Решение № 5692 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2013 г.

Решение № 5692 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10361/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" против решение № 3684 от 30.05.2013 г. по адм. дело № 14590/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 124/16.03.2012 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) Стоян Тодоров Стоянов временно е отстранен от работа. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като са изпълнени всички, предвидени в текста на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, предпоставки. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 124/16.03.2012 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която Стоян Тодоров Стоянов временно е отстранен от работа на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл, е издадена от компетентния по смисъла на чл. 100, ал. 1 от ЗДСл орган (чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"), при спазване на административнопроизводствените правила и в предвидената форма - заповедта е писмена и съдържа правните и фактически основания, обосноваващи издаването й. Аргументиран и в съответствие със закона и е изводът на първоинстанционния съд за отмяна на оспорената заповед като постановена при отсъствие на материалноправните предпоставки за нейното издаване. Заповедта за временно отстраняване на Стоянов от работа е издадена на основание постановление от 18.08.2011 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора, постъпило в агенцията с рег. индекс 10-08-30-35/19.09.2011 г. Според посочения акт против Стоянов е образувано досъдебно производство № 429/2011 г. и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 връзка с ал. 2 от Наказателния кодекс (НК). В текста на постановлението са цитирани и чл. 302, т. 1, пр. 1 вр. с чл. 301, ал. 1 от и чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 от НК, като е посочено, че производството по тези текстове е образувано срещу неизвестен извършител. Основанието за привличане на Стоянов като обвиняем, цитирано в постановлението, се установява и от постановление от 16.08.2011 г. по досъдебно производство № 429/2011 г., в което е посочен периода на извършване на деянието, другите участници в групата, както и че групата е създадена с користна цел (чл. 321, ал. 3, пр. 2 от НК). Тези данни се потвърждават и в писмо изх. № СП 1367/2011 г. от 02.07.2012 г. на Окръжна прокуратура - Стара Загора. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че изискванията на закона за временно отстраняване на служителя от работа не са изпълнени. Разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл задължава органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано наказателно производство за извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" от НК. Както касаторът правилно отбелязва, нормата е императивна и обвързва административния орган със задължението да отстрани временно служителя от работа при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки. В случая обаче не са налице основания за нейното прилагане. Действително против служителя е образувано наказателно производство и същият е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, но това престъпление не е свързано с качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" от НК. Длъжностното качество не се обхваща от състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 от НК (квалифициращ елемент в случая е користната цел) и субект на същото може да бъде всяко лице, което образува или ръководи престъпна група, създадена с користна цел. След като към датата на постановяване на заповедта жалбоподателят не е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено в качеството му на длъжностно лице, (това е направено почти година по-късно с постановление от 16.01.2013 г.), следва да се приеме, че предпоставките на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл не са изпълнени (нормата засяга сериозно правната сфера на лицата, поради което не може да се тълкува разширително) и не са налице основания за отстраняване на Стоянов от работа. Поради това като достига до извод, че действията на административния орган са в противоречие с изискванията на закона и оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправната регламентация, първоинстанционният съд постановява акт в съответствие с нормативната уредба. Поради всичко изложено Върховният административен съд приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за отмяна на съдебния акт. Решението на Административен съд София - град е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,