Решение № 6311 от 13.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ВЕЛДИ-1 ООД, [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Петров, срещу решение 697 от 19.04.2022 г., постановено по адм. дело 1867/2021 г. от Административен съд /АС/ Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар от 14.06.2021г., издаден от директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ), гр. Пловдив при Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), с който на жалбоподателя е определено обезщетение в размер от 93 744,45 лв. за общо умъртвени 39775 броя кокошки носачки, порода Ломан Браун, на възраст 41 седмици, с общо тегло от 67 380,00 кг. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което процесният административен акт да бъде изменен, като се увеличи размерът на определеното обезщетение до твърдяната действителна стойност на убитите животни. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът директорът на ОДБХ - Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт Бресковска, в писмен отговор, в писмена защита и в открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за редуциране на адвокатския хонорар на касационния жалбоподател до нормативно установения минимум. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна в производството и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд, въз основа на установеното от фактическа и правна страна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Административният съд е извел, че процесното обезщетение е законосъобразно определено при спазване на нормата чл. 144, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ в приложимата редакция. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Спорният по делото въпрос е относно начина на определяне на размера на обезщетението за убити животни в хипотезата на чл. 147 вр. чл. 47 ЗВМД. В тази връзка следва да се отчете правилността на направения от АС Пловдив извод, а именно, че с оспорения административен акт директорът на ОДБХ-Пловдив е определил размера на дължимото на ВЕЛДИ-1 ООД обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД (в редакцията, действала към момента на издаване на акта - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), съгласно която обезщетението се определя по цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта. Данни за цените на производител за живо тегло от процесните животни кокошки носачки за производство на яйца за консумация, отчетени за последното тримесечие преди възникване на болестта, са предоставени на административния орган с писмо на НСИ, постъпило в ОДБХ - Пловдив с вх. 2188/08.06.2021 г. Съдържащите се в посочения документ данни за цени отговарят на изискуемите съгласно чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД условия. В последните законодателят не е включил порода и възраст на животните към момента на тяхното погиване. Специфичните характеристики, отнасящи се до породна принадлежност и развъдна стойност, имат значение за определяне на размера на обезщетението единствено в случаите, когато процесните животни се отглеждат като част от развъдна програма, одобрена по съответния нормативен ред арг. в чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Настоящият случай не е такъв, поради което съдът правилно е съобразил, че наличните по делото данни за цена на производител за живо тегло по показателите вид и категория на процесните животни кокоши вид Gallus gallus от категория кокошки носачки над 18-седмична възраст, са приложимият, нормативноустановен критерий за определяне размера на дължимото обезщетение. В настоящия случай не се спори, че животните 39775 броя кокошки носачки от породата Ломан Браун, които са били принудително умъртвени поради констатирано огнище на Инфлуенца А по птиците в притежавания от ВЕЛДИ-1 ООД животновъден обект в землището на с. Трилистник, община Марица, област Пловдив, не са част от развъдна програма по смисъла на чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД. Поради това, съдът е приел, че контролът за законосъобразност на оспорения акт досежно размера на обезщетението следва да се изрази в проверка за това, съобразени ли са от страна на административния орган при определяне размера на дължимото обезщетение данните, визирани в чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД - цени на производител за живо тегло за конкретния вид и категория животни, предоставени от Националния статистически институт за тримесечието, което предхожда възникването на болестта /данни, съдържащи се в цитираното по-горе писмо на НСИ/. В посочената разпоредба законодателят не е включил данни за порода и възраст на животните към момента на тяхното погиване тези характеристики биха били от значение в случай, когато процесните животни се отглеждат като част от развъдна програма, одобрена по съответния нормативен ред арг. в чл. 144, ал. 1, т. 2 от ЗВМД, какъвто безспорно не е настоящия. Последното още веднъж обективира правилното прилагане на нормата на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД. Обоснован, в съответствие с нормата