Решение № 10330 от 2.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3460/2024 г.

Повторно производство по чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Силмик ООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Мъглиж, област Стара Загора, ул. 9ти септември 3, подадена чрез адв. М. Стоянова, против решение 119 от 10.01.2024 г. по адм. дело 653/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/244#6 от 26.08.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие и дружеството е осъдено да заплати на ДФ Земеделие разноски по делото в размер на 100 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил всички изложени в жалбата възражения. Органът е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, защото не разгледал възраженията на касатора и не изложил доводи по каква причина счита същите за неоснователни. Счита, че релевантният юридически факт е настъпил през 2018 г. и е следвало да се приложи разпоредбата на приложимата наредба, която е била в сила през 2018 г., още повече че се касае за санкционна разпоредба. Според касатора, съдът неправилно е приел, че в случая не е са спазени принципите на равенство и съразмерност. Според касатора, по делото са приложени АУПДВ на други земеделски производители, издадени при същата фактическа обстановка, но с които е наложена санкция в размер на 12,01 % и 8 %, а в настоящият случай наложената санкция е в размер на 100 % от получената сума. Към датата на приключване на устните състезания разпоредбите на Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. са изменени. Съдът не е обсъдил доводите на касатора, че самият акт е немотивиран, както и възражението, че издаденият акт противоречи и на чл. 6, ал. 1, ал. 2, и ал. 3 АПК. Не е обсъдено и възражението, че актът противоречи на чл. 12, ал. 1 и чл. 13 АПК. Касаторът иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък (л. 28). Ответникът зам. изпълнителният директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Василева, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция и при условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от касатора. Представителят на Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: След първото касационно производство с решение 9950 от 19.10.2023 г. по адм. дело 2374/2023 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 518 от 22.12.2022 г. на Административен съд Стара Загора, постановено по адм. дело 700/2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. За да постанови този резултат касационният съд е приел, че първоинстанционният съд е дал неточни указания, а е бил длъжен да укаже на страната, че не сочи доказателства за датата на влизане в сила на акта за прекратяване на агро-екологичния ангажимент, а именно доказателства за удостоверяващи датата на съобщаването му на неговия адресат по реда на чл. 18а, към който препраща чл. 61 АПК. За основателен е приет и доводът на касатора за липсата на съществени мотиви в оспорения съдебен акт. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд повторно е бил АУПДВ 01-2600/244#6/26.08.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 и ал. 4, т. 1 и т. 3 и във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 2 и чл. 6 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. (Наредбата) е установено на Силмик ООД публично държавно вземане в размер на 93 439.13 лв., представляващо размер на подлежаща на възстановяване изплатена субсидия, с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. По делото е установено, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. с изх. 01-2600/244 от 19.01.2022 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, е прекратен поетият от дружеството ангажимент, поради което на основание чл. 15, ал. 4, т. 1 и т. 3 от Наредбата следва да се възстанови 100 % от общата изплатена сума за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и неоснователно. Обосновал е извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт, позовавайки се на чл. 142, ал. 1 АПК, според който преценката за съответствие с материалния закон на акта се извършва към момента на издаването му. Посочил е, че с оглед основанието за прекратяване на ангажимента, а именно нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., последната във всички свои редакции предвижда 100 % възстановяване на получената помощ. Съдът е приел за неоснователни твърденията на дружеството за противоречие на оспорения акт с принципите на съразмерност, установени в чл. 6 АПК и принципите на чл. 12, ал. 1 и чл. 13 АПК, като е посочил, че изискването за подпомагане по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. не е било изменяно в края на поетия ангажимент, нито пък е установено органът едностранно да е променял условията по ангажимента. Първоинстанционният съд е приел, че не е нарушен и принципът за равно третиране, тъй като от представените два броя актове за прекратяване на ангажименти на други лица не може да се направи извод дали земеделските производители изобщо не са представили сертификати. По изложените съображения съдът е приел, че АУПДВ е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Решението