Решение № 903 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5720/2010 г.

Решение № 903 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5720/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново срещу решение № 62 от 18.02.2010 г. и определение № 111 от 5.03.2010 г. по адм. д. № 854/2009 г. по описа на Административен съд - град Велико Търново, VI-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Едноличен търговец Бисерка Антонова Чернина с Фирма "Бисерка Антонова - Виктория" със седалище и адрес на управление в с. Глогово, Област Ловешка моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 62 от 18.02.2010 г. по адм. д. № 854/2009 г., Административен съд - град Велико Търново, VI-ти състав е отменил ревизионен акт № 110900198 от 27.07.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Ловеч, потвърден в обжалваната му част с решение № 478 от 29.10.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново, с която част са определени вноски за ДОО за периода 12.06.1996 г. до 31.12.2003 г. в размер на 2784.59 лв. и лихви върху тази сума в размер на 4657.63 лв. и вноски за ДЗПО (УПФ) за периода 1.01.2002 г. до 31.12.2003 г. в размер на 90.80 лв. и лихви върху тази сума в размер на 120.56 лв. С определение № 111 от 5.03.2010 г. по адм. д. № 854/2009 г. съдът е изменил решение № 62 от 18.02.2010 г. в частта му за разноските като е осъдил Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново да заплати на Бисерка Антонова Чернина от с. Глогово, Област Ловешка разноските по делото, които са в размер на 250 лв. Така постановените съдебни актове са правилни и законосъобразни и не страдат от визираното в касационната жалба отменително основание. Основателно съдът е приел, че процесните вземания са погасени по давност. Институтът на давността е съобразен с действащото към момента на възникване на спорните правоотношения законодателство. За периода 12.06.1996 г. до 31.11.1999 г. приложими са нормите на ЗСДВ (отм.) - чл. 4, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 28 от Закона за фонд обществено осигуряване, като за всички месеци от този отрязък за внасяне на вноски за ДОО са били изискуеми до 10-то число на следващия месец - арг. от чл. 6 на Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение. Т. е. за последната осигурителна вноска от посочения отрязък от време - м. 11. 1999 г. е била изискуема на 10.12.1999 г. като от следващия ден е започнала да тече давността уредена в разпоредбите на ЗСДВ (отм.), която е изтекла на 10.12.2004 г. По отношение на периода от 1.12.1999 г. до 31.12.2003 г. приложими са съответните редакции на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО, като за всички месеци за този отрязък от време задълженията за внасяне на вноски за ДОО са били изискуеми до 10-то число на следващия месец - арг. от съответно приложимите към процесния период редакции на нормата на чл. 7, ал. 3 КСО, респ. чл. 3, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. По силата на цитираната, осигурителната вноска за м. 12. 1999 г. е била дължима до 10.01.2000 г., а последната осигурителна вноска за посочения период е била изискуема на 10.01.2004 г. като от следващия ден е започнала да тече и погасителната давност по чл. 115, ал. 1 КСО, като давността е изтекла на 10.01.2009 г. Аналогични са съображенията на съда по отношение на вноските за ДЗПО - УПФ за периода 1.01.2003 г. - 31.11.2003 г. Разпоредбата на чл. 158 от КСО сочи, че осигурителните вноски за ДЗПО се превеждат едновременно с осигурителните вноски за ДОО. Стигайки до посочените правни изводи съдът не е нарушил материалния закон. Правилно е приложена и действащата нормативна уредба в определение № 111 от 5.03.2010 г. Видно от самото съдържание на решение № 478 от 29.10.2009 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново, възражението за изтекла давност е направено в хода на ревизионното производство. Следователно жалбоподателката по първоначалното дело не е станала причина за завеждането му, нито е ангажирала нови доказателства в хода му. Съгласно чл. 161, ал. 3 ДОПК в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото, независимо от неговия изход, освен в случаите по чл. 155, ал. 3 и 4 ДОПК. В случая тази хипотеза не е налице. Ето защо правилно съдът е възложил разноските на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваните решение и определение се оставят в сила. С оглед направеното искане и договор за правна защита и съдействие от 16.11.2010 г. в полза на ответницата по касация се присъжда сумата 820 лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,