Решение № 1824 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2017 г.

Решение № 1824 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2017 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК във връзка с чл. 58, ал. 3 ИК. Образувано е по протест на Х. Й. Ц. против т. 1 от Приложение към решение № 4217-НС от 3.02.2017 г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/. С решението са изменени и допълнени условията и реда за провеждане на машинно гласуване при произвеждане на изборите за народни представители на 26.03.2017 г. съгласно приложение, неразделна част. Развитите доводи са за порочност, дължаща се на незаконосъобразност на решение № 1289 от 1.02.2017 г. по адм. дело № 1163/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Централната избирателна комисия не изразява становище по протеста. Протестът съдържа оспорване на част от решение на ЦИК, поради това има характер на жалба. Подаден е в срока по чл. 58, ал. 1 ИК. Доколкото жалбоподателят твърди в жалбата, че е български гражданин и гласоподавател, ще следва да се приеме, че има правен интерес от оспорване на акта на ЦИК. Поради това жалбата му е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. С решение № 4217-НС от 3.02.2017 г., ЦИК изменя и допълва условията и реда за провеждане на машинно гласуване съгласно приложение, което е неразделна част от решението. В оспорената т. 1 от приложението, комисията е постановила, че при произвеждане на изборите за народни представители на 26.03.2017 г., машинно гласуване се произвежда във всички избирателни секции. Като мотив за приемането на акта е посочено, че той се издава в изпълнение на решение № 1289 от 1.02.2017 г. по адм. дело № 1163/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Актът на ЦИК е взет на заседание, проведено на 3.02.2017 г. и обективирано в протокол № 470. От присъствали 15 нейни членове, то е прието с 13 гласа "за". Против са гласували само двама от членовете. На заседанието е проведено самостоятелно гласуване на оспорената в настоящото производство точка 1. От присъствали 19 членове, "за " са гласували 18 и само един "против". При тези данни по преписката, съдът намира, че решението е взето от компетентен административен орган в предоставените му от закона правомощия, в необходимия кворум и мнозинство и е мотивирано. При постановяването му не се установяват нарушения на административно-производствените правила и материалния закон. С т. 1 от Приложение към предходно решение № 4153-НС от 27.01.2017 г., ЦИК е определила, че при произвеждане на изборите за народни представители на 26.03.2017 г., машинно гласуване ще се произвежда в 500 избирателни секции в населени место, разположени на територията на страната в 31 изборни района. Тази точка е отменена с посоченото решение на Върховния административен съд, като противоречаща на материалния закон - отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Съдът е изложил мотиви за приложимостта на разпоредбите за машинно гласуване на чл. 206 и чл. 212 до чл. 214 ИК. При постановяване на новото решение с новата точка 1, ЦИК е съобразила указанията на съда и е изпълнила тези разпоредби. В жалбата се твърди, че решението на ЦИК в неговата точка 1 е незаконосъобразно, тъй като е порочно и незаконосъобразно решението на Върховния административен съд, в изпълнение на което е постановено. Развитите в жалбата доводи касаят изцяло съдържанието на предходното съдебно решение и по своята същност представляват жалба срещу него. Това решение обаче е необжалваемо, съгласно изричната разпоредба на чл. 58, ал. 3 ИК. В нея законодателят е постановил, че решенията на съда, произнесени по жалби против решения на Централната избирателна комисия не подлежат на обжалване. Съгласно правилата на чл. 177, ал. 1 АПК решението на съда има сила за страните по делото. Когато бъде отменен административен акт /какъвто е и настоящият случай/, то има действие по отношение на всички. Отделно от това разпоредбата на чл. 297 ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК постановява, че влязлото в сила решение на съд е задължително за съда, който го е постановил и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. В този смисъл, то е задължително и за настоящия съдебен състав. На второ място, жалбоподателят в петитума на жалбата иска от съда да остави в сила решение № 4153-НС от 27.01.2017 г. в частта му по точка 1 от приложението. Подобно искане е недопустимо, тъй като разпоредбата на чл. 299 ГПК забранява, спор, разрешен с влязло в сила решение, да бъде пререшаван. По така изложените съображения жалбата следва да се отхвърли, като неоснователна. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение