Решение № 9367 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3395/2009 г.

Решение № 9367 от 10.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3395/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за защита на конкуренцията (Обн., ДВ, бр. 102/28 ноември 2008 година). Образувано е по касационна жалба на "Интерснак България" ЕООД със седалище София, представлявано от управителя Х. Г. П. и от прокуриста Ю. К. Н., срещу решение № 618 от 14 януари 2009 година, постановено по адм. д. № 13236/2008 година по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № 808/23 септември 2008 година на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. КЗК - ответник в производството, чрез юрк. Десислава Хаджиева, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Подробни съображения за това излага в представено по делото становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на "Интерснак България" ЕООД срещу решение № 808/23 септември 2008 година на КЗК, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 100000 лева за извършено нарушение по чл. 34, ал. 6 от ЗЗК във връзка с чл. 30 от ЗЗК при условията на повторност. Съдът е приел, че при издаването на решението не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че промоционалната игра на "Интерснак България" ЕООД под надслов "Chio по хавайски" е проведена в периода от 21 април 2008 година до 06 юли 2008 година. Съгласно огласените правила продукта, участващ в промоционалната кампания, е всяка опаковка Чио Чипс, означена с промоционална лента. Предлаганите в играта награди са два вида - осем екскурзии за двама до Хавай и плажен диван. Участието в играта се осъществява чрез закупуването на опаковка Чио чипс с промоционална лента и с уникален код, който следва да бъде изпратен чрез sms на посочен кратък номер. Възможно е участие в играта чрез свободна регистрация на посочен уеб сайт, където след регистрацията участникът следва да отговори на 10 общообразователни въпроса на тема Хавай за определено време. Участие в играта може да се осъществи и чрез получаване на безплатен код в магазините на верига супермаркети "Европа", изрично посочени в условията на играта и в определено за това време. При тези данни изводът както на КЗК, така и на тричленния състав на Върховния административен съд, че с поведението си "Интерснак България" ЕООД е осъществило състава на чл. 34, ал. 6 от ЗЗК (отм.), е правилен. В тази връзка законосъобразно е приетото, че нарушението по посочения текст се осъществява с простото извършване на продажба, когато заедно с нея се предлага или обещава нещо, чието получаване зависи от решаване на ребуси, задачи, въпроси, гатанки, събиране на серия от купони и други подобни, разиграване на игри с различни парични или предметни награди, чиято стойност значително надвишава цената на продаваната стока или услуга. С решение № 109/28 май 2005 година на КЗК са възприети нормативи относно допустимия праг на съотношение между стойностите на наградата и на предлаганата стока или услуга, както и критерия за разлика с минималната работна заплата за страната. С нормата на чл. 34, ал. 6 от ЗЗК (отм.) се предвижда забрана, необусловена от други предпоставки. Презумира се, че с нарушаване на забраната по посочения текст нелоялно се привличат клиенти, т. е. - извършва се нелоялна конкуренция по смисъла на общата разпоредба на чл. 30 от ЗЗК (отм.), без да се изисква реално или потенциално да се увреди конкурента. По аргумент от чл. 30 от ЗЗК (отм.), нарушението по чл. 34, ал. 6 от ЗЗК(отм.) не е резултатно - достатъчно е само да е създадена потенциална възможност за увреждане на конкурентите. С разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ЗЗК (отм.) е въведена забрана за извършването на продажба чрез прилагане на непазарни стимули за купувачите като метод за увеличаване на продажбите, каквито са т. нар. промоционални игри. Изброяването на способите в текста е примерно. В тази връзка аргументът на касатора, че участниците в промоционалната игра са могли и са се включили в нея не непременно с покупката на промоционална опаковка Чио чипс е без значение. Обосновано съдът е приел, че възможността за участие в промоционалната игра по други начини - чрез регистрация на уеб сайт или чрез получаване на безплатен код в магазин от веригата "Европа", не изключва прилагането на разпоредбата на чл. 34, ал. 6 от ЗЗК (отм.), доколкото покупката на продукта е основен и най-достъпен начин за участие в играта, а оказва влияние върху размера на наложената санкция. Неоснователно е и възражението на касатора относно прилагането в случая на критериите относно дефинирането на понятието "обещавана награда със стойност, значително надвишаваща цената на продаваната стока или услуга по смисъла на чл. 36, ал. от ЗЗК ", приети с решение № 55/29 януари 2009 година на КЗК. Законосъобразността на оспорения административен акт, по повод на който е образувано производството пред първоинстанционния съд, се преценява към момента на издаването на акта, като настъпилите по-късно изменения не следва да се вземат предвид. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Поради това оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъде осъден касаторът да заплати на КЗК направените пред касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,