Решение № 48 от 13.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1872/2014 г.

Решение № 48 от 13.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1872/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 37/2014 г. на Районен съд - гр. Кула и внохд. № 234/2014 г. на Окръжен съд - гр. Видин, образувано по искане на осъдената Ц. В. С.

В съдебно заседание осъдената С., редовна призована не е взела участие.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че подаденото искане за възобновяване от осъдената следва да се остави без уважение, тъй като постановените съдебни актове са правилни и законосъобразни.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните (това на осъдената отразено в искането), и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 17.06.2014 г. постановена по нохд. № 37/2014 г. на Районен съд - гр. Кула, подсъдимата тогава Ц. В. С. е призната за виновна в това, че на 11.07.2012 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага в съучастие с Л. В. Т., възбудила заблуждение у св. В. - пълномощник на св. Д., изпълнителен директор на [фирма], и причинила имотна вреда на посоченото по-горе дружество в размер на 4800,67 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 НК, е осъдена на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Със същата присъда, за виновен в извършване на същото престъпление е признат и Л. Т., като квалификацията е чл. 209, ал. 1 НК (за престъпление по чл. 211 НК вр. с чл. 209, ал. 1 НК извършено при условията на опасен рецидив, Т. е оправдан, без за това да са посочени мотиви, а и без основание, като се има предвид приложеното по дело свидетелство за съдимост. Този порок на присъдата няма как да бъде поправен, поради липса на протест ) и наказанието е в размер на три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг първоначален режим. За виновна в извършване на престъпление по чл. 274 НК (тук пропускът е на прокурора, който е изключил отговорността на Д. за това, че е съставила неистински официален документ - виж чл. 308, ал. 2 НК), е призната и В. Д. и на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност с налагане на глоба в размер на 2000 лв.

С решение от 7.10.2014 г. постановено по внохд. № 234/2014 г. на Окръжен съд гр. Видин присъдата е потвърдена.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдената Ц. С.:

Доводите в искането са почти дословно възпроизвеждане на въззивната жалба и касаят:

• "неправилно обсъждане на свидетелските показания"

• "неправилно съда е приел, че съм познавала роднините на баща ми, неговите братя и сестри и че съм знаела, че дядо ми има други наследници"

• липсвали доказателства да съм "склонявала" под. Д. да издаде документ с невярно съдържание,

• не съм се сговаряла с другия подсъдим да вършим престъпление.

Обобщено може да се извлече оплакване за допуснати съществени процесуалните нарушения по оценка на доказателствата, които са напълно неоснователни.

Първоинстанционния съд е събрал по предвидения в НПК процесуален ред, необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства. Подробно ги е обсъдил и е посочил, кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Липсва избирателно, превратно или "неправилно" анализиране на доказателствената основа.

Законосъобразен е извода в тази връзка, че твърдението на С., че не познава роднините на баща си и не знае кои са наследниците на дядо й, е в пълно противоречие не само с показанията на разпитаните по делото свидетели (роднини на подсъдимата ), но и с обясненията на другите двама подсъдими.

На инкриминираната дата и място осъдената С. е възбудила заблуждение, с цел да набави за себе си и за под. Т. имотна облага, у св. В., пълномощник на св. Д. - изпълнителен директор на [фирма] и с това причинила вреда на дружеството и по този закон е осъдена, т. е. приложен е закона, който е следвало да бъде приложен.

По вида и размера на наказанието няма оплаквания, поради което и не се обсъждат.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни (с направените по горе констатации ) и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдената изцяло неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение