Решение № 11532 от 15.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3946/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив към Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуален представител, срещу решение 66/23.02.2021г., постановено по адм. дело 702/2020г. на Административен съд Стара Загора, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-426-0408242/03.08.2020г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП и НАП е осъдена да заплати на ЕТ А. Терзиев разноски в размер на 650лв. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за съразмерност. Изразява се убеждение, че при издаване на процесната заповед административният орган се е мотивирал относно продължителността на срока, като при определянето му е съобразил както тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, така и вида и характера на търговската дейност. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде потвърдена, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ЕТ А. Терзиев, чрез процесуалния си представител, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Моли съдът да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение на АС Стара Загора, както и да присъди разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, АС Стара Загора е отменил ЗНПАМ ФК-426-0408242/03.08.2020г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "А. Терзиев" на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на търговски обект" магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в Стара Загора, ул. Генерал Столетов 133, стопанисван от едноличния търговец, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и в изискуемата писмена форма, но при допуснато противоречие на материалния закон и при несъответствие с целите му. Въз основа на протокол за извършена проверка от 22.07.2020г., АС Стара Загора е приел за безспорно установено, че на посочената по-горе дата в 17:30ч. при извършена проверка от органи по приходите в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Стара Загора, ул. "Генерал Столетов" 133, стопанисван от ЕТ "А. Терзиев", е извършено нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки или услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. При тези факти, съдът е приел, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като ПАМ се налага по отношение на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от с.з. Съдът е приел обаче, че в конкретния случай запечатването на търговски обект за 14 дни и забраната за достъпа до него няма да постигнат предвидените в чл. 22 от ЗАНН цели, предвид факта, че не са събрани доказателства, водещи до извода, че ако не се наложи ПАМ, съществува възможност от извършването на нови нарушения, от които за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, засягащи пряко интересите на държавата, а и според съда наложената ПАМ не би могла да доведе до предотвратяване или преустановяване на нарушението, за което е издадена заповедта, тъй като нарушението е довършено към момента на установяването му и отстранено след констатирането му. Според административният съд определената продължителност на наложената ПАМ е извършено с бланкетни мотиви, които не изпълняват изискването на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС за мотивираност срока на наложената мярка, а така също те не кореспондират и с конкретните фактически констатации, релевантни за определяне продължителността на наложената мярка. В тази връзка е прието, че срокът на мярката не е съобразен с тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, поради което не е спазен принципът за съразмерност, предвиден в чл. 6 АПК. Така постановеното решение е правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки, съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен изрично посочени в закона случаи. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на срока, органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай по делото няма спор за факти. При извършена на 22.07.2020г. в 17:30ч. проверка от органи по приходите в търговски обект магазин за плодове и зеленчуци, стопанисван от ЕТ "А. Терзиев", за която е съставен ПИП cep. АА 0408242/22.07.2020г., е установено, че е извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като при извършване на покупка на стока от магазина не е издаден фискален бон нито кочан с ръчни касови бележки. При тези фактически установявания, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, като административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т. е. при допуснато нарушение той е длъжен да издаде заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Правилна е и преценката на административния съд за немотивираност на заповедта относно срока за налагане на мярката, както и за нарушение на принципа за съразмерност, заложен с нормата на чл. 6, ал. 2 АПК. Органа е изложил изцяло немотивирано критериите за индивидуализиране срока на наложената ПАМ в това число местоположението на търговския обект, търговската му площ, работно време и предмет на осъществяваната дейност, тъй като от тези характеристики на проверения обект не може да се изведат обосновани изводи за твърдяната възможност за реализиране на значителни обороти. От събраните в хода на производството доказателства се установява, че оборотът за период от около четири месеца е в размер на 15 056.83лв., а установената разлика между разчетената касова наличност и фактическата такава е 2.82лв. и то към 17.30ч. Правилно е прието от АС Стара Загора, че при извършената проверка не са установени други нарушения и такива извършени в предходен период от време, както и, че допуснатото нарушение не е насочено срещу установената фискална политика, поради факта, че е извършено от служител в магазина, а не от едноличния търговец. При липса на съобразяване с тежестта на нарушението, както и при отсъстващи констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, с оглед пренебрегване на обстоятелствата, при които нарушението е извършено, без да са посочени конкретни факти, относими към едноличния търговец и конкретния търговски обект, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. Видно от съдържанието на обжалвания административен акт по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респективно - кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. При липсата на каквито и да било конкретни мотиви, свързани с конкретния субект и конкретната фактическа обстановка, при която е установено нарушението, не може да се приеме тезата, че срокът за прилагането на мярката в случая е надлежно мотивиран. Наред с това обстоятелството, че нарушението е доказано не игнорира необходимостта от формирането на конкретни мотиви във връзка с продължителността на срока за налагане на процесната ПАМ. В конкретния случай, при продължителност на срока в размер на 14 дни се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и то в степен, по-голяма от необходимото, като по този начин се игнорира целта на закона, а именно - за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Посоченото е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. По изложените съображения се налага извод, че не са налице касационни основания по чл. 209 АПК, поради което обжалваното първоинстанционно съдебно решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски и предвид направеното възражение за прекомерност, съдът с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения счита, че следва да се редуцира заплатеното адвокатско възнаграждение на ответната страна, до минималния предвиден размер, посочен по-горе, а именно 500лв. за касационната инстанция. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,