Решение № 686 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11086/2018 г.

Решение № 686 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11086/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба, подадени от Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ, фондът/, чрез процесуален представител против решение № 115/26.06.2018 г., постановено по адм. д. № 341/2016 г. на Административен съд – Сливен /АСС/, с което фондът е осъден да заплати на Н. Къчев сумата 13772, 82 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площи, които вреди са настъпили вследствие на бездействие от страна на ответника да отстрани грешките в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, вследствие на което ищецът не е могъл да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи описани в приложението към исковата молба - общо 22, 5784 ха по схемите и мерките приложими за всяка площ описани в същото приложение, на основание чл. 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва, считано от 30.12.2016 г., като на ищеца са присъдени и разноски в размер на 3101 лв и е оставена без разглеждане исковата молба на Н. Къчев срещу Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ за присъждане на обезщетение за същите вреди, като производството в тази част е прекратено. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че: съдът не е дал надлежни указания по разпределението на доказателствената тежест; не е изяснил спора от фактическа и правна страна; не е обсъдил по отделно и в съвкупност всички относими доказателства; неправилно кредитирал всички експертни заключения, без да съобрази, че са оспорени; неправилно приел, че се касае за проблем на софтуерно или хардуерно ниво, въпреки твърденията на касатора, че е налице грешка, свързана с правното основание за ползване на заявените имоти; неправилно приел, че Общинските служби по земеделие са структури на ДФЗ; произнесъл се извън разумните срокове; неправилно приел, че са налице предпоставките на ЗОДОВ за ангажиране отговорността на касатора, тъй като, освен гореизложеното, ДФЗ не е длъжно да изплаща финансово подпомагане по всяко заявление. По тези и други подробно изложени в касационната жалба съображения касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В частната си жалба срещу частта от решението, с която исковата молба е оставена без разглеждане и производството е прекратено по отношение на МЗХГ, ДФЗ сочи, че изложените в исковата молба доводи касаят бездействие на Общинска служба "Земеделие" – Сливен /ОС3/, която е структура на МЗХГ, поради което не е следвало производството по отношение на министерството да бъде прекратявано. Поради това се иска отмяна на решението в тази част и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът – Министерство на земеделието, храните и горите чрез процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна. Ответникът - Н. Къчев счита касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура счита, че частната и касационната жалби са основателни. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е недопустима, като подадена от лице без правен интерес. Действително, без да изложи мотиви за причините за това, съдът е оставил без разглеждане исковата молба в частта и, насочена срещу Министерство на земеделието, храните и горите и е прекратил производството в тази част. Само ищецът обаче, чиято искова молба е оставена без разглеждане, има интерес да иска отмяна на определението, тъй като в процесуалното правоотношение, възникнало с подаване на исковата молба, участват ищецът, ответникът, срещу когото е насочен конкретния иск и съдът. Другият ответник по спора не разполага с процесуална легитимация за това оспорване. Това не се променя от обстоятелството, че е предявен и иск за солидарно осъждане на ответниците, тъй като той е предявен при условията на евентуалност, в случай, че съдът счете за неоснователни исковете, предявени срещу всеки от двамата ответници отделно. Това означава, че ако съдът счете главния иск за основателен, евентуално предявеният не се разглежда, както е в случая. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като предявена при липса на правен интерес. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Административен съд Сливен е сезиран с искова молба, подадена от Н. Къчев против: 1. Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/; 2. при условията на евентуалност - Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/; 3. при условията на евентуалност - МЗХГ и ДФЗ солидарно. Цената на иска е 13 772, 82 лв, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площи, които вреди са настъпили вследствие на бездействието от страна на ответниците да отстранят грешките в специализирания софтуерен продукт, създаден от тях на основание чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП и/или да отстранят грешките в създадените и поддържани от тях компютърни бази данни по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, вследствие на което не е могъл да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи, описани в приложението към исковата молба общо 22, 5784 ха, по схемите и мерките приложими за всяка площ описани в същото приложение. Претендира се и законната лихва за забава. Ищецът е поддържал, че е регистрирал правните основания за ползваните от него земи за кампания 2016 по предвидения в закона ред. При подаване на заявление за плащания за същата кампания през месец април 2016 г., компютърната система, ползвана от Общинска служба "Земеделие" - Сливен е допуснала очертаването на всички имоти, но при стартирането на проверка по заявлението системата, която генерира и регистрира заявлението за подпомагане, отчела фатална грешка за даден размер площи, поради липса на регистрирано правно основание по смисъла на ЗПЗП. Въпреки многократните опити в този и следващите дни, всеки път се появявала тази фатална грешка. Възможността да не може въобще да кандидатства и получи финансово подпомагане за кампания 2016 г. принудила ищеца да подаде заявление за подпомагане без да очертава площи в общ размер на 22, 5784 ха, които е искал да заяви, тъй като системата на 27.06.2016 г. в 13, 35 часа е отчела фатална грешка, а именно "Заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание (слой "правно основание за ОПФ/ДПФ-ПЗП") с 22, 29 ха", спрямо всички площи които е искал да включи в заявлението си. Ищецът сочи, че поради бездействието на ответниците да създадат софтуерни продукти, които да отговарят на необходимите качествени критерии не е могъл да заяви за подпомагане ползвани от него имоти, съответно не е получил финансово подпомагане за тях в посочения по-горе размер. Относно изчислението на цената на иска е приложена подробна таблица, като са ползвани ставките за подпомагане за предходната кампания. От фактическа страна Административен съд Сливен е установил следното: Не е било спорно в процеса, че Н. Къчев е регистриран като земеделски производител, както и в ИСАК на ДФЗ с УРН 187220, като е кандидатствал и за предишни кампании. За кампания 2016 г. своевременно се е явил в ОСЗ гр. Сливен, за да подаде заявление за подпомагане по директни плащания, като е кандидатствал за подпомагане по схеми и мерки за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за преходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството /ПНДЖ3/; Агроекология и климат /Мярка 10/; Компенсаторни плащания по Натура 2000 /Мярка 12/; Компенсаторни плащания в планински райони/подмярка 13. 1 НР 1/. При стартиране на проверка по заявлението на 27.06.2016 г. ИСАК – регистър "Директни плащания" е генерирала "фатална грешка" - 22, 29 ха от заявената площ надвишават допустимата площ с правно основание /слой правно основание/. От справка за животни към дата 01.02.2016 г. от интегрираната информационна система на БАБХ към МЗХ за животновъдния обект № 3291520008 на Н. Къчев е видно, че в този обект са регистрирани 271 броя овце. От свидетелските показания на служителката на ОСЗ Сливен, която е въвеждала процесното заявление, се установява, че действително при заявяване на всички площи, заявлението не е могло да се приключи – отчитало е фатална грешка – недостиг на правно основание; в продължение на два месеца са правили различни варианти: изтривали част от имота, изтривали целия имот, добавяли други, като всеки път се появявала тази фатална грешка с различни данни -различна площ за недостиг на правно основание, но без да посочва конкретния имот. Ищецът не успял да подаде заявлението във вида, в който желаел. Не е спорно, че заявлението е завършено и прието на 27.06.2016 г., като в него не са включени 225. 784 дка площ, описани в исковата молба. Подробните свидетелски показания на председателя на ОСЗ касаят принципния ред и фактически действия по подаване на заявлението. Той сочи, че фаталната грешка има отношение към правните основания за ползване на имотите и системата отчита такава, когато правно основание липсва. В системата не се посочва за кои конкретни имоти липсва правно основание, а се сочи само площ. Обяснява, че когато се касае за имоти от Държавния или Общинския поземлен фонд, от значение при заявяването са не само заявените правни основания, но и броят притежавани животни, но не може да бъде категоричен, че броят притежавани животни е причина за грешката. Подобна грешка се е появявала и при други заявители и проблемът е бил с броя отглеждани животни. МЗХГ е било информирано за конкретния случай. Отговор от министерството по молба вх. № РД-13-1542/15.06.2016 г. не е получен. От основното и допълнително заключение на назначената инженерно-техническа експертиза с вещо лице Златев е установено, че за кампания 2016 г. Н. Къчев не е успял да заяви по схемите и мерките за подпомагане 11 парцела с обща площ 22, 70 ха, всички в землището на с. Ичера, Сливенска област, описани в Таблица 1 от заключението. Експертизата е оспорена от ищеца, поради което съдът е назначил повторна. Въз основа на нея е установено, че Н. Къчев е имал необходимия брой животни, достатъчен за да ползва под наем пасища, мери и ливади от държавния или общински поземлени фондове, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ в размерите, получени като сбор на заявените от него за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания 2016 г. площи и няма надзаявени площи през същата кампания, посочени в приложението към исковата молба. Всички посочени в исковата молба парцели отговарят на критериите за допустимост, но не може да се даде отговор дали попадат в допустимия слой за 2016 г., тъй като такъв за тях, като незаявени, не е определян. Посочени са данни за същите имоти за 2015 г. За всички посочени в таблицата-приложение към исковата молба имоти има заявено и регистрирано правно основание в специализирания софтуерен продукт по чл. 41, ал. 3 ЗПЗП. За всички парцели, за които ищецът претендира за пропуснати ползи и по съответните мерки, за които е установил, че е налице регистрирано правно основание по смисъла на чл. 41 от ЗПЗП, той би получил следните средства: Ползване незаявени площи- 225. 784 дка. /не са включени в общата сума/: По СЕПП - 4 540. 70 лв.; По ЗДП-2 848. 70 лв.; По мярка 13. 1 НР1-2 935. 52 лв.; По мярка 13. 2 НР2- 0. 00 лв.; По мярка 12 Натура 2000 - 4 064. 