Решение № 15662 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2020 г.

ВАСVIII отделение17.12.2020 г.докладчик Станимира Друмева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 95 от 29.05.2020 г. на Административен съд - Кърджали, постановено по адм. дело № 454 по описа за 2020 г. на съда. ОСЪЖДА Т. Али, ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], да заплати на Държавен фонд "Земеделие" - София съдебни разноски за касационното производство в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15662 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8101/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Али, ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Милушева, против решение № 95/29.05.2020 г., постановено по адм. дело № 454/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на касатора против акт за установяване на публично държавно вземане № 09/06/3/0.0.0124/3/01/04/01 от 02.12.2019 г., издаден от директора на областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Кърджали. В жалбата са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът неправилно е приел, че е налице неизпълнение на сключения договор с Държавен фонд "Земеделие". Счита, че констатациите от извършените проверки на място не отговарят на действителността. Противопоставя се на представените по делото веществени доказателства, като твърди, че същите не могат да бъдат достоверно доказателство, установяващо икономическия размер на стопанството. Претендира незаконосъобразност на акта поради съдържащите се в него две волеизявления, обективирани в два диспозитива. Искането от съда е да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени акта за установяване на публично държавно вземане като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - директорът на областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - Кърджали, оспорва касационната жалба като неоснователна с доводи изложени в писмено становище, подадено чрез юрк. Илчева. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че съдът уважи касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила първоинстанционното решение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 95/29.05.2020 г., постановено по адм. дело № 454/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, е отхвърлена жалбата на Т. Али против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 09/06/3/0.0.0124/3/01/04/01 от 2.12.2019 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" - Кърджали, с който е отказано изплащането на финансова помощ в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договор № 09/06/3/0.0.0124 от 22.01.2018 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо сумата на полученото първо плащане по договор № 09/06/3/0.0.0124 от 22.01.2018 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. От фактическа страна съдът е установил, че на 14.07.2016 г. Т. Али е подал заявление за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. В одобрения бизнес план е заложено увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо началния размер с най-малко левовата равностойност на 2000 евро, измерен в Стандартен производствен обем (СПО). Посочено е, че към момента на подаване на заявлението земеделският стопанин обработва 10,600 дка земя, на която отглежда 6,40 дка сливи, 3,80 дка ябълки и 0,400 дка круши. Икономическият размер на стопанството е 13 222,60 лв. СПО като този размер ще се поддържа и през първата година от изпълнението на бизнес плана. През втората стопанска година - 2017/2018 г., кандидатът следва да създаде 2,000 дка трайно насаждение от сливи и 2,000 дка трайно насаждение от череши. Общата обработваема площ ще е 14. 600 дка, заета с 8.400 дка сливи, 2.000 дка череши, 3,800 дка ябълки и 0,400 круши. Размерът на стопанството следва да е 18 890,60 лв. СПО, който размер ще се поддържа до края на изпълнението на проекта. На 22.01.2018 г. между земеделският стопанин и ДФ "Земеделие" е сключен договор № 09/06/3/0.0.0124 за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно клаузите на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 29 337 лв. Помощта се предоставя на два етапа: първо плащане в размер на 19 558 лв., което се извършва в срок до два месеца от сключването на договора и второ плащане в размер на 9 779 лв., което се извършва в срок до три месеца от издаване на УИН на окомплектована с всички необходими документи заявка за второ плащане, в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително и на място, относно изпълнението на бизнес плана. С писмо изх. № 01-090-6500/358 от 29.08.2019 г. ДФ "Земеделие" е открил производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК, приключило с процесния АУПДВ, с който е прието, че Т. Али е нарушил чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от договора, както и разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 2, б. "а" и ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 10/10.06.2016 г.). За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 от ДОПК и в предвидената от закона форма. След преценка на установените факти и обстоятелства съдът е приел, че административният орган е уведомил надлежно оспорващия за откриване на административното производство, като му е предоставил възможност да защити правата си в хода на провелото се административно производство по издаване на оспорения административен акт. Приел е, че релевантно за случая е безспорно установеното обстоятелство, че икономическият размер на стопанството, измерен в СПО към крайната дата на периода на проверка за изпълнението на бизнес плана, изчислен въз основа на допустимите за включване в нарастването площи е 4 621,32 евро, при начален икономически размер на стопанството, измерен в СПО от 4 223,12 евро, т. е. налице е нарастване на икономическия размер на стопанството с 398,20 евро. Това обстоятелство е прието за неизпълнение на