Решение № 4488 от 15.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3569/2019 г.

от 9.05.2017 г. жалбоподателят е бил поканен да възстанови дължимите суми на основание чл. 50 от Договор за национално съфинансиране № РД-02-29-356/13.12.2012 г. Предвид прекратяването на договора за субсидия, обуславящо възстановяване на всички суми, получени от партньорите по проекта, с акт № 99-00-2-485(9)/05.06.2017 г. и във връзка с § 9, т. 2 от Меморандума, жалбоподателят е бил поканен да възстанови изплатените му средства от ЕФРР. Съдът е обосновал извод, че действията на административния орган са законосъобразни, но дори и да не са в пълна степен такива, същите не биха довели до нищожност на атакуваното писмо. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за обявяване на нищожността на оспорения административен акт и предмет на неговата проверка би следвало да са само онези основания, които влияят на валидността на индивидуалния административен акт. За да бъде един административен акт нищожен, както правилно и подробно посочва и първоинстанционният съд, е необходимо да страда от съществен, основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което не може да произведе целените правни последици. Компетентността е властта, която законодателят е предоставил на органа да издаде един конкретен административен акт и чрез него да създаде или да признае права, съответно да създаде задължения. Липсата на компетентност за издаване на конкретния административен акт значи, че издаденият акт не е носител на държавната власт и поради това държавата не го признава като правно значим. Компетентността на всеки орган е определена в закон като под общото понятие "закон" се разбира не само нормативен акт, прието от Народното събрание, но и с оглед на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, и всеки международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, както и актовете на правото на Съюза, с оглед на неговия примат пред националното право. В случая, както правилно приема и първоинстанционният съд, по силата на § 5, т. 4 ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, Законът за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество по отношение на органите за управление при извършване на финансови корекции, категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в ЗУСЕСИФ и с акта по чл. 70, ал. 2. Институционалната рамка на органите за управление и контрол по програмата е регламентирана в Меморандума, ратифициран със закон, обн. ДВ, бр. 62 от 10.08.2010 г. В неговия преамбюл изрично е посочено, че той се основава на Регламент № 1083/2006. Съгласно член 59, параграф 3 от Регламент № 1083/2006, без да се засяга регламента, държавите членки определят взаимните връзки между управителния, сертифициращия и одитиращ орган в пълно съответствие с институционалните, правни и финансови системи на съответната държава членка. Следователно, по силата на Регламента и с оглед на Меморандума това, което не е регламентирано в тях се урежда от националното право на всяка една от държавите по меморандума. Следователно, в случая източните за преценка на компетентността на органа да издаде акт с оспореното съдържание са Регламент № 1083/2006, Меморандума и релевантното национално законодателство. Преди да се извърши преценка за правилността на извода на първоинстанционния съд следва да се посочи, че актът, чиято нищожност касаторът иска да бъде обявена, не е акт за определяне на финансова корекция, а акт, чрез който се изисква от бенефициера (по смисъла на член 2, т. 4 от Регламент № 1083/2006) да възстанови средствата, предоставени от Европейския фонд за регионално развитие и от националния бюджет поради факта, че договорът за субсидия от Европейския фонд за регионално развитие между Управляващия орган – Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния, и Сдружение "Асоциация за икономическо развитие", гр. Свищов, е прекратен. Следователно, този акт не установява сам по себе си нередност, тъй като нередност по смисъла на член 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 се определя от Управляващия орган с оглед на § 2, т. 1, б. "с" от Меморандума. Това е акт за възстановяване на получени от Европейския фонд за регионално развитие и от националното съфинансиране средства. В случая, в изпълнение на правомощията си по § 3, т. 4 от Меморандума – който сключва договора той има правомощието и да го прекрати с оглед на визираното в него, Управляващият орган е прекратил договора с водещия партньор, който единствен е страна по него, за финансиране от Европейския фонд за регионално развитие. При прекратяване на договора с водещия партньор възниква задължение за останалите партньори – по силата на сключения между тях и водещия партньор договор по § 3, т. 5 от Меморандума, за възстановяване на полученото финансиране от Европейския фонд за регионално развитие. Именно изпълнението на това задължение на българския партньор Националният партниращ орган, в изпълнение на правомощието си по § 9, т. 5 от Меморандума, е гарантирал с т. 1 от оспорения акт. С т. 2 от акта – задължението за възстановяване на националното съфинансиране, Националният партниращ орган, в изпълнение на визираното в § 9, т. 8 от Меморандума негово задължение за възстановяване на сумите от националното съфинансиране и на разпоредбите от сключения между органа и касатора договор за национално съфинансиране, е осигурил. Що се отнася до това дали с оглед на националната нормативна уредба точно издалият оспорения акт е оправомощен да го издаде, то с оглед на § 1, т. 2 от Меморандума Национален