Решение № 596 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1719/2008 г.

Решение № 596 от 19.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1719/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. Ю. от гр. С. срещу решение от 04.01.2008 г. по гр. д. № 500/2007 г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 08.02.2007 г. по гр. д. № 189/06 г. на районен съд С., с което е отхвърлен предявения от касатора и К. П. В. и Н. Г. В., като наследници на И. Х. В. срещу И. Н. П. установителен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за собственост на имот - ливада с площ от 600 кв. м. в м. "П" в землището на с. Б. с граници: И. Н. П., път Б. Искър, А. В. Поддържа се довод за необоснованост на извода, че правото на собственост върху имота не е придобито на основание давностно владение осъществено преди кооперирането му и неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна по делото е установено, че имотът, предмет на иска, е заснет с пл. № 5* в скица проект съставена през 2006 г. въз основа на изработен плана на имотите възстановявани в реални граници. Имотът е заявен за възстановяване от наследниците на И. В. Правният интерес от иска е породен от това, че имотът е заснет като част от имот № 5* в м. "Г", който е възстановен на ответника. Разпитаният по делото свидетел А, роден 1930 г., е заявил, че от 14-15 годишен знае, че имотът се обработва от наследодателя на ищците И, а преди това от неговия баща Х. В. е И. да събира сено и това е продължило до внасяне на имота в ТКЗС през 1958 г. Ответникът не оспорва, че имотът е принадлежал на наследодателя на ищците преди образуване на ТКЗС. Такова волеизявление е направил в писмен вид пред нотариус, а също така е изразил това становище и в проведеното първо съдебно заседание на 25.10.2006 г. Пред въззивния съд е разпитан още един свидетел, който установява, че И. В. е бил собственик на имота и че една от границите му е бил имот на Г. В. С представено удостоверение № 270 от 03.02.1992 г., издадено от кметство с. Б., е установено, че при приемането на И. В. за член на ТКЗС той е декларирал, че притежава имот - ливада с площ от 600 кв. м. в м. Преодо в съставена декларация № 145/1958 г. Ответникът по иска е заявил, че имотът правилно им е възстановен от поземлената комисия и че техният имот граничи от запад с имот на Г. В., а не на И. В. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че ищците не са установили наследодателят им да е владял имота в продължение на 20 години преди кооперирането му, поради което не е придобил право на собственост върху него на това оригинерно основание. Изводът е необоснован. Съдът неправилно е игнорирал волеизявлението направено от ответника по иска в първото по делото съдебно заседание. То съставлява признание на иска. Немотивирано не е обсъдил заявеното от свидетеля К, че имотът е принадлежал на Х. В., а след неговата смърт е обработван от единия от наследниците му И. В. и внесен от него в ТКЗС. Неизяснен е останал въпроса и за точното местонахождение на имота. В решението на ОСЗГ, с което имот № 5* е възстановен на ответниците, същият е описан с граници, между които няма път " Боровец - Бели Искър". Посочено е, че се намира в м. "Г" в землището на с. Б. Поддържа се, че спорният имот е част от имот № 5* която част е заснета с пл. № 5* в скица-проект от 04.01.2006 г. изработена от ЕТ "Г" - Г. Ш. изаверена от началника на общинска служба по земеделие и гори. В скицата не е нанесен път като граница на имота. В исковата молба се твърди, че имотът на ищците се е намирал в м. "П". Въпросът за точното местонахождение и идентичността на местностите е следвало да бъде изяснен с назначаване на техническа експертиза. Решението е постановено в нарушение на чл. 186 ГПК отм., поради това че делото не е било напълно изяснено от фактическа страна, което е основание за касирането му и връщане за ново разглеждане на въззивния съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.