Решение № 2073 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9663/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на OGL - Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH (ОГЛ - Фууд трейд Лебенсмителфертриб ГМБХ/ОГЛ) - Германия, VAT DE 129428682 и данъчен номер в България BG 3074924203, със съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Горанов, против Решение 12362/18.07.2024 г. на Административен съд - София - град (АССГ), постановено по адм. д. 4840/2022 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение РТД 3000-919/03.05.2022 г./32-142590, издадено от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница - Пловдив, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението на АССГ поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи всички отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Горанов. Същият представя списък на разноските и доказателства за извършването им. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТД Митница Пловдив - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Димитрова. Иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 44 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 220, ал. 1 ЗМ, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е Решение РТД 3000-919/03.05.2022 г./32-142590 на директора на ТД Митница - Пловдив, с което на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2017/891 (Делегиран регламент) е отказано връщане на представеното от ОГЛ в качеството му на вносител по митническа декларация (МД) MRN 20BG003010021457R7/02.12.2020 г. обезпечение в размер на 4 028,51 лв. и същото е задържано като плащане на вносно мито. АССГ приема, че оспорването на решението на митническия орган е процесуално допустимо, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и отговаря на законовите изисквания за форма и съдържание, както и че в административното производство са спазени производствените правила. Обосновава извод за неговата материална законосъобразност. Установените от първостепенният съд факти са следните: На 02.12.2020 г. в МБ Свиленград с МД с MR 20BG003010021457R7, с вносител OGL Food Trade Lebensmittelvertrieb GmbH, са поставени под режим допускане за свободно обращение с цел крайно потребление пресни зеленчуци с произход Турция, в това число стока 1/5 пресни домати тип кръгъл, с нето тегло 6912 кг. и стока 4/5 - пресни домати тип кръгъл, розов (Pembe), с нето тегло 1120 кг. За стока 1/5 пресни домати тип кръгъл с код по КН 0702000099 е декларирана митническа стойност в размер на 12338,76 лв., преизчислена в /100 кг. на 91,27 /100 кг. Определената от ЕК за дата 02.12.2020 г. стандартна стойност при внос (СВС) за домати с произход от Р. Турция е 44,9 /100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност е с повече от 8% от определената СВС, на основание чл. 75, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 вносителят е представил обезпечение в размер на 4 028,51 лв., представляващ размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. За стока 4/5 пресни домати тип кръгъл, розов (Pembe), с код по КН 0702000099, с нето тегло 1120 кг. е декларирана митническа стойност в размер на 2529,40 лв., преизчислена в /100 кг. на 115,47 /100 кг. Определената от ЕК за дата 02.12.2020 г. СВС за домати с произход от Р. Турция е 44,9 /100 кг. Тъй като декларираната митническа стойност отново е с повече от 8% от определената СВС, на основание чл. 75, § 2 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 във вр. с чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 вносителят е представил обезпечение в размер на 652,77 лв., представляващ размер на митото, което той би платил при определената за деня СВС. С писмо рег. 32-354511/02.12.2020 г. дружеството е уведомено, че на основание чл. 75, § 5 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891 в едномесечен срок от продажбата на стоките, но не по-късно от четири месеца от регистриране на МД, е длъжно да представи доказателства, че стоката пресни домати тип кръгъл, червен, е реализирана на пазара на ЕС при условия, потвърждаващи декларираната митническа стойност. На 29.12.2020 г. немското дружество чрез пълномощника си "Ренус България" ООД представя доказателства, че за стока 1/5 пресни домати тип кръгъл цялото количество от 6912 кг. е продадено на цена от 100 /100 кг., а за стока 4/5 пресни домати тип кръгъл, розов (Pembe), цялото количество от 1120 кг. е продадено на цена от 150 /100 кг., Митническите органи констатират, че за стока 1/5 продажната цена на цялото количество пресни домати тип кръгъл, червен, (44,9 евро на 100 кг., изчислена на базата на всички декларирани разходи в МД) е по-ниска от цената на придобиване на стоката, поради което приемат, че не е представено удовлетворяващо доказателство за