Решение № 10099 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5570/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев, чрез адв. Ингилизов против решение 399/28.02.2023г. постановено по адм.д. 2078/2022г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед 22РД09-321 от 26.07.2022 г. на кмета на район Северен община Пловдив, с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: жилищна сграда с навес с площ 42,50 кв.м., ситуирана в ПИ с идентификатор 56784.8.6 общинска публична собственост селскостопански, ведомствен път в Инджерлийка масив 8 по КК на гр.Пловдив, изградена в нарушение на чл.148, ал.1 и чл.137, ал.3, чл.182, ал.1 от ЗУТ. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че съдът не е съобразил основното му възражение, че не е извършител на строежа, предмет на заповедта, поради което неправилно е посочен като адресат на същата заповед. Иска отмяна на решението и отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски. Ответникът кмета на район Северен община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна по следните съображения: За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че правилно като адресат на заповедта е посочен Г. Георгиев. Решението е неправилно. Безспорно е установено по делото, че строежът жилищна сграда с навес с площ 42,50 кв.м., ситуирана в ПИ с идентификатор 56784.8.6 общинска публична собственост селскостопански, ведомствен път в Инджерлийка масив 8 по КК на гр.Пловдив е изградена без необходимите строителни книжа, което характеризира същия като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед местоположението на строежа /разположен върху селскостопански път/, не може да се приложи нито една от хипотезите за търпим строеж по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. И четирите хипотези изискват строежът да е допустим по правилата и нормативите към момента на изграждането му. Когато и да е извършен строежът, изграждането му върху общински път, го прави недопустим съобразно строителните правила и нормативи и следователно същият не може да бъде характеризиран като търпим строеж. Правилно е разпоредено същият да бъде премахнат. Неправилно обаче премахването на строежа е възложено на Г. Георгиев в качеството му на негов извършител. Адресати на заповедта за премахване §3, ал.1 ДР на Наредба 13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж. Георгиев не е собственик или носител на ограничено вещно право върху терена. Неоснователно първостепенния съд се е позовал на материалната доказателствена сила на констативния акт, приемайки, че този акт установява и извършителя на строежа. Констативният акт има доказателствена сила за съществуването, местоположението и вида на строежа. По отношение авторството, което в случая е спорно, административният орган следва да събере доказателства, които да установят, че именно адресата е извършител на незаконния строеж. След като за да възложи на Георгиев да премахне незаконния строеж, е приел същия за извършител, то е следвало да обоснове това свое твърдение. В случая нито в административната фаза на процеса, нито в съдебната му част, са представени доказателства установяващи, че Георгиев е изградил процесния строеж. С разпореждане 5923/23.08.2022г. съдът е указал на ответния административен орган, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания посочени в акта. Въпреки изричното оспорване на факта, че е извършител, съдържащо се в жалбата, сезирала Административен съд Пловдив и въпреки указанията на съда, административния орган не се е справил с посочената доказателствена тежест. Извършителят на строежа е останал неизвестен. Поради изложеното, оспореният съдебен акт следва да бъде касиран, да бъде отменена обжалваната заповед и да бъдат присъдени разноски в полза на касатора 680,- лева /10,- + 70,- лева д.т. и 600,- лева адвокатки хонорар/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,