които не попадат в цитираната норма за предоставяне на бежански статут. Също така по делото е безспорно, че по отношение на М. Х. не са били отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Представената от чужденеца история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно не следва да бъде касирано. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,