задължението за увеличаване на икономическия размер на стопанството с 2 000 евро, измерен в СПО, спрямо първоначалния икономически размер на стопанството. Счел е за обективни констатациите от извършени проверки, като е посочил, че всички проверки са осъществени в присъствието на Т. Али, на когото е била предоставена възможност да се запознае със съдържанието на съответния контролен лист и да изложи възраженията. Обсъждайки подробно заключението на съдебно-аграрно техническа експертиза, съдът е посочил, че дори и хипотетично да се приеме, че към крайната дата на проверката в стопанството е имало налични насаждения от овошки, които съответстват на откритите от вещото лице при посещението на място, то не е налице увеличение на стопанството в СПО, съгласно одобрения бизнес план. В заключение е приел, че Т. Али е нарушил нормите на чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от договор № 09/06/3/0.0.0124 от 22.01.2018 г., респ. не изпълнил коректно одобрения бизнес план и не е постигнал увеличаване на икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с най-малко 2 000 евро, измерен в СПО, поради което е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за възстановяване на полученото първо плащане по договора и отказ за изплащане на финансова помощ, представляващо второ плащане по договора. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Не се установяват сочените от касатора пороци на решението. В касационната жалба са изложени възражения, които вече са били обсъдени от съда, а мотивите му се споделят от настоящата инстанция. По делото не е било спорно, че административното производство е открито при извършените административни проверки и проверки на място, при които е констатирано неспазване на чл. 6, ал. 1 и ал. 3, чл. 13, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от договора и неспазване на разпоредбите на чл. 9, ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 2, б. "а" и ал. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. Във връзка с откритото производство по издаване на АУПДВ Т. Али е подал възражение до ОД на ДФ "Земеделие" - Кърджали, в което е изложил доводи за лоши метеорологични условия, довели до пропадане на част от насажденията и унищожаване на други от набези на елени. Възражението не е било уважено. С оспорения административен акт е прието, че икономическият размер на стопанството, измерен в СПО към крайната дата на периода за проверка на изпълнението на бизнес плана, изчислен по Приложение № 1 към чл. 5, ал. 8 от Наредбата, въз основа на допустимите за включване в нарастването площи, е 4 621,32 евро. Началният икономически размер на стопанството на Т. Али, измерен в СПО е бил 4 223,12 евро, следователно икономическият размер на стопанството му е нараснал спрямо първоначалния размер, изчислен въз основа на допустимите за включване в нарастването площи с 398,20 евро, т. е. не е налице увеличение на икономическия размер на стопанството с минимум 2000 евро, измерен в СПО спрямо първоначалния икономически размер на стопанството, съгласно изискванията на чл. 15, ал. 1 от договора, респективно чл. 14, ал. 1, т. 2, буква "а" от Наредба № 10/10.06.2016 г. На следващо място е отразено, че съгласно таблица № 8 от одобрения бизнес план земеделският стопанин е избрал дейности: "Създаване на трайни насаждения от сливи - 2,000 дка" и "Създаване на трайни насаждения от череши - 2,000 дка", като след извършените проверки е установено, че гореописаните дейности не са изпълнени, тъй като на имоти № 65797.8.11 и № 65797.8.14, находящи се в землището на [населено място], общ. Момчилград, обл. Кърджали, са установени - 0,470 дка сливи, вместо планираното създаване на трайни насаждения от сливи - 2,000 дка, и 1,710 дка череши, вместо планираното създаване на трайни насаждения от череши - 2,000 дка. Съгласно одобреното искане/уведомление за промяна с вх. № 02-090-6500/5500 от 4.04.2018 г. на одобрения бизнес план, за стопанската 2018/2019 година са били заложени за отглеждане круши - 0,400 дка, ябълки - 3,800 дка, сливи - 8,400 дка и череши - 2,000 дка. При извършените проверки е констатирано, че през стопанската 2018/2019 година Т. Али отглежда в стопанството си круши - 0, 300 дка, ябълки - 2, 320 дка, сливи - 2, 840 дка и череши - 1,710 дка, т. е. не е изпълнил заложената от него производствена програма на стопанството, тъй като вместо планираните - 0,400 дка круши е установено, че отглежда 0, 300 дка круши, вместо планираните - 3, 800 дка ябълки е установено, че отглежда 2,320 дка ябълки, вместо планираните - 8, 400 дка сливи е установено, че отглежда 2, 840 дка сливи и вместо планираните - 2,000 дка череши е установено, че отглежда 1, 710 дка череши. Посочено е, че при извършените проверки е констатирана схема на засаждане 5 х5 м, която не съответствала на заложената в одобрения бизнес план и депозираното искане/уведомление за промяна схема на засаждане 5 х4 м. Предвид това е прието неизпълнение на изискванията за минималния брой на растенията на единица площ, съгласно Приложение № 6 към чл. 14, ал. 4 от Наредба № 10/10.06.2016 г. Изложени са и мотиви, че в конкретния случай Т. Али не може да се позове на непреодолима сила, тъй като не е уведомил надлежно ДФ "Земеделие" за настъпването на извънредни обстоятелства/непреодолима сила, поради което и с оглед липсата на доказателства, твърденията за пропадане и унищожаване на част от насажденията в резултат на лоши климатични условия и набези от елени, са преценени като недоказани. В касационната жалба се развиват аргументи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради съдържащите се в АУПДВ две волеизявления, обективирани в два диспозитива. Факт е, че оспореният акт обективира две волеизявления на административния орган - отказ за изплащане на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 09/06/3/0.0.0124 от 22.01.2018 г., и установяване на публично държавно вземане, представляващо