е правилно. Обосновани са изводите на съда, че АУПДВ е издаден от компетентен орган. Оспореният АУПДВ е валиден индивидуален административен акт, издаден в предвидената от закона писмена форма, при спазени административнопроизводствени правила, при наличието на материалноправните предпоставки и в съответствие с целта на закона. По делото е установено, че в случая е налице влязъл в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент, който е предпоставка за издаване на АУПДВ. Съдът правилно е приел, че относно законосъобразността на акта са приложими разпоредбите, действащи към датата на издаване на АУПДВ. Неоснователен е касационният довод, че става дума за санкционна разпоредба, която по-късно от издаването на акта е изменена в по-благоприятна. Диспозицията на норма за връщане на полученото финансиране поради неспазване на условията, при които е дадено представлява частен случай на норма, постановяваща restitution in integrum, а нe е санкция за неправомерно поведение. Законосъобразни и съответни на събраните доказателства по делото са изводите на първоинстанционния съд, че са налице правните основания за издаване на АУПДВ по чл. 15, ал. 4, т. 1 и т. 3 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., тъй като са нарушени изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2 и т. 5 от Наредбата, в резултат на което ДФ Земеделие е прекратил поетиия ангажимент и за подпомаганото лице е възникнало задължението да възстанови получената финансова помощ. Дружеството не се е позовало на настъпили форсмажорни или изключителни обстоятелства, които на основание чл. 15, ал. 5 и ал. 6 от Наредба 4 да го освобождават от задължението да възстанови тази сума. Според посоченото в акта правно основание за издаването му, а именно чл. 15, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Наредба 4/24.02.2015 г., в приложимата редакция към датата на издаването на акта, по аргумент на чл. 142, ал. 1 АПК - ДВ, бр. 32 от 2022 г., в сила от 26.04.2022 г., ДФ Земеделие едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и не са подали заявление за плащане по чл. 6, ал. 2. В ал. 4, т. 1 подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато не са предоставили в ДФ Земеделие в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 за съществуващи ангажименти, а за ангажиментите, поети през 2021 г. и 2022 г., в срока по чл. 33, ал. 1, т. 5 сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3, тогава възстановяват част от изплатената до момента финансова помощ по направлението; тази част се определя като процентно съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 или 5, и декларираната от тях площ през последната година от ангажимента. В чл. 4, т. 3 е посочено, че подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент на основание ал. 2 и/или 3 и не са предоставили в ДФ Земеделие сертификат за съответствие на произведените растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологично производство съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3. В случая е установено, че сертификат за съответствие за произведена биологична продукция въобще не е представен, поради което първоинстанционният съд правилно е посочил, че процентното съотношение между размера на площите, за които няма представен сертификат в срока по чл. 33, ал. 1, т. 2 от Наредба 4/2015 г., и декларираните площи през последната година на ангажимента безспорно е 100%, поради което в АУПДВ правилно е посочено, че на възстановяване подлежи 100% от получената сума. От представените по делото доказателства безспорно се установява размерът на получената сума, а именно: през първата година от ангажимента 66 980.13 лв. за кампания 2015 г., през втората година 1 658.21 лв. за кампания 2016 г., за третата година 24 800.79 лв. за кампания 2017 г. Действително, административният орган не е разгледал всички възражения на адресата на акта и не е изложил доводи по каква причина счита същите за неоснователни, но в адмитнистративният акт са налице мотиви за наличие на влязъл в сила акт за прекратяване на поетия ангажимент и съответното на това задължение за връщане на получената сума за подпомагане. Пред административния съд са представени актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 за кампания 2020 и за установяване на публично държавно вземане на Етерикс Ойлс ЕООД (л. 9 от адм. дело) и на П. С. С. (л. 13 от адм. дело), но от съдържанието им не може да се установи дали са издадени при сходна факти. Оплакванията в касационната жалба превповтарят оплакванията пред административния съд, който подробноги е обсъдил. Мотивите на административния съд по отношение на доводите, че издаденият акт противоречи и на чл. 6, ал. 1, ал. 2, и ал. 3, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 АПК се споделят напълно от настоящият състав, поради което не следва да се повтарят, а съдът препраща към тях. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в случая са осъществени материалните предпоставки, при които е възникнало установеното с акта публично държавно вземане. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,