партниращ орган е Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 4 от действащия към момента на издаване на процесния административен акт Устройствен правилник на МРРБ главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" изпълнява функциите на Национален орган за програмите за трансгранично сътрудничество по вътрешните граници на ЕС 2007 г. - 2013 г. Основен принцип в правото е, че когато за изпълнител на дадено правомощие е посочен не конкретен административен орган, а административна структура, то компетентен да се произнесе е нейният ръководител. Съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) ръководителите по чл. 2, ал. 2, т. е. на бюджетните организации по смисъла на Закона за публичните финанси, каквато организация безспорно е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, могат да делегират правомощията си по закона на други длъжностни лица от ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и задължения. Видно от представена по делото Заповед № РД-02-14-375 от 16.05.2017 г на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 9, ал. 1 ЗФУКПС, директорът на главна дирекция "Управление на териториалното сътрудничество" е оправомощен да ръководи и организира дейността на Националния орган по Програма "Интеррег V-A Румъния-България", включително да подписва документите от вътрешноведомствения, междуведомствения специализиран, междуведомствения общ, международния от гражданско-правния документооборот, пряко свързани с програмите за трансгранично сътрудничество, както и да издава всички административни актове по ЗУСЕСИФ. Следователно, оспореният акт, с който партньор по Програмата за трансгранично сътрудничество България – Румъния 2007 – 2013 г., е задължен да върне полученото финансиране от Европейския фонд за регионално развитие и от националното съфинансиране поради прекратяване от Управляващия орган на Договора за субсидия от Европейския фонд за регионално развитие с водещия партньор е издаден от компетентен орган. Другият порок, който би могъл да бъде причина за нищожността на акта е нарушението на изискуемата от закона форма. Това изискване е основание за нищожност тогава, когато законът е поставил изрично дадена форма като условие за валидност на акта. В случая, нито Регламент № 1083/2006, нито Меморандумът поставят някакво специално изискване към формата на акта. С оглед на това и в съответствие с националното право – чл. 59, ал. 1 и 2 АПК, изискването е единствено за писмена форма. Същата, видно от акта, е спазена. Що се отнася до порока противоречие с материалноправни разпоредби, за да обоснове нищожност е необходимо предметното съдържание на разпореждането, което се съдържа в акта, да нарежда извършването на едно явно престъпление или явно невъзможни положения или да се основа на нищожен административен акт. В случая, видно от самия акт и доказателствата по делото, не е налице нито една от тези хипотези. С акта са определени задължения на адресата, които са пряко следствие от сключените от него с водещия партньор и с националния партниращ орган договори и актовете, които ги регламентират. Противоречието на един акт с материалноправна норма не може само по себе си да обоснове нищожност. Порокът нарушение на административнопроизводствените правила също не може да доведе до нищожността на един административен акт. Нарушенията на административнопроизводствените правила е порок на един валиден акт, защото щом органът е компетентен да издаде акта, преценката за законосъобразността - на правилата при издаването му, са преценка по съществото на акта. За разграничаването на нищожността от унищожаемостта на един акт е важно да се установи съществува ли субект, който има компетентност да прави задължително волеизявление със съответния предмет. Щом съществува такъв субект, издаденият от него акт е в задължителната форма и с него не се налага явно престъпление или явно неизпълнимо положение, както и ако не е издаден въз основа на нищожен акт, актът може да бъде унищожаем, но не е нищожен. Доказателствата по делото и гореизложеното безспорно доказват, че такъв субект съществува и той има властта (компетентността) да направи задължително волеизявление с посочения предмет, както и че актът е в исканата от закона писмена форма и не налага очевидно престъпление, явно невъзможни положения и не се основа на нищожен административен акт. Дали волеизявлението е направено при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона е извън предмета на първоинстанционното съдебно производство, тъй като това са пороци, които могат да обосноват унищожаемост, не и нищожност. По отношение на довода на касатора за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила поради недопускането на доказателствено средство от съществено значение за изясняване на спора, а именно съдебно-счетоводна експертиза с определени от жалбоподателя задачи, съдът намира същото за неоснователно. Предмет на спора в първоинстанционното съдебно производство е нищожността на процесния административен акт, поради което и предметът на доказване е ограничен в рамките на релевантните факти, а чрез исканата експертиза не биха могли да се установят такива. Неоснователен е и доводът за нарушение на принципа на служебното начало и на правилата за разпределение на доказателствената тежест. Същият е изцяло бланкетен, като касаторът не сочи конкретно допуснати нарушения от съда в този смисъл. Поради изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди касатора да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 150, 00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.