условията за освобождаване и внесеният депозит следва да се задържи за заплащане на вносни мита на основание чл. 75, § 5, ал. 3 от Делегиран Регламент (ЕС) 2017/891. Вносителят е уведомен за мотивите на предстоящото неблагоприятно за него решение на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, но не е представил възражения в писмен вид. При така установените факти първостепенният съд приема за безспорно обстоятелството, че вносителят декларира митническа стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент 952/2013 (МКС) на базата на договорната стойност. Приема, че декларираната договорна стойност на партидата внесени стоки е по-висока от СВС, определената от ЕК за дата 02.12.2020 г. Внесената партида е продадена на загуба на територията на ЕС. Посочва, че според т. 90 от Решение на СЕС по дело С-770/21 разлика в цените с повече от 50 % е достатъчна, за да породи съмнения у митническия орган в достоверността на декларираната договорна стойност. Това важи в още по-голяма степен, когато подобна разлика в цените се съчетава с продажбата на загуба на съответната партида. В случая превишението на декларираната договорна стойност на стока 1 над СВС е повече от 50%. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 75, § 5, първа алинея от Делегирания регламент вносителят разполага с един месец от продажбата на въпросните продукти, като се спазва максималният срок от четири месеца от датата на приемане на декларацията за допускане за свободно обращение, за да докаже, че партидата е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС. Безспорно, без да потвърждава правилното определяне на тези цени, продажба на внесената партида на загуба би могла да породи съмнения относно правилното им определяне (т. 82 от Решение на СЕС от 21 септември 2023 г. по дело С-770/21). За целите на определянето на митническата стойност митническите органи трябва да изключат декларираната договорна стойност на партида внесени стоки, когато тази стойност е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при вноса, определена от Комисията, като тази партида е продадена на загуба на митническата територия на Съюза и въпреки факта, че е бил поканен да представи всеки документ, доказващ, че въпросната партида е освободена при условия, потвърждаващи достоверността на тази стойност, вносителят не е представил достатъчни за тази цел документи, макар че посочените органи не оспорват автентичността на издадената от износителя фактура, нито действителното ѝ плащане от вносителя (т. 95 от цитираното решение). От практиката на СЕС следва, че разлика в цените с повече от 50 % между декларираната договорна стойност на партида внесени стоки и определената от Комисията стандартна стойност при внос е значителна разлика (т. 90). В случая не е спорно, че вносителят е избрал да определи митническата стойност на внесената партида въз основа на декларираната договорна стойност, поради което съгласно чл. 75, § 5, първа, трета и четвърта алинея от ДР, той трябва да докаже, че тази партида е освободена според условия, потвърждаващи правилното определяне на цените, посочени в чл. 70 МКС. Според член 73, а) от Делегиран регламент (ЕС/ 2017/891 "партида" означава стоките, представени с декларация за допускане за свободно обращение, обхващаща единствено стоките от един и същ произход, които попадат под един-единствен код по Комбинираната номенклатура." В случая стоките с 1/5 и 4/5 са декларирани с една и съща митническа декларация и са с произход Турция. Както позиция с 1, така и позиция 4 по тази декларация се отнасят до един и същ вид стоки домати с код по КН: 0702000099, т. е. стоките по тези две позиции са от една партида по смисъла на чл. 73 от Делегирания регламент. Това обстоятелство не е съобразено от митническия орган при издаване на оспореното решение. Той разделя партидата на две части без да излага конкретни мотиви за това. Както посочва АССГ, не е спорно, че декларираната от вносителя митническа стойност надвишава с повече от 50% СВС, но общо цялата партида не е продадена под нейната себестойност. Горепосоченият подход на митническия орган е в противоречие с разпоредбата на чл. 73 от Делегирания регламент, както и с изискването за доказване и оценка на партидата внесени стоки, съгласно чл. 75, § 5, ал. 1 от Делегирания регламент. По изложените съображения решението на АССГ като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени актът на митническия орган. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. и държавна такса, посочени в списъка по чл. 80 ГПК. За първоинстанционното производство се дължат на страната разноски за адвокатско възнаграждение, държавна такса и превод на документи - 696 лв., искането за които е заявено своевременно. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение