Решение № 3231 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2016 г.

Решение № 3231 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4805/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Г., против решение № 26/10.02.2016 г., постановено по адм. дело № 238/2015 г. на Административен съд-К., с което е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-100-6500/4176/24.09.2014 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2013 г., с което е отказана финансова помощ по заявлението за подпомагане на А. С. С., с. Д., обл. К., наложена е санкция за бъдещ период в размер на 5569,84 лв. и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне съобразно дадените от съда указания по прилагането на закона. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - А. С. С. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-К. е образувано по жалбата на А. С., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по мярка 214 изх. № 02-100-6500/4176/24.09.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от Соколова общо заявление за подпомагане с УИН 10/220513/48207 и приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2013 г. в размер на 10185,79 лв. и е наложена санкция за бъдещ период - 5569,84 лв. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, но без задължителни реквизити от съдържанието си и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Прието е, че административният орган не е посочил конкретните фактически и правни основания, въз основа на които е направил изводите си относно недопустимата площ, поради което е стигнал до извод за незаконосъобразно отказано финансово подпомагане по АЕП и налагане на санкции за бъдещ период и е отменил уведомителното писмо. Така постановеното решение е неправилно. От представената по делото административна преписка се установява, че А. С. като земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП е подала заявление за подпомагане за кампания 2013 г., с което е заявила подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" /ВПС1/. Към заявлението е попълнена таблица за използваните парцели 2013 г., в която по мярка 214 АЕП, код АП13 са заявени 2 броя парцела с обща площ 34.49 ха в землището на с. Д., При подаване на заявлението земеделският производител е подписал декларации, с които потвърждава, че е запознат с това, че следва да спазва изискванията за управление на агроекологичните дейности, определени по мярка 214 "Агроекологични плащания" на Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., за периода от 5 последователни години, за които кандидатства. В т. ч е подписал и декларация, с която декларира, че е запознат с изискването да поддържа всички парцели в един блок на земеделското стопанство само с паша или само с косене. При направените автоматични проверки на базата данни, още при заявяването за подпомагане за двата броя БЗС са констатирани несъответствия - над 0,5 дка площ извън площите подходящи за подпомагане, за което земеделският производител е запознат, видно от лично положения подпис. С оспореното уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/4176/24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е отказано изцяло плащане за съответната година, поради неспазени базови изисквания, видно от колона 7 от таблицата на уведомителното писмо. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че в процесното уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че следва да постанови отказ от подпомагане. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения. На стр. 4 от акта в табличен вид е изчислен размерът на финансовото подпомагане, който в случая е 0 лева. Неправилно АС-К. приема, че от таблицата на стр. 2 не става ясно защо е отказано финансовото подпомагане. От записаното в колона 3 става ясно, че декларираната площ на БЗС 20763-231-2-1 е 18,86 ха. В колона 4 е отразено, че площта след разрешаване на двойно заявени площи е 18,86 ха, т. е. няма застъпени площи. С колона 5 няма посочена стойност, тъй като не е извършвана проверка на място. В конкретния случай размерът на недопустимата площ е определен въз основа на извършена административна проверка по данните в ИСАК и СИЗП, а не на извършена проверка на място, каквато съгласно чл. 30 от Регламент 1122/2009 г. се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/ само на 5 % от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателката не е попаднала. поради неспазване на изискванията за управление земеделският производител е санкциониран с цялата поискана сума в размер на 10 185,79 лева. В колони 6 и 7 е отбелязано, че след извършени административни проверки и установени неспазени базови изисквания установената площ е 0 ха., поради което недопустимата площ на БЗС е цялата площ от 18,86 ха. Под таблицата подробно е описано съдържанието на съответните колони - 9 на брой. За колона 6 е записано, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105/22.08.2006 г. и чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП ДФЗ отказва частично или пълно плащанията на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попадаща извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. За колона 7 е посочено, че на основание т. 6 "Намаления при неспазване на базови изисквания за съответните направления по мярка АЕП" и т. 7 "Групиране на базовите изисквания по направления" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със заповед на министъра на земеделието и храните, за парцел, за който е било установено неспазване на базови изисквания не се извършва плащане за 2013 г. Уведомителното писмо, като автоматично генериран административен акт, съдържа описание в относимите колони относно заявените за подпомагане площи, установените допустими за подпомагане площи след извършените кръстосани проверки и съответно - установените недопустими за подпомагане площи. Независимо от наличието под всяка таблица в уведомителното писмо, на текстова част, описваща подробно данните в съответната колона от таблицата, съдът необосновано е приел, че писмото не съдържа фактически установявания и е издадено в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Начинът на оформяне на акта не е основание да се приеме, че същият е немотивиран и в частност, че не съдържа словесно описание на причината за установяване на неспазените базови изисквания. В т. 7 "Групиране на базовите изисквания по направления"от Методиката и в частност т. 7.3. "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" са описани националните стандарти, на които земеделският стопанин следва да отговаря и да поддържа затревените площи. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното уведомително писмо не са посочени фактическите и правни основания въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени и таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 15 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По изложените съображения съдебното решение, с което оспореното уведомително писмо е отменено, следва да бъде отменено като постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество, като отхвърли жалбата на А. С. срещу отказ на директора на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидия по мярка 214 "Агроекологични плащания", обективиран в уведомително писмо изх. № 02-100-6500/4176 от 24.09.2014 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Поради това и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ възнаграждение в размер на 200 лв., за делото пред ВАС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение