Решение № 1540 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6228/2021 г.

Решение № 1540 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6228/2021 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, против Решение № 79/13.04.2021 г., постановено по адм. дело № 84/2021 г. по описа на Административен съд – Сливен, с което по жалба на "Грифит Петрол" ЕООД е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-27-0051608/05.02.2021 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, дирекция "Оперативни дейности", главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се сочи неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подробно изложение се твърди, че са налице всички предпоставки за налагане на процесната ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС за определения 3-дневен срок. Касаторът оспорва решаващия мотив на административния съд, че административният акт не е в състояние да постигне преследваната от закона цел, тъй като към момента на издаването му нарушението е било преустановено. Моли за отмяна на атакуваното решение и претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Грифит Петрол" ЕООД, оспорва чрез адв. М. Пантелеев основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Сливен е ЗНПАМ № ФК-27-0051608/05.02.2021 г., с която на "Грифит Петрол" ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект" – бензиностанция, находящ се в гр. Сливен, бул. "Панайот Хитов", № 67А, стопанисван от дружеството, и забрана за достъп до него за 3 (три) дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за извършено нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на Заповедта е извършена проверка в търговския обект на 28.01.2021 г., при която е констатирано, че дружеството е получило течни горива на 30.10.2020 г., подробно описани в протокола от извършената проверка, подписан без възражения. Установено е, че данни за доставката са изпратени чрез наличната електронна система с фискална памет към НАП на 02.11.2020 година. При съдебното разглеждане на спора съдът е извършил дължимата проверка за законосъобразност на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК. За да отмени акта, съдът е приел за безспорно установено извършването на нарушение по чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, но тъй като предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, процесната заповед не може да постигне предвидените в чл. 22 ЗАНН цели, доколкото нарушението е преустановено преди издаването й. Формирайки този правен извод, административният съд е постановил отмяна на Заповедта за налагане на ПАМ като издадена в несъответствие с целта на закона. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В разглеждания случай ПАМ е обоснована с извършено нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, според който данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. Въпреки че нарушението е безспорно извършено, видно от преписката по делото, то е отстранено преди издаване на Заповедта за налагане на ПАМ. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, налагане на ПАМ съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДДС има за цел да дисциплинира търговците при осъществяване на тяхната стопанска дейност, като органът действа в условията на обвързана компетентност, т. е. при установяване на нарушението е длъжен да наложи ПАМ, което произтича от изричната законова регламентация, като преценката му се свежда единствено до срока на мярката, но не и дали да наложи ПАМ, или не. В практиката на ВАС се обосновава становището, че наложената след преустановяване на нарушението ПАМ, не би могла да преустанови евентуалното административно нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като към момента на издаване на заповедта нарушението е било отстранено. Това обстоятелство правилно е съобразил и административният съд. Налагане на ПАМ в случая не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и генерирането на приходи от нея, респективно и данъци за фиска. Когато мярката е наложена след преустановяване на нарушението, както е в случая, тя има характер на санкция, а принудителните административни мерки не изпълняват такава функция. При положение, че към момента на издаване на ЗНПАМ № ФК-27-0051608/05.02.2021 г. допуснатото нарушение е отстранено, изложеното в заповедта, че същата се издава за срок от 3 дни, за да може търговецът да преведе дейността си в съответствие с нормативните изисквания, е лишено от съдържание. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този резултат по спора претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски, е основателна. В полза на "Грифит Петрол" ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. съгласно представени договор за правна защита и съдействие и квитанция за плащането им. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,