Решение № 12079 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2015 г.

Решение № 12079 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5259/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "Теневи" ООД, представлявано от управителя Тенев, против решение № 416/4.03.2015 г. по адм. д. № 2323/2014 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът, директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е Ревизионен акт № Р-02-1401001-091-01/8.09.2014 г., издаден от възложил ревизията началник сектор и ръководител на ревизията главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, потвърден изцяло с Решение № 307/4.11.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас, с който на дружеството-оспорващ, "Теневи" ООД, са установени задължения за корпоративен данък за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 8150,82 лв. и лихва в размер на 2717,55 лв. С постановеното по делото решение Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването като неоснователно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. По делото няма спор относно фактите. С ревизионния акт на касационния жалбоподател не е признато преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. поради отсъствието на условията за преотстъпване по чл. 167, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, предвид обстоятелството, че към 31.12.2011 г. е имал задължение за данък добавена стойност в размер на 5127,61 лв. и лихва 714,15 лв., произходящо от деклариран със справка декларация от м. август 2011 г. ДДС в размер на 41156,81 лв., погасен поетапно през 2011 г. до размер на 36029,20 лв. Остатъкът от посочения като дължим към 31.12.2011 г. ДДС в размер на 5127,61 лв., ведно с лихви в размер на 714,15 лв. е погасен през 2012 г. чрез 4 бр. АПВ от м. февруари, март, април и май 2012 г., издадени на основание справки-декларации по ДДС за м. януари, февруари, март и април 2012 г. При тази фактическа обстановка решаващите изводи, обусловили резултата по първоинстанционното решение, са законосъобразни. В унисон с доказателствата по делото съдът обосновано е приел, че лицето няма право на преотстъпване по реда на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, тъй като, съгласно чл. 104, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ две насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. На прихващане подлежат насрещни изискуеми и ликвидни вземания. Публичното вземане в размер на невнесения остатък ДДС за м. август 2011 г. е възникнало по силата на СД по ЗДДС от 14.09.2011 г. и е било изискуемо към тази дата. Вземанията на дружеството за възстановяване на ДДС за данъчни периоди от м. януари до м. април 2012 г. вкл. са възникнали на основание подадени СД по ЗДДС съответно на 9.02.2012 г, 14.03.2012 г., 11.04.2012 г. и 9.05.2012 г., предвид което прихващане би могло да бъде извършено най-рано от тези дати. От тук следва, че към 31.12.2011 г. касационният жалбоподател е имал непогасен остатък от задължение за ДДС, ведно със съответни лихви по СД от м. 08.2011 г., предвид което не е отговарял на изискването по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО, респ. не е имал право на преотстъпване на дължимия за съответната година корпоративен данък. Ето защо, декларираният от него за финансовата 2011 г. счетоводен резултат по ЗКПО е подлежал на корекция в установения при ревизията размер. Тази корекция е дала основание за установяване на задължение за довнасяне на корпоративен данък за 2011 г. в размер на 8150,82 лв. и лихви в размер на 2717,55 лв. Предвид изложеното касационните доводи за неправилност на обжалваното решение, мотивирани с противно на възприетото от съда тълкувание на нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД и приложимостта й в контекста на чл. 167, ал. 1 ЗКПО, настоящата инстанция намира неоснователни. Така мотивиран, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение