Решение № 8932 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2350/2014 г.

Решение № 8932 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2350/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Елена Георгиева Генева от Асеновград против решение № 2898/16.12.13 г. по адм. д. № 1967/13 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Караиванов, кмет на община Асеновград, чрез процесуалния си представител, юрк. Марчева, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима, а по същество-неоснователна. С обжалвоното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил оспорването на касатора Генева срещу Заповед № А-978/29.05.13 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 225, ал. 2 ЗУТ, кметът на община-Асеновград е наредил да се премахне преграждане на обща стълбищна площадка, на отворен втори вход на приземен етаж и монтиран остъклен навес в ПИ 000702.521.182 по кадастралната карта на Асеноград, ул. "Черни връх" № 15. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че извършеното представлява строеж, за който строителни книжа не са издавани. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. На оспорващата Генева съдът е дал двукратна възможност да съдейства чрез внасяне депозит за вещо лице да докаже твърденията по жалбата си. Доводът, че депозит не е внесен поради тежко заболяване на съпруга на касатора е неоснователен. Видно от представения в настоящето производство медицински документ, съпругът на Генева е бил на болнично лечение за период от три дни в първата половина на м. юли 2013 г. Съдът е допуснал съдебнотехническата експертиза на 01.10.13 г. и с оглед гарантиране правото на оспорващата да участва в производството и докаже тезата си за основателност на оспорването й е дал двукратно, на посочената дата и на 14.11.13 г., указание за васяне на депозит за извършването същата. Данните по административната преписка сочат, че строежът представлява преустройство на приземен етаж на съществуващата жилищна сграда, извършен е без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. В тази връзка без значение е обстоятелството, че промяната е реализирана с оглед разпределяне ползването на съсобствената жилищна сграда по силата на влязло в сила съдебно решение. С оглед установяването, че строежът е извършен след постановяване решението от гражданския съд, изводът за неприложимост на разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ /Дв бр. 82/12 г/ е законосъобразен, тъй като посочената разпоредба признава търпимост относно строежите, извършени до 31.03.2001 г. Евентуално извършените строителни работи в съсобствения имот от другите собственици подлежат на установяване в друго административно производство и нямат отошение към предмета на настоящия спор. Следва обжалвоното решение като правилно, постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение