Решение № 272 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2015 г.

Решение № 272 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Павел Димитров Петров, Йошка Цонкова Кръстева, Асен Илиев Лозанов, Перка Виденова Лозанова, Митко Кирилов Асенов, Цветана Георгиева Лозанова, Таня Любенова Башлийска, Христо Венелинов Тошев, Елена Христова Башлийска и Венцислав Митков Цветков, всичките представлявани от адв. Петков, против решение № 623/27.11.2014 г., постановено по адм. дело № 461/2014 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на физическите лица срещу решение № МО11-ЕО от 18.08.2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Монтана (РИОСВ), с което е решено да не се извършва екологична оценка на Подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП-ПЗ) на новоурегулиран УПИ II - 109012, кв. 59, с. Иново, община Видин, област Видин, собственост на Ивайло Петков Тодоров. В касационната жалба са изложени доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че административният орган не е отчел изискванията на чл. 85, ал. 4 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), както и хипотезата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредба за ЕО). Твърди се още, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по посочените от жалбоподателите въпроси и възражения. Иска се отмяна на процесното решение и присъждане на разноски. Ответниците - директорът на РИОСВ - Монтана и Ивайло Петков Тодоров оспорват касационната жалба. От последния, чрез пълномощник адв. Александрова, са представени и писмени бележки, в които е направено искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Пето отделение (ВАС), намира жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Преписката пред административния орган е образувана по писмено искане от Ивайло Петков Тодоров за преценка на необходимостта от извършване на екологична оценка за изработка на ПУП-ПЗ за отреждане на имота с конкретно предназначение "За кравеферма", с оглед бъдеща реализация на инвестиционно предложение - построяване на кравеферма с капацитет до 100 броя животни, ведно с обслужващи сгради и съоръжения. Съгласно ОУП на общината имотът попада в зона "Стопански терени, животновъдни ферми", като по предложение на главния архитект е издадена заповед на заместник кмета за одобрение на задание за проектиране на ПУП за поземления имот, който е с начин на трайно ползване - стопански двор. На база на подаденото уведомление за инвестиционно намерение и след представяне на необходимата допълнителна информация и документация от възложителя по искане на органа, процедурата е приключила с издаване на процесното оспорено решение, в което е посочено, че не следва да се извършва ЕО. Въз основа на така установените факти, които не се оспорват от страните, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК. Прието е, че актът е съобразен с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата на физическите лица. Настоящата инстанция споделя изцяло фактическите и правните изводи на Административен съд - Монтана, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на касаторите, че административният орган при издаване на решението не е спазил разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от Наредбата за ЕО, тъй като не е посочил мотиви за това, че не следва да се извършва ЕО. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредбата компетентният орган преценява необходимостта от извършване на оценка, като определя степента на значимост на въздействието върху околната среда и човешкото здраве. Органът следва да го извърши на база на представената от възложителя информация по чл. 8 от Наредбата, по критериите по чл. 85, ал. 4 от ЗООС, както и след получено становище от съответната регионална здравна инспекция. Видно от представените по делото документи директорът на РИОСВ - Монтана е издал процесното решение, след като е проучил представеното от дружеството искане за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО, както и след получени отговори от Регионална здравна инспекция - Монтана и становище за преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от Наредбата решаващият орган формира преценката си именно въз основа на предоставената от възложителя информация по чл. 8 от същата. При съпоставка на нормативните изисквания с подаденото от Ивайло Петков Тодоров искане настоящата инстанция смята, че същото отговаря изцяло на изискванията на чл. 8 от Наредбата, при което директорът на РИОСВ - Монтана е преценил, че не е необходимо извършване на ЕО. Решението на административния орган попада в приложното поле на чл. 14, ал. 3 от Наредбата, като в мотивите е посочено, че при прилагането на плана не се предполага значително въздействие върху компонентите на околната среда и човешкото здраве, което отговаря изцяло на нормативното изискване. Пред касационната инстанция жалбоподателите преповтарят доводите и възраженията, които са били посочени и в жалбата пред Административен съд - Монтана, за които се твърди, че не са изследвани от административния орган. По релевантните за спора въпроси съдебният състав е дал адекватни и обосновани отговори, базирани на събраните доказателства в преписката и по делото. Констатиран е факта, че органът е получил писмо от РЗИ - Монтана, в което е посочено, че е допустима реализацията на инвестиционното намерение по отношение на значимостта на въздействието и риска за човешкото здраве, което отговаря на изискването по чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредбата за ЕО, респективно на чл. 14, ал. 1, т. 3 от същата. Отделно от това е получено и становище за преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони, в което е отбелязано, че инвестиционното предложение ще се реализира извън границите на защитени зони, както и че не се очаква влошаване състоянието на най-близката защитена зона "Оризището". От друга страна, процесното решение за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО не представлява краен акт по започналата процедура за изработване на ПУП-ПЗ. В него изрично е посочено, че то не отменя задълженията на възложителя за изпълнение на изискванията за ЗООС и други закони и подзаконови нормативни актове и не може да служи като основание за отпадане на отговорността съгласно действащата нормативна уредба. Поради това пресмятанията на жалбоподателите за прогнозното количество оборска тор и опасенията им за неспазване на изискванията за нейното съхранение, което предвид близкото отстояние на обекта от жилищни сгради би довело до неприятна миризма във въздуха и дискомфорт, не са относими в настоящето производство. Затова съдът не обсъжда приетите в настоящето производство писмени доказателства. С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че делото е решено при изяснена фактическа обстановка, при липса на допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при правилно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение се констатира, че същото е валидно и допустимо, и следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото основателно е искането на ответника Тодоров за присъждане на разноски, поради което жалбоподателите следва да се осъдят да му заплатят сумата 400 лева за адвокатския хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, Пето отделение