Решение № 8710 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 585/2022 г.

Решение № 8710 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 585/2022 г., I о., докладчик съдията Полина Якимова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на С. П. от гр. Сливен, [жк], [адрес], подадена чрез процесуален представител, за отмяна на влязло в сила Решение № 273 от 15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 363/2020 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за установяване на задължения по декларация № ПО-02002020029755-180-001/27.05.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, с който спрямо П. са установени задължения за здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2016 г. 21.05.2016 г. и лихви за просрочие към тях в общ размер на 108,79 лв. Молителката се позовава на ново писмено доказателство – експертно становище – доклад, изготвен от дипломиран експерт-счетоводител в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия заедно с приложение, касаещ обстоятелства от съществено значение за делото, конкретно данъчно-осигурителния статус на П.. Поддържа, че новото писмено доказателство не е могло да й бъде известно, доколкото не е съществувало в рамките на висящността на съдебното производство. Експертни становища от британски специалисти не са били изготвяни, а приложеното към искането за отмяна на влязлото в сила решение е с дата на съставяне 8.12.2021 г. Най-сетне, П. не е разполагала с финансови средства да се снабди с експертно становище за целите на съдебното производство. Ответникът по искането – директорът на ТД на НАП Бургас в писмено становище намира искането за отмяна на влязло в сила решение за неоснователно и моли да бъде отхвърлено като такова, както и да се присъдят разноски за юрисконсулт. Настоящият тричленен състав на ВАС, Първо отделение намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240 АПК /предадено на пощенски оператор на 15.12.2021 г., видно от достъпна на интернет адрес [интернет адрес] информация при влизане в сила на Решение № 273 от 15.12.2020 г. по адм. дело № 363/2020 г. на Административен съд Сливен на датата на постановяването му/, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната по реда на чл. 237 - 244 от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като хипотезите за това са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не следва да бъдат прилагани разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на пресъдено нещо на съдебния акт. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които са значими спрямо спорното правоотношение и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдяни в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на С. П. срещу Акт за установяване на задължения по декларация №ПО-02002020029755-180-001/27.05.2020 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Бургас, с който спрямо П. са установени задължения за здравноосигурителни вноски за периода 1.01.2016 г. 21.05.2016 г. и лихви за просрочие към тях в общ размер на 108, 79 лв. с аргумент, че молителката в същия период е била задължено лице по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване и по отношение на нея не намира приложение разпоредбата на чл. 40а от Закона за здравното осигуряване. Според експертното становище - доклад, на което се основава искането за отмяна на влязлото в сила решение, П. "е била подвластна на законодателството на Обединеното кралство" от април 2015 г. до април 2018 г. включително. Настоящият състав на Върховен административен съд приема за неоснователно твърдението в искането за отмяна, че представеното към искането писмено доказателство – доклад от независим експерт има качеството ново доказателство, с което се установява ново обстоятелства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. За да се приеме, че обстоятелствата и доказателствата са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, следва да се установи, че не са съществували докато делото е било висящо или, че страната не е могла да се снабди с тях, ако е положила необходимата за водене на процеса процесуална активност. Действително, докладът, съставен от експерт в Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, не е съществувал в рамките на висящността на адм. дело № 363/2020 г., но при полагане на дължимата грижа за собствените си интереси П. е могла да се снабди със становище, което подкрепя нейната процесуална позиция. Докладът от 8.12.2021 г. по своята същност е експертно мнение по определен въпрос, изразено извънсъдебно. То не е удостоверителен (свидетелстващ) официален документ, поради което не е доказателствено средство, респ. не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. С оглед изложените съображения, не е налице основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязло в сила решение № 273 от 15.12.2020 г., постановено по адм. дело № 363/2020 г. на Административен съд Сливен, поради което подаденото искане за отмяна от С. П. на посоченото основание, следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора, основателно е искането за разноски на ответника по молбата за отмяна, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, молителката следва да заплати на Национална агенция по приходите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение