Решение № 231 от 10.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 136/2010 г.
ВКСII наказателно отделение10.05.2010 г.докладчик т Лидия Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. З. М. за възобновяване на въззивно чнд № 440/2009 г. и отмяна на решението от 5.01.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 231 от 10.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 136/2010 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на основание чл. 421, ал. 3 НПК от осъдения С. З. М. за възобновяване на въззивно чнд № 440/2009 г. и отмяна на решението от 05.01.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд. Поддържа се, че е допуснато нарушение на закона и с неправилното приложение на чл. 25 - чл. 23 НК се обосновава необходимостта от ново разглеждане на делото. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че доводите за нарушение на закона са неоснователни, тъй като групирането на наказанията е направено в съответствие с данните за времето на извършване на престъпленията и датата на влизане в сила на съдебните актове. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Кюстендилският окръжен съд с решението си по въззивно чнд № 440/2009 г. потвърдил определението от 10.11.2009 г. по чнд № 1295/2009 г. на Дупнишкия районен съд, с което на основанията по чл. 25- чл. 23 НК е наложил на осъдения най-тежките от определените по 7 присъди наказания, обособени в две съвкупности - съответно 2 години и 10 месеца лишаване от свобода и 7 години лишаване от свобода и е приложил чл. 68, ал. 1 НК за наказанието, наложено с присъдата по нохд № 448/2009 г. на Кюстендилския районен съд. Възражението, че е допуснато нарушение на закона поради неправилно групиране наказанията и отказа наказанието по нохд № 1187/2004 г. на Дупнишкия районен съд да бъде включено в съвкупността на наказанията, наложени с влезлите в сила присъди по нохд № 123/1996 г., по нохд № 64/2002 г. и по нохд № 106/1994 г. е неоснователно. Наказанието от 7 години лишаване от свобода може да бъде включено само във втората съвкупност с наказанието по нохд № 948/2002 г., присъдата по която е за извършено на 13.07.2002 г. престъпление по чл. 195 и е влязла в сила на 15.01.2004 г. Невъзможно, както законосъобразно са приели инстанциите по същество, е включването в първата съвкупност, за да се наложи едно общо наказание от определените по: нохд № 123/1996 г., по което е постановена влязла в сила присъда на 08.11.1996 г. за извършено на 23.12.1993 г. престъпление по чл. 216 НК, нохд № 106/1994 г., по което е постановена влязла в сила на 15.11.1994 г. присъда за извършено на 15.10.1992 г. престъпление по чл. 129 и нохд № 64/2002 г., по което има постановена влязла в сила на 09.07.2002 г. присъда за извършено на 19.12.1992 г. престъпление по чл. 256 НК. И това е така, защото присъдите по първите две дела са влезли в сила съответно на 08.11.1996 г. и на 15.11.1994 г. - преди осъдения да е извършил престъплението по нохд № 1187/2004 г. - 10.10.1998 г. и не са налице основанията по чл. 25 вр. чл. 23 НК. Групирането с наказанието по нохд № 64/2002 г., присъдата по което е влязла в сила на 9.07.2002 г. за престъпление, извършено на 09.12.1992 г. ще постави в по-неблагоприятно положение осъдения, защото наказанието, наложено с влязлата в сила на 15.01.2004 г. за извършено на 13.07.2002 г. престъпление /след влизане в сила на присъдата по нохд № 64/2002 г./, определено в размер на 1 г. лишаване от свобода, ще следва да бъде изтърпяно отделно и така се увеличава общия размер на наказанието, което следва да бъде изтърпяно. По тези съображения с отказа да бъде включено наказанието по нохд № 1187/2004 г. на Дупнишкия районен съд във втората съвкупност не е допуснато нарушение на закона. Законосъобразно са приложени чл. 68 НК като е приведено в изпълнение наказанието, в изпитателния срок на който е извършено престъплението по нохд № 123/1996 г. и нохд № 106/1994 г., както и чл. 70 НК . Нито подлежащото на изпълнение отложено наказание, нито подлежащия на изпълнение неизтърпян остатък може да се групира с наказанията по останалите влезли в сила присъди. Предвид изложеното за липса на основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за отмяна, искането на осъдения следва да бъде оставено без уважение. Затова и на основание чл. 424 Върховният касационен съд, второ наказателно отделение