Решение № 15072 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2013 г.

Решение № 15072 от 15.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 3445 от 22.05.2013 г., постановено по адм. д. № 9994/12 г. Административен съд - София град, първо отделение, 15-ти състав, е отменил по жалба на "Олдекс" - ЕООД, представлявано от управителя Димитър Хрусафов, ревизионен акт № 2131008279/17.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2008/17.08.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Алекс Стройкомплекс" - ЕООД, "Балкан Строй 2009" - ЕООД, "Селф респект" - ЕООД, "Криспед" - ЕООД, "Стройкомерс Таков" - ЕООД, "Пластстрой груп" - ЕООД, "Маркиза 2007" - ЕООД и "Коцев трейд" - ЕООД, като е осъдил Д "ОДОП" - гр. София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 3000 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. София. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата на "Олдекс" - ЕООД срещу оспорения ревизионен акт. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответното по касационната жалба дружество "Олдекс" - ЕООД чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на на "Олдекс" - ЕООД, представлявано от управителя Димитър Хрусафов, ревизионен акт № 2131008279/17.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 2008/17.08.2012 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. София, сега Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика", в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Алекс Стройкомплекс" - ЕООД, "Балкан Строй 2009" - ЕООД, "Селф респект" - ЕООД, "Криспед" - ЕООД, "Стройкомерс Таков" - ЕООД, "Пластстрой груп" - ЕООД, "Маркиза 2007" - ЕООД и "Коцев трейд" - ЕООД. Административният съд е описал подробно констатациите на ревизиращия екип и основанията за непризнаване на право на данъчен кредит за всеки един от доставчиците. Описани подробно и събраните в хода на делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Стоилов, Кирилов и Соколов, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона форма и при неустановяване на съществени нарушения при провеждане на ревизията, които да обосновават до ограничаване на правото на защита на ревизираното лице или да препятстват осъществяването на съдебен контрол за спазване на материалния закон при определяне на задълженията. Съдът е квалифицирал като неоснователно възражението на жалбоподателя /сега ответник по касация/ за унищожаемост на ревизионния акт поради нарушение на принципите на обективност и служебно начало. На стр. 12 от решението, л. 365 от делото, гръб, съдът е отбелязал значението на реалността на извършената доставка като основание за възникване на правото на данъчен кредит, като е възпроизвел относимите към това разпоредби на ЗДДС. В решението е посочено кои доставки имат за предмет стоки, и кои услуги, като е анализирана и извършваната стопанска дейност от дружеството за ревизирания период, от което е направен извод, че жалбоподателят е извършвал дейността за СМР на обекти на Столична община и лечебни заведения с помощта на подизпълнители, представители на които 4 дружества не са били открити на деклариран данъчен адрес, като същите дружества са дерегистрирани по ЗДДС и са им съставени ревизионни актове с установени задължения по ЗДДС. Маркирана е и обстоятелството, че при сходна фактическа обстановка при административното обжалване ревизионният акт е бил отменен в частта му по извършени услуги ремонт на електроинсталация и осветление по фактури, издадени от "Сантуцо комерс" - ЕООД, като за останалите дружества отказът е мотивиран с отсъствието на информация за конкретни заети лица на обектите, полагащи труд по правоотношение с източник КТ или ЗЗД, по които работодател са съответно "Алекс Стройкомплекс" - ЕООД, "Стройкомерс Таков" - ЕООД, "Пластстрой груп" - ЕООД и "Коцев трейд 86" - ЕООД. При отделяне на спорното от безспорното административният съд е приел, че спорът между страните се свежда до това налице ли е доставка на услуга от четирите дружества от гледна точка на материалния данъчен закон. Даден е положителен отговор на този въпрос, като мотивите в тази насока са изложени на стр. 13 - 15 от решението, съответно л. 366 - 367 от делото. Мотивите на съд за непризнато право на данъчен кредит по доставките, с предмет стоки по фактурите на "Балканстрой 2009" - ЕООД, "Селф респект" - ЕООД, "Криспед" - ЕООД и "Маркиза 2007" - ЕООД са изложени на стр. 15 - 17 от делото, като изводът за реалност на тези доставки е мотивиран със събраните по делото гласни доказателства и е направено позоваване на решения на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 и 6.09.2012 г. Посочено, че предвид даденото тълкуване на закона в тези решения и установените факти по делото следва да бъде прието, че при доказана реалност на предмета на пряката доставка се следва данъчен кредит, който не може да бъде отказан поради действия на преките доставчици, които ревизираното лице не може да контролира. Предвид на гореизложеното е направен генерален извод за материална незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, което и обосновава необходимостта от неговата отмяна. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Д "ОДОП" - гр. София се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Тъй като подадената касационна жалба е бланкетна и в това й качество е била оставена без движение, конкретните оплаквания са развити в допълнителна молба и ще бъдат разгледани по реда на тяхното изложение. Едно от първите оплаквания на касатора е досежно това, че административният съд е изместил предмета на спора, като се е занимал с въпроса за изпълнението на фактурираните СМР, както и за извършените последващи доставки от ревизираното дружество, без да провери дали са правилни констатациите на приходната администрация за липса на реални доставки, които констатации съставляват логически съждения на установените по време на ревизията факти. Направеното оплакване е неоснователно. Както бе вече посочено, първоинстанционният съд е възпроизвел много подробно в мотивите на решението както констатациите на органа по приходите и основанието за непризнаване на право на данъчен кредит за всеки един от въпросните доставчици, така и доказателствата - гласни и две - съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Съдът е изложил и съответните мотиви относно значението на реалността на доставката /на стоки или услуги/ като основание за възникване на правото на данъчен кредит. Предвид особеностите в предмета на доставка по отделните фактури /доставка на стоки или извършване на услуги - СМР/ е в отделни пунктове от решението е разгледан спора за доставките на стоки и за доставките на услуги. Обстоятелството, че в съдебното производство са били събирани доказателства за реалното изпълнение на фактурираните СМР и за това, че с тях са извършени последващи доставки, не прави решението неправилно само на това основание, тъй като наличието на извършени СМР, в които са вложени закупени от другите доставчици стоки, както и извършването на последващи доставки, са все елементи от фактическия състав на правото на данъчен кредит. Не отговаря на обективната действителност и оплакването, че административният съд не бил обсъдил констатациите на приходната администрация за липса на реални доставки и че не е съобразил, че от страна на жалбоподателя, не са били ангажирани допълнителни доказателства, различни от тези, събрани в ревизионното производство. При правилно тълкуване на материалния закон първоинстанционният съд е положил съответните усилия за безспорните и спорните по делото въпроси, след което е изложил съответните мотиви, защо въз основа на преценка на събраните по делото доказателства приема, че са налице реални доставки по всички фактури. Изложените в тази насока аргументи са логически издържани на фактите по делото и се споделят от настоящата инстанция. Не е вярно твърдението в жалбата, че повечето доставчици не са представили никакви доказателства по време на извършените проверки по време на ревизията или след като същите им са били изискани по реда на чл. 32 от ДОПК. От приложената по делото административна преписка е видно, че по-голямата си част от доставчиците са представили доказателства, но те са били преценени от ревизиращия екип като недостатъчни за установяване на реалността на доставките. Така представените доказателства са ценени от съда и въз основа на тази преценка е определен и предмета на спора, най вече свързан с твърдения, че доставчици не са разполагали с материална и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните услуги. За установяването на тези обстоятелства в хода на делото са събрани писмени доказателства, които са допустими при условията на чл. 57, ал. 2, т. 2 и 3 от ДОПК. Съпоставени с останалите доказателства по делото същите установяват механизма на извършване на доставките както по отношение на извършените СМР, така и за закупените стоки. Не могат да бъдат споделени и оплакванията на касатора, насочени срещу позоваването на европейското право от страна на първоинстанционния съд. Както бе вече посочено, административният съд е посочил ясно и категорично, че наличието на реална доставка по съответната фактура е необходимо условие за възникване на право на данъчен кредит. Казано по друг начин, посочените решения на Съда на Европейския съюз не са основният мотив на съда за отмяна на оспорения ревизионен акт, а същите са посочени като допълнително основание за незаконосъобразност на ревизионния акт, след като вече са направени изводи, че събраните по делото доказателства установяват реалност на доставките. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответното по касация дружество разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 4 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,