на чл. 144, ал. 3 ЗВМД и в противоречие на изложеното от касатора, е изводът на АС, че не са били налице условия за назначаване от административния орган на независим оценител, към което органът пристъпва при условията на обвързана компетентност само при липса на цени, определени по реда на чл. 144, ал. 1, т. 1 ЗВМД, каквито в процесния случай са посочени от НСИ. Във връзка с горното и по отношение на възражението на касатора за начина на формиране на статистическите показатели и данни от НСИ и твърдяната тяхна некоректност, следва да се отбележи, че същото е неоснователно тъй като за провеждане на административното производство е нужно да са налице такива данни и те да са станали достояние на АО, което е установено по делото, противно на тезата на касационния жалбоподател. Необходимо и достатъчно условие е визираните данни да дават възможност на националния орган, осъществяващ статистическата дейност на държавата, да формира статистически данни относно това какви са цените на производител за съответния вид и категория животни на тримесечна база. Не може да се приеме за меродавно оборването на достоверността на тези данни посредством атакуването на отделни нейни елементи, т.н. изследователски единици, без да се държи сметка за съвкупния анализ и методологията на статистическото изследване. Нещо повече - следва да се отбележи, че косвен съдебен контрол върху дейността на НСИ, и в частност върху метода и източниците на разработване на процесните данни (за които не се спори, че са съставени от НСИ в кръга на неговите правомощия) е недопустим в рамките на настоящото съдебно производство, чийто предмет е установяване законосъобразността на административен акт, издаден въз основа на предоставените по делото официални статистически данни. Следователно, при наличие на данни от НСИ за съответния животински вид и категория, погиналите поради настъпил епизоотичен риск животни следва да бъдат обезщетявани съобразно правилото на чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД т. е. по цени на производител за живо тегло за съответния вид и категория животни, независимо от специфичните им подвидови и възрастови характеристики. В заключение следва да се отбележи, че опитите на касатора да докаже в рамките на съдебния процес каква е действителната стойност на погиналите животни в притежавания от него животновъден обект (на база платената цена за тяхното придобиване, разходите по отглеждането им до възрастта, на която са погинали и пропуснатите ползи от реализирането им за целите на добив на яйца за консумация), която стойност несъмнено се различава от стойността им в живо тегло по цени на производител, са ирелевантни за предмета на делото, тъй като нямат отношение към преценката за съответствие на процесния акт с материалния закон. Последният установява като единствен критерий цени на производител, такива, каквито се съдържат в изследванията на НСИ, за съответния вид и категория животни, на тримесечна база. Поради това неотносима към предмета на спора е и всяка съпоставка или препратка към случаи, в които са получавани обезщетения в предходни години, тъй като техният размер е бил определян при действието на различна по съдържанието си правна норма чл. 144, ал. 1, т. 1 от ЗВМД, в редакция - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., която е предвиждала обезщетението да се изчислява на база пазарните цени за месеца, който предхожда възникването на болестта. В тази връзка и предвид датата на издаване на оспорения акт в процесния случай, която безспорно е след направените от законодателя промени, данните за пазарната стойност на процесните птици, разходите по отглеждането им, както и пропуснатите ползи от реализирането им за целите на добив на яйца за консумация, са ирелевантни по отношение на спора и не следва да се разглеждат. След като релевантните за решаване на спорния въпрос факти се установяват по несъмнен начин от приобщените с преписката доказателства, допуснатата от съда, изслушана и приета по делото комплекса съдебно-счетоводна и ветеринарна експертиза, ведно с допълнението към нея, се явява безпредметна. Чрез поставените на вещото лице въпроси не се цели установяването на обстоятелства от значение за преценката за законосъобразност на определеното в настоящия случай обезщетение. Напротив, в голямата си част предметът на експертизата касае изчисляването на стойности и параметри, свързани с дейността на засегнатото стопанство и разходите на същото за придобиване и отглеждане на кокошки носачки за довиб на яйца за консумация. Тези стойности не могат да бъдат взети предвид при оценката на стойността на дължимото в случая обезщетение. От изложените съображения, се налага извод за правилност на оспореното пред касационната инстанция решение на АС - Пловдив. Настоящият съдебен състав на ВАС приема, че същото е постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателна. ВЕЛДИ-1 ООД, [ЕИК] следва да бъде осъдено да заплати на ОДБХ-Пловдив сума от 100,00 лева, разноски за касационното производство, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,