Решение № 1583 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2014 г.

Решение № 1583 от 12.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9135/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. министъра на здравеопазването против решение № 3564 от 27.05.2014 г., постановено по адм. дело № 11903 по описа за 2013 г. на Административен съд София-град, с което е прогласена нищожността на заповед № РД-22-193 от 11.11.2013 г. и административната преписка е изпратена на министъра на здравеопазването за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Василка Георгиева Владимирова от гр. София е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София-град е заповед № РД-22-193 от 11.11.2013 г., издадена от зам. министъра на здравеопазването, с която на Василка Георгиева Владимирова от гр. София е отказано поисканото заплащане за сметка на бюджета на министерството на здравеопазването на сума в размер на 6914.07 евро за извършено лечение с кибер нож в болница Аджибадем - Маслак, гр. Истанбул - Република Турция, съобразно фактура от 29.07.2011 г., със следните мотиви: към датата на подаване на заявлението и в периода на неговото разглеждане няма категорични медицински доказателства, че поисканото и проведено лечение с кибер нож е необходимото, единствено възможното и правилно терапевтично поведение при конкретното заболяване. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, лечението на пациента в чужбина може да бъде заплатено чрез Министерството на здравеопазването в случай, че е необходим метод, който не се прилага в Република България и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. С постановеното решение Административен съд София-град е приел оспорената заповед за нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, след като е обосновал правилния извод за издаването й в противоречие с влязлото в сила решение № 14653 от 21.11.2012 г., постановено по адм. дело № 9075/2012 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, потвърдено от Върховния административен съд, петчленен състав, с решение № 5452 от 18.04.2013 г. по адм. дело № 1558/2013 г. С влязлото в сила съдебно решение е отменена предишната заповед № РД-22-33 от 27.03.2012 г., издадена от министъра на здравеопазването, с която на Василка Георгиева Владимирова е отказано заплащане от бюджета на министерството на здравеопазване с мотиви, че липсва възможност за заплащане на лечение, проведено преди одобрението на комисията, доколкото чл. 4, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. не финансира медицинските дейности, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди да му е съобщена заповедта за одобряване или отказ на заплащане. В отменителното съдебно решение е прието, че законовата норма на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ) предвижда предоставяне на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването, без да съдържа ограничението "предстоящо лечение". Щом като вече осъществените медицински дейности не се финансират по реда на Наредба № 12 от 2011 г., министърът на здравеопазването: а) не може да издаде отказ на основание Наредба № 12 от 2011 г.; б) е длъжен да определи реда, по който ще се финансират осъществените вече медицински дейности, защото само законодателят може да изключи тези дейности от обхвата на чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ; в) е следвало да изложи мотиви, без да се позовава на неприложимата в случая Наредба № 12 от 2011 г., защо счита, че успешно проведеното на жалбоподателката в Република Турция, жизнено необходимо за нея лечение с кибер нож, което "е невъзможно у нас" (според заключението на профилната комисия), не следва да бъде заплатено от бюджета на министерството на здравеопазването на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ. В потвърдителното решение № 5452 от 18.04.2013 г. по адм. дело № 1558/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, също е прието, че Наредба № 12/2011 г. е неприложима към настоящия казус. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона са задължителни за съответния компетентен административен орган, който решава въпроса по същество. С оспорената заповед зам. министърът на здравеопазването, действащ по делегация съгласно заповед № РД-28-196 от 5.09.2013 г. на министъра на здравеопазването, е отказал заплащане на сумата за проведеното лечение в чужбина, като без да се съобрази с дадените от съда указания относно приложимия закон, е изложил мотиви за неизпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Допуснато е пряко противоречие с дадените указания с влязлото в сила съдебно решение, поради което с обжалваното съдебно решение Административен съд София-град правилно е обявил оспорения акт за нищожен на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Към изложените съображения следва да се добави, че към момента на провеждането на лечението в чужбина (м. юли 2011 г.) разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. не е била част от действащото право. Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, издадена от министъра на здравеопазването, е обнародвана в ДВ, бр. 1 от 3.01.2012 г., а искането за заплащане на направените разходи е подадено на 6.03.2012 г. При новото произнасяне административният орган е длъжен да изпълни дадените му указания с влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд, цитирано по-горе, като при отказ да уважи искането изложи мотиви защо счита, че проведеното от лицето лечение не може да бъде заплатено от бюджета на министерството на здравеопазването съобразно чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ. В обжалваното в настоящето производство съдебно решение на административния орган е указана и предвидената от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) възможност при непълнота на закона да бъдат приложени по аналогия разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При липса на възражение за прекомерност на направените разноски за водене на делото пред тази инстанция следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на разноски в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение от 1100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,