Решение № 8295 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11899/2011 г.

Решение № 8295 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11899/2011 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Фиеста-2" ООД със седалище и адрес на управление гр. София бул. "Сливница", № 152, вх. Б, ап. 8, ет. 3, представлявано от управителя Георги Владимиров Буковски, против Решение № 3572 от 18.07.2011 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 8219 по описа за 2010 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 2001000149 от 19.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1498 от 8.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит по фактури на "Партс Трейд" ЕООД за данъчни периоди м. 10 и 11.2008 г. съответно 1 630 лв. и 1 500 лв., документиращи "комисионна по договор". В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на доказателства за реални доставки по процесните фактури и несъобразяване на доказателствата, че в резултат на активните действия на доставчика, ревизираното лице е сключило дългосрочни договори с "Елис 96" ЕООД, "Пламар" ЕООД, "Уваков" ЕООД и "П-Маркет" ЕООД и така е установило трайни търговски отношения с известни търговски вериги. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в посочената част. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Климучкова, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Спорът е бил по реалността на доставките по две фактури с посочения предмет като първа предпоставка за признаването на правото на данъчен кредит на получателя по фактурите. В съдебното производство е представен комисионен договор от 01.10.2008 г., с който доставчикът се задължава да извършва активни търговски действия с цел реализация стоките на ревизираното лице; да организира със свои средства и за своя сметка рекламна кампания за предлагане стоките на РЛ за продажба; да проучва условията и да подготвя сключването на договори между РЛ и ФЛ и ЮЛ за покупко-продажба на стоките на РЛ. По делото на стр. 33 и сл. са представени писмени декларации на управителя на РЛ за стойността на извършени продажби на фирмите "Елис 96" ЕООД, "Пламар" ЕООД, "Уваков" ЕООД и "П-Маркет" ЕООД и др. Освен, че тези декларации представляват твърдения на страна по делото за осъществяване на изгодни за нея факти, т. е нямат доказателствена стойност, жалбоподателят не е представил никакви доказателства за това, че именно с посредничеството на посочения доставчик са реализирани негови стоки и е установил трайни търговски отношения с големи търговски вериги. Обосновано, първоинстанционният съд е приел, че реалното изпълнение на предмета на фактурите от страна на посочения в тях като издател не е доказано. Решението следва да остане в сила, а на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 327,80 лв. за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение