Решение № 15031 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2012 г.

Решение № 15031 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4178/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", срещу Решение № 55 от 15.02.2012 г. постановено по адм. дело № 502/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново, с което е бил отменен издадения от административния орган акт № 01-6500/22501 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на Иринчо Пантелеев Иринчев от гр. Бяла Черква. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Иринчо Пантелеев Иринчев, чрез пълномощника си адв. Хр. Вълков, в писмено становище поддържа искане за оставяне на жалбата без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението, с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Иринчо Пантелеев Иринчев от гр. Бяла Черква е подал до Държавен фонд "Земеделие" заявление за подпомагане за 2009 г. с уникален регистрационен номер 202848 по Схемата за единно плащане на площ и по национално доплащане на площ. След извършване на проверка по заявленията, земеделският производител получил субсидия в размер на 12 241. 71 лв. Въз основа на допълнителна проверка, извършена от Министерството на земеделието и храните било прието, че субсидията е недължимо платена, тъй като заявените от Иринчо Иринчев площи са недопустими за подпомагане. Зам. изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" издал акт 01-6500/22501 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума от 12 241. 71 лева по подаденото от земеделския производител заявление за подпомагане за 2009 г. с уникален идентификационен номер 04/020709/25613. Съдът приел, че при издаването на акта са били допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Административният орган нарушил чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като не посочил фактическите и правни основания за издаването на акта. Заявителят не бил уведомен за започването на административното производство, поради което не могъл да вземе участие в него и да упражни правото си на защита. По делото било установено, че заявителят е бил добросъвестен при подаване на заявлението и не въвел умишлено в заблуждение административния орган. Съгласно чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. на Комисията, това му давало право да задържи получената субсидия. Според съда, издаването на акта за възстановяване на недължимо платена суми, без да се излагат мотиви, противоречи на целта на закона. С тези съображения съдът постановил отмяна на оспорения административен акт. В касационната жалба се правят оплаквания за неточно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд. Неверен бил направения извод, че обстоятелствата, които формирали волята на издателя на акта не били изяснени. Административният акт бил издаден след като било установено неправомерно плащане на субсидия за площи, недопустими за подпомагане, установени в резултат на кръстосани проверки от Интегрираната система за администриране и контрол в съответствие със задълженията, поети от България с одобрения от Европейската комисия Консолидиран план. Издаването на акта било свързано с изменение на обхвата на допустимата за подпомагане площ. Плащането за площта извън допустимия слой било неправомерно, поради което изплатените суми подлежали на връщане. В жалбата се възразява и срещу преценката на съда съда за допуснати съществени процесуални нарушения. Разплащателната агенция нямала задължение да уведомява лицата за откриването на производството по чл. 166 ДОПК. Дори да е имало нарушения на правилата на чл. 26, 28, 34, 35 и чл. 36 от Административнопроцесуалния кодекс, това не е лишило заинтересованото лице от възможността впоследствие да възрази по констатациите в акта и да представи доказателства. Съдът погрешно интерпретирал разпоредбата на чл. 73, т. 4 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г. Фактически, не била допусната грешка при оторизираното на субсидията. Актуалната информация сочела, че още при очертаването на площите, земеделският производител знаел, че те не са обработвани и затова са недопустими за подпомагане. Направените оплаквания не се споделят от касационната инстанция. Както е посочил административният съд, допуснатите от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, са съществени и обуславят незаконосъобразността на административния акт. Нарушенията не могат да бъдат санирани със събирането на доказателства в съдебното производство, в частност с позоваването на заключението на допуснатата по делото техническа експертиза. Експертизата би могла да допринесе за правилното решаване на спора само, ако се използва за верифициране на констатациите в административния акт. Изслушването на експертно заключение като доказателствен източник не се налага, при положение, че доказването на констатации, които не са част от съдържанието на административния акт, е невъзможно. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращи случая констатации за наличието на неточна информация, предоставена от самия земеделски производител. За да се приеме, че получените суми са недължимо платени и подлежат на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за съществуването на разлика между заявената и определената за подпомагане площ или за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Съгласно чл. 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, когато установи, че: кандидатът ползва заявените земеделски площи; площите се поддържат в добро земеделско и екологично състояние; размерът на използваната от земеделското стопанство площ и размерът на земеделските парцели са не по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2. Заявленията се проверяват с административни проверки и проверки на място, както предвижда чл. 37 ЗПЗП. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато: кандидатът стопанисва площи и/или земеделски парцели с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 ЗПЗП; установи, че за съответните площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние; кандидатът възпрепятства извършването на проверка на място; кандидатът е заявил площи, които не стопанисва; за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по ал. 3 съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. В случай, че плащането е било извършено, макар да не е следвало да бъде оторизирано, тъй като не са налице условията за подпомагане на земеделския производител, предвидени в националното и европейското законодателство, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (чл. 27 ЗПЗП). Неправомерно получените суми подлежат на възстановяване, освен ако компетентните органи не са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския стопанин. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, според които плащането на помощта е резултат на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. При отсъствието на соченото отменително основание, следва да се приеме, че решението е правилно и да се остави в сила. С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение