Решение № 7477 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2009 г.

Решение № 7477 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1958/2009 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Долна баня, София област, Владимир Джамбазов против Решение № 781 от 30.12.2008 г., постановено по адм. д. № 959/2008 г. по описа на Административен съд София област. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. В срока по чл. 232 АПК възражение срещу жалбата е депозирал ответникът "Голф Клуб Ибър" АД, гр. София, представлявано от управителя Кирил Радев Недев, чрез процесуалния представител адв. Петя Стаменова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Административен съд София област е бил сезиран с жалба от "Голф Клуб Ибър" АД срещу изричен отказ на Кмета на Община Долна баня, обективиран в Предписание изх. № 26-00-648 от 5.11.2008 г., за издаване на разрешение за изработване на Подробен устройствен план (ПУП) за промяна на предназначението на имот № 128048, находящ се в землището на Община Долна баня, м. "Яйкъна". Отказът е мотивиран с това, че за територията, на която се намира голф-комплекса липсва ОУП, както и подробен такъв за голф-комплекса и голф-селищата, което противоречи на чл. 16 и чл. 59 ЗУТ; че допускането на изработването на отделни застроителни планове противоречи на чл. 59, чл. 104 ал. 1 и чл. 108 ал. 1 ЗУТ, както и че в до момента одобрените планове за застрояване не са спазени изискванията на чл. 16, чл. 108 ал. 2, чл. 125 ЗУТ и чл. 45 - 50 от Наредба № 8/2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове. Решаващият съд е отменил изричния отказ на кмета като незаконосъобразен, върнал е делото във вид на преписка в общината като е задължил кмета да издаде исканото разрешение. За да постанови акта си АССО е приел, че подаденото заявление от акционерното дружество е с правно основание чл. 124 ал. 3 от ЗУТ и кметът е постановил отказа си в нарушение на законовите разпоредби, уреждащи съответната материя. Обосновал е решението си с мотивите, че при изработване на ПУП за поземлен имот, който се намира извън границите на урбанизираните територии и който е предназначен за откриване на процедура за промяна на предназначението на земята, изискуема със специален закон (ЗОЗЗ), правилата на чл. 108 ЗУТ не се прилагат, тъй като тези правила касаят устройствени планове по чл. 103 ал. 1 т. 2 ЗУТ. В подкрепа на тезата си е приел, че в нормата на чл. 59 ал. 1 ЗУТ изобщо липсва УПИ, като в разпоредбата на чл. 60 ал. 1 ЗУТ изрично е посочено, че разположението на строежите се определя с оглед бъдещото регулиране на имота, както и че разпоредбата на чл. 109 ал. 2 ЗУТ изрично предвижда възможността да се изработи ПУП само за един поземлен имот и не поставя изискване за изработване на ПУП за общината или ОУП. Така постановеното решение е неправилно. Нормата на чл. 124 ал. 3 ЗУТ е императивна по своя характер. При наличие на редовно направено заявление кметът на съответната община, съобразно делегираните му от закона (чл. 5 ал. 1 ЗУТ) правомощия и съобразно обвързаната си компетентност е направил преценка дали това разрешение да бъде издадено или не. Спорният въпрос е основателно ли е отказал да даде разрешение за изработване на ПУП за промяна на предназначението на имота, позовавайки се на горепосочените правни норми. От компетентността на кмета и общинските съвети е да определят политиката и осъществяват дейности по устройството на територията на съответната община. Устройството на териториите се осигурява с устройствени схеми, а общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Съгласно чл. 104 ал. 1 ЗУТ - ОУП са задължителни при изготвяне на ПУП. Неправилно решаващият съд е тълкувал нормата на чл. 59 ал. 1 ЗУТ в смисъл, че когато не е налице ОУП не може да се приложи разпоредбата на чл. 108 ал. 1 ЗУТ и няма пречка да бъде приложена нормата на чл. 124 ал. 3 ЗУТ. Отговорът е в граматическото тълкуване на посочената норма, съгласно която "Извън границите на урбанизираните територии застрояване се допуска при спазване на предвижданията на действащ общ устройствен план за територията на общината или за част от нея, ако такъв е разработен, и въз основа на действащ план за застрояване за поземлен имот или за група поземлени имоти или парцеларен план за елементите на техническата инфраструктура, след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. " Условието "ако такъв е разработен" изрично определя, че е необходимо да има ОУП като база за последващ ПУП, предпоставка за изготвянето му (чл. 104 ал. 1 предл. последно ЗУТ) и затова тази фраза е последвана от съюза "и", съюз, изключващ алтернатива и предпоставящ кумулативна връзка. В подкрепа на тази теза е цитираната в решението норма на чл. 60 ал. 1 ЗУТ - "Разположението на строежите в случаите по чл. 58 и 59 се определя с оглед на бъдещо урегулиране, като не се допуска застрояване в. . . и като се оставя свободна площ за изграждане на нови или за разширяване на съществуващите улици. " Съгласно § 5 т. 3 ПР ЗУТ "неурегулирана територия" е територия, в която поземлените имоти не са урегулирани с подробен устройствен план. Логичен е изводът, че "бъдещото урегулиране" предпоставя наличието на общ устройствен план, тъй като съставна част на ОУП е техническата инфраструктура, елемент от която са визираните в чл. 60 ал. 1 улици. Промяната на предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди е уредена в чл. 17 и сл. ЗОЗЗ и съгл. чл. 17 ал. 1 на същия закон се разрешава в зависимост от продуктивните качества на земята и "целите на промяната", които цели могат да бъдат изведени отново от съществуващи общ устройствен план и схема за съответната територия, в частност земеделски имот. Предвид своевременно направеното искане и на осн. чл. 78 ГПК вр. чл. 144 АПК следва да бъдат присъдени разноски за един адвокат на касатора в размер на 276 лв., по приложения договор за правна помощ, надлежно внесени. Воден от изложените съображения Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира постановения от Кмета на Община Долна баня отказ правилен, обоснован и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила. Решението на АССО е постановено при неправилно тълкуване на материалните норми водещо до неговата незаконосъобразност. Следва да бъде отменено и вместо него постановено друго такова на осн. чл. 222 ал. 1 АПК.