подлежаща на възстановяване финансова помощ в размера на полученото по договора първо плащане. Предвид кумулативно дадените последици от неизпълнение на задълженията по Наредба № 10 от 10.06.2016 г. няма пречка двете волеизявления да бъдат издадени едновременно. С Наредба № 10/10.06.2016 г. се уреждат условията и редът за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014-2020 г. Финансовата помощ по тази наредба се предоставя за устойчиво развитие и растеж на малките земеделски стопанства. В глава четвърта на наредбата е уреден редът за извършване на контрол върху изпълнението на проектите, като в чл. 31 е предвидено извършване на проверка/посещението на място за установяване изпълнението на намеренията на кандидата за изпълнението на всички договорени и нормативно установени задължения съгласно условията на тази наредба и договора за подпомагане. В следващата разпоредба на чл. 32 е предвидено извършване на проверка/посещението на място за установяване фактическо съответствие на представения от ползвателя бизнесплан и заложените в него данни и показатели с действителните такива. Тези резултати от проверките се вземат предвид при обработката на подадената заявка за второ плащане и при преценката за съответствието между одобрения бизнес план и заложените в него данни и показатели и тяхното реално изпълнение. Изплащането на финансовата помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" е на два етапа съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 10/10.06.2016 г., като първото плащане е след сключване на договора за предоставяне на финансова помощ, а второто плащане е след извършена проверка, която да установи коректното изпълнение на бизнес плана. Съгласно чл. 5, ал. 8 от Наредба № 10/10.06.2016 г., икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, се изчислява по таблица съгласно приложение № 1. Видно от последното и съдържащите се в него пояснения, икономическият размер на стопанството в евро се получава, като изчисленият за съответното земеделско стопанство общ СПО в лева се раздели на 1,95583 (използва се официалният курс на БНБ - 1 евро = 1, 95583 лв.) и се закръгли до втория знак след десетичната запетая. В процесния случай към датата на кандидатстване е измерен икономически размер на стопанството от 13 220, 60 лева СПО или 6760,61 евро, формиран от отглежданите трайни насаждения от сливи - 6. 400 дка, ябълки - 3. 800 дка и круши - 0.400 дка. В бизнес плана и последващото уведомление за промяна е заложено увеличение на икономическия размер на стопанството с 2898 евро СПО към дата на проверка - 25.04.2019 г., което ще бъде постигнато чрез създаване на трайни насаждения от 2.000 дка сливи и 2.000 дка череши. Това означава, че за да е налице изпълнение на заложения бизнес плана, към крайната дата на проверка, в стопанството на Т. е следвало да са налични следните насаждения: сливи - 8. 400 дка, ябълки - 3. 800 дка, круши - 0. 400 дка и череши - 2. 000 дка. Настоящата инстанция намира за безспорно установено, че към момента на извършените проверки на място в стопанството на Т. Али, осъществени през 2019 г. са констатирани: круши - 0. 300 дка, ябълки - 2. 320 дка, сливи - 2. 840 дка и череши - 1. 710 дка. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че по делото няма никакви данни за използваното устройство за заснемане, както и какви данни са използвани, откъде са взети, кой служител е използвал устройството и извършено ли е обучение на този служител и поради това, представените по делото веществени доказателства не могат да послужат и да бъдат достоверни доказателства, обосноваващи заявените констатации на ответния орган. На приобщения по делото като доказателство снимков материал /л. 339-404 ясно се вижда състоянието на имотите, както и на трайните насаждения в тях, като освен това, на всяка една от снимките, в долния ляв ъгъл е отпечатана и датата на заснемането, както и точния час. От този снимков материал е видно състоянието на стопанисваните земеделски имоти към датите на извършване на място на проверките, като от снимките не може да се установи вида и броя на засадените трайни насаждения, както и засадената площ във всеки имотите, но е видно, че имотите не са в добро състояние, не са поддържани, като същите са силно затревени и обрасли с тревиста и плевелна растителност. Както правилно съдът сочи в решението си, отразеното в контролните листове от извършени проверки, кореспондира с приетия по делото снимков материал от извършени проверки, както и със заключението на вещото лице по извършената съдебно-агрономическа експертиза. Всички проверки са осъществени в присъствието на Т. Али, който не е изложил възражения относно констатациите за несъответствие в отразените насаждения по вид и площи с действително намиращите се в процесните имоти. Обратно на твърденията в жалбата, в доказателствена тежест на касатора е да установи наличието на положителния и ползващ го факт на точно изпълнение на одобрения бизнес план. От друга страна, правилно административният орган и съда са приели за недоказани твърденията за настъпили извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от договора, а именно – набези от елени, през периода ноември 2018 г. - май 2019 г., които да са довели до изсъхването или погиването на насажденията, за което ДФ "Земеделие" не е надлежно уведомен, а при проверката на място в графа забележки касаторът не е посочил тези обстоятелства. Недоказани са и твърденията за наличието на лоши климатични условия. В случая за възникването на тези обстоятелства, както и твърденията за набези на животни липсват доказателства за изпълнение на задължението от страна на ползвателя на помощта, визирано в чл. 37, ал. 5 от Наредба № 10/10.06.2016 г., а именно - писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени своевременно претендираните съдебни разноски, определени на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,