Решение № 113 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2018 г.

Решение № 113 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9000/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Дурчов, чрез пълномощника адв. Велчева, срещу решение № 2410 от 11.04.2018 г. по адм. д. № 13384/2017 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5670 от 09.11.2017 г., издадена от началник група в отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател в оспорената заповед правното основание е непълно, тъй като нормата на чл. 171, т. 2а има две подточки б. "а" и б. "б", и не е отразено, коя от тях е послужила за издаването на акта. Освен това твърди, че изтичането на срока на валидност на свидетелството за управление на МПС, не лишава водача на МПС от неговата правоспособност. Счита заповедта за незаконосъобразна, поради което моли за отмяна на съдебното решение и претендира присъждане на разноски. Ответникът – полицейски орган във Втора група, Първи сектор в отдел "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед № 5670 от 09.11.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на пътно транспортно средство" за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите от АУАН № 0256248/09.11.2017 г., че водачът Д. Дурчов е управлявал собствения си лек автомобил, без да притежава валидно СУМПС. Същото е със срок на валидност до 16.10.2017 г., т. е. към момента на проверката срокът е вече изтекъл. За да отхвърли жалбата срещу оспорената заповед, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП касае и случаите на управление на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС, а не само лицата, които нямат правоспособност. Следователно заповедта е издадена в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е правилно и не е налице нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Основният спорен въпрос между страните касае приложението на материалния закон – дали установените факти и обстоятелства изпълняват предпоставките за приложението на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в редакцията към датата на издаване на административния акт. Към тази дата е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. Съгласно посочената разпоредба ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. В тази връзка следва да се отбележи, че възражението на касатора, че в заповедта не е посочена пълното правно основание за издаване на административния акт, е неоснователно. Соченият от него текст на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, не е относим в настоящия случай, тъй като той е изменен с ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г., т. е. след издаване на заповедта. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Страните спорят относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, каквото е съдържанието на нормата в последната й редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. При подмяна на СУМПС обаче, включително поради изтичане на срока за валидност, чл. 15, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията е реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 01.10.2002 г.) изисква водачите да подадат документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при промяна на СУМПС документи е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложените съображения обосноват извод, че изискването за притежаваните СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. По изложените съображения решението е правилно и не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,