Решение № 5791 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2134/2026 г.
ВАСТрето отделение28.05.2026 г.докладчик Десислава Ахладова
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА Решение №10911/08.12-2025г. по адм.дело №1320/2025г. на Административен съд-Бургас в частта с която исковата претенция за претърпени неимуществени вреди е приета за частично основателна и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас е осъдена да заплати в полза на А. Г. Ж. с [ЕГН] от гр.Бургас, [жк], сумата от 2 000,00 лева (две хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на отменени като незаконосъобразни заповеди за налагане на принудителни административни мерки № 23-0769-000916/02.10.2023 г. и № 23-0769-000918/02.10.2023 г., ВЕДНО със законната лихва считано от 15.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 438.83 лева,представляваща мораторна лихва върху сумата от 2000 лева за периода 16.12.2023г. до 15.07.2025г. и направените по делото разноски. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ 129009742 представлявана от В. М.-Директор,чрез пълномощника си Г. Владимирова против Решение №10911/08.12-2025г. по адм.дело №1320/2025г. на Административен съд-Бургас, в частта с която исковото претенция за претърпени неимуществени вреди е приета за частично основателна и Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас е осъдена да заплати в полза на А. Г. Ж. с [ЕГН] от гр.Бургас, [жк], сумата от 2 000,00 лева (две хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на отменени като незаконосъобразни заповеди за налагане на принудителни административни мерки № 23-0769-000916/02.10.2023 г. и № 23-0769-000918/02.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от 15.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата ,както и направените по делото разноски. Излагат се доводи за недопустимост на оспорената част от съдебното решение поради това,че съдът се е произнесъл по непредявен иск. Посочва се, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по основание и размер, като също така не са доказани предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Иска се обезсилване на съдебното решение като недопустимо в обжалваната част, алтернативно да бъде отменено като неправилно,като бъде оставено в сила решението в необжалваната част като правилно и законосъобразно. Ответната страна – А. Г. Ж., чрез адв. Б. Янков, в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваната част от решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Производството пред Административен съд Бургас се е развило по искова молба, подадена от А. Г. Ж. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас. С исковата молба се иска да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000,00 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 15.07.2025 г. в размер на 1 216,38 лева и имуществени вреди в размер на 4 830,00 лева, ведно с мораторна лихва за периода от 02.10.2023 г. до 15.07.2025 г. в размер на 981,55 лева, претърпени в резултат от незаконосъобразни действия от страна на служители на ОДМВР –Бургас,които се изразяват в издаване на ЗППАМ № 23-0769-000916/02.10.2023 г. ,с което временно е отнето СУМПС [номер] на ищеца и ЗППАМ № 23-0769-000918/02.10.2023 г.с което се прекратява регистрацията на ППС за максималния срок от 1/една/година,като и двете са отменени. Сумите се претендират ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 15.07.2025 г. до окончателното им изплащане. С отговора на исковата молба от Областна дирекция на МВР Бургас е взела становище именно по иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за обезщетение за вреди,настъпили вследствие на незаконосъобразни действия /бездействия на служители на ОДМВР-Бургас. Административният съд,както в Разпореждане №6883от 01.08.2025г. с което е квалифицирал иска и е разпределил доказателствената тежест,така и с Решение №10911 от 08.12.2025г. по адм.дело № 1320/2025г. по описа на Административен съд-Бургас е разгледал искове и е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр.Бургас да заплати в полза на А. Г. Ж. сумата от 2 000,00 лева (две хиляди лева), представляващи обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат на отменени като незаконосъобразни заповеди за налагане на принудителни административни мерки № 23-0769-000916/02.10.2023 г. и № 23-0769-000918/02.10.2023 г., ведно със законната лихва считано от 15.07.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че решението в обжалваната му част е недопустимо. За недопустимостта на съдебно решение касационната инстанция следи служебно съобразно чл. 218, ал. 2 АПК. Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предметът на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право. В случая предявеният иск за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се основава на твърдения за извършени незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника, от които като пряка и непосредствена последица те произтичат. С обжалваното решение съдът не се е произнесъл по въведения от ищеца предмет на спора. Изложените фактически и правни съображения в мотивите и постановения диспозитив са по непредявен иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, основан на отменен акт. Установеният порок е основание за обезсилване на съдебното решение в обжалваната му част и връщането му за ново разглеждане от Административен съд – Бургас София-град, за произнасяне по предявения иск по въведените от ищеца обстоятелства. С оглед обстоятелството, че разглеждането на делото продължава, разноски на страните не следва да се възлагат. По искането за разноските, направено в настоящото производство, на основание чл. 226, ал. 3 АПК следва да се произнесе първоинстанционният съд, на който делото се връща за разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение