Решение № 9519 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2018 г.

Решение № 9519 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14731/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Общински съвет – В. Т., предявена от председателя му В. С. и от процесуалния си представител гл. юрк. Р. С. срещу решение № 446/01.11.2018 г., постановено по адм. дело № 582/2018 г. по описа на Административен съд – В. Т., с което по протест на зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура В. Т. са отменени като незаконосъобразни разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община В. Т., приета с Решение № 365/16.12.2004 г. на Общински съвет В. Т. и касаторът по настоящото дело е осъден да заплати на Окръжна прокуратура – В. Т. съдебни разноски в размер на 20 лв. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли протеста на Окръжна прокуратура – С. срещу цитираните по-горе разпоредби от общинската наредба. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Редовно призован за съдебно заседание, Общински съвет – В. Т. не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът по касационната жалба, зам. окръжен прокурор при Окръжна прокуратура – В. Т., редовно призован, не изпраща представител и не депозира писмен отговор на жалбата или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е предявена от надлежна страна срещу неблагоприятно за нея съдебно решение и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – В. Т. е законосъобразността на разпоредбите на чл. 48, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община В. Т., /Наредбата/ приета с Решение № 365, взето по Протокол № 24 от 16.12.2004 г. от Общински съвет В. Т. С постановеното по делото съдебно решение съдът е отменил по протест на Окръжна прокуратура – В. Т. цитираните по-горе разпоредби от общинската наредба. За да достигне до този резултат адм. съд счита, че оспорената наредба е незаконосъобразна, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че по делото не са представени предложения на кмета на Община В. Т. за приемане на нова наредба за обществения ред, данни за разглеждане на предложението от постоянните комисии на общинския съвет, за публикуването му на интернет страницата на Община В. Т. и за разгласяване на приетото изменение в наредбата чрез пресата. Визирани са нарушения на правилата за изработване на административни актове, описани в чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, приложим на основание чл. 80 от АПК. Приел е, че в случая решението за приемане и изменение на Наредба № 1 за обществения ред на територията на Община В. Т. не е съобразено с посочените законови разпоредби, които са императивни и са гаранция за постигане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, съгл. ал. 1 от чл. 26 от ЗНА. Изложил е мотиви, че проследяването на действията по внасяне и обсъждане на предложенията, по тяхното съобщаване и разглеждането им в заседания на Общински съвет – В. Т. налага извод, че не са спазени изискванията на ал. 2 на чл. 26 от ЗНА. Посочено е, че липсата на мотивирано становище и мотиви към проекта за приемане на оспорената наредба осуетяват възможността да бъде извършен съдебен контрол за нейната законосъобразност. Освен, че не са ясни обстоятелствата по чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), то не може да бъде проверено и дали наредбата е приета при зачитане принципа на обоснованост според изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Направено е заключение, че липсата на доказателства за спазване на посочените императивни правни норми е основание да бъде направен извод, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдебното решение е правилно и обосновано. Правилно административният съд е приел, че при приемане на протестираните разпоредби Общински съвет В. Т. е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви към проекта за приемане на оспорената наредба и непубликуване на проектите за изменение на наредбата и недаване възможност на засегнатата общественост да се запознае с тези изменения, съответно – да депозира предварително становища и възражения по разпоредбите на тези проекти, липса на данни също така за разглеждане на предложението от постоянните комисии на общинския съвет. Въз основа на това правилно съдът е заключил, че протестираните разпоредби противоречат на материалноправни разпоредби от по-висок ранг, в случая разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В чл. 28, ал. 2 от ЗНА е определено съдържанието на мотивите, които следва да са приложени към един проект на нормативен акт, а съгласно чл. 28, ал. 3 от ЗНА проектът на нормативен акт към който не са приложени мотиви съгласно чл. 28, ал. 2 не следва да се обсъжда от компетентния орган. Липсата на мотиви към административния акт във всички случаи е основание за отмяна. Необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при издаването на акта е свързано с възможността на адресатите на акта да разберат фактите, мотивирали административния орган да издаде процесния административен акт и съответно да се извърши проверка за неговата законосъобразност. В конкретния случай обосновано съдът е приел, че към административната преписка не са приложени доказателства, които да имат характер на мотиви към наредбата. Както законосъобразно е приел първоинстанционният съд липсата на мотиви към проекта за приемане на оспорената наредба осуетява възможността да бъде извършен съдебен контрол за нейната законосъобразност. Освен, че не са ясни обстоятелствата по чл. 28, ал. 2 от ЗНА, но и не може да бъде проверено дали оспорваната наредба е приета при зачитане на принципа на обоснованост според изискването на чл. 26, ал. 1 от ЗНА. Мотивировката с дефинираното от законодателя съдържание трябва да е налице преди внасяне на проекта за обсъждане, да е публикувана и да е станала достояние на всички заинтересовани лица, за да могат същите реално да упражнят правото си на предложения и становища по проекта. С оглед на императивния им характер неизпълнението на посочените правила представлява съществено нарушение. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, създава императивни задължения за съставителя на проекта, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност на административните актове. Неспазването на чл. 77 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА представлява нарушение на императивни норми съдържащи се в нормативен акт с по-висока степен според правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК и чл. 15, ал. 1 от ЗНА, като нарушението е съществено, тъй като публикуването на проекта е императивно предписано в закон. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА следва да бъде тълкувана в съответствие с чл. 77 от АПК, задължаващ компетентния орган да издаде нормативен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища предложения и възражения. Въз основа на това правилно административният съд е приел, че не е възможно да бъде извършена проверка дали това задължение е било изпълнено от органа, издал процесния нормативен акт. Като не е доказал изпълнението на посочените задължения по чл. 26, ал. 2 от ЗНА, обосновано съдът е приел, че наредбата е приета в нарушение на административнопроизводствените правила, което е пречка за извършване на проверка на съответствие на предложението за приемане на нормативен акт с изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА. Предвид гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да се присъждат разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 446/01.11.2018 г., постановено по адм. д. № 582/2018 г. по описа на Административен съд – В. Т. Решението е окончателно.