10 лв или общо 14338, 76 лв. Това експертно заключение е прието без оспорване от страните и съответно кредитирано от съда. Изслушано е и заключение по експертиза в областта на компютърните и информационни технологии, съгласно което като причини довели до невъзможност на ищеца да подаде заявлението си в пълен обем, са софтуерни, хардуерни и организационни, обяснено е значението на "фатална грешка" - при изготвянето на програмното осигуряване не са съобразени основни концепции при създаването на програмни системи, поради което е налице срив при обработката на програмата. Такава грешка е предизвикана от нерегламентиран достъп до ресурси, липса на ресурси или критична ситуация. Констатирана е и недостатъчна изчислителна мощност на компютърните системи, на които се работи. Тази експертиза е оспорена от представителя на ДФЗ, но искания от последния по доказателствата не са ангажирани. Изслушано е и заключение на съдебно-техническа експертиза с в. л. К. Куцаров, от която е установено, че Системата за идентификация на земеделските парцели в ОСЗ Сливен работи коректно. Проблемът е в системата за регистрацията на кандидатите и заявленията за подпомагане или в системата за контрол, поради неправилно зададени параметри. Единственото обяснение за различните резултати, които системата е давала всеки ден, е недостатъчната изчислителна мощност на компютърните системи. Фатална грешка е грешка, при която компютърната система спира изпълнението на поредицата от команди, заложени от разработчика на софтуера. Софтуерите на ОСЗ и на ДФЗ са разработени от различни търговски дружества и работят на различни операционни системи. Регистър "Ферма", на който работят в ОСЗ е различна система от ИСАК. Това заключение е оспорено от ДФЗ, като във връзка с това не са ангажирани доказателствени искания. При тези фактически изводи, съдът е приел от правна страна, че искът е допустим и основателен по отношение на Държавен фонд "Земеделие", тъй като на ОСЗ, като структура на ДФЗ, са възложени функции във връзка с подпомагането на земеделските производители, които в конкретния случай не са били осъществени – заявлението не е прието от служителите на ОСЗ Сливен, по причина – "фатална грешка" в системата ИСАК, поради което съдът приема, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на служителите от Звено "Интегрирана система за администриране и контрол". Съдът е счел, че проблемът е в системата за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, за които отговорност носи ДФЗ. Поради това и на база експертното заключение е приел за доказан размерът на настъпилите за Н. Къчев имуществени вреди. Решението е правилно като краен резултат. Същото е постановено при надлежно изяснена фактическа обстановка, обосновано е и въпреки някои несъгласия с правните изводи на АСС, които ще бъдат изтъкнати по-долу, касационната инстанция споделя крайния извод за ангажиране отговорността на касатора по чл. 1 ЗОДОВ в посочения размер. Подпомагането на земеделските производители по смисъла на ЗПЗП се регулира от правото на ЕС и следва да е подчинено на установените от това право и от практиката на Съда на Европейския съюз основни правни принципи и по-специално принципа за пропорционалност. Макар страните-членки да са свободни да въвеждат изисквания за правното основание за ползване на подлежащите на подпомагане земеделски площи, тези изисквания не могат да се въвеждат в противоречие с посочения принцип. В тази връзка, в Решение на Съда (втори състав) от 24 юни 2010 г. Luigi Pontini и други по дело С-375/08, във връзка с подобен казус, е прието, че общностната правна уредба, и по-специално Регламент (ЕО) № 1254/1999 на Съвета от 17 май 1999 година относно общата организация на пазара на говеждо и телешко месо, не обвързва одобряването на заявление за специални премии за мъжки животни от рода на едрия рогат добитък и за плащане за екстензификация с условието за представяне на валиден документ, обосноваващ правото на заявителя да използва фуражните площи, които са предмет на това заявление. Общностната правна уредба обаче допуска държавите членки да предвидят в своята правна уредба задължение за представяне на подобен документ, при условие че се спазват преследваните от общностната правна уредба цели и общите принципи на общностното право, по-специално принципът на пропорционалност. Ето защо, както актовете, така и действията на органите и длъжностните лица, ангажирани в процеса на подпомагане на земеделските производители, следва да съответстват на този принцип. Съгласно чл. 41 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, в редакция изм. ДВ, бр. 12 от 2015 г., действаща към момента на подаване на заявлението, земеделските стопани могат да кандидатстват за подпомагане по схемите по чл. 38а, ал. 1, когато са регистрирани съгласно чл. 7 /в регистъра на земеделските стопани към МЗХ/ и когато ползват на правно основание земеделските площи, които заявяват за подпомагане. Правното основание за ползване се доказва с документите, изброени в ал. 2 на същия текст, като в т. 2 изрично са посочени въведените с посоченото изменение на закона договори за аренда, за наем или за лизинг на земеделски земи. Разпоредбата на ал. 3 предвижда изрично, че кандидатите за подпомагане по ал. 1 подават заявление по чл. 32, ал. 1 за съответната календарна година, след регистриране на правните основания за ползваните от тях земеделски площи в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите, а земеделските стопани, които са собственици на земите, подават и декларация по чл. 69 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Правните основания за ползване на площите се регистрират в специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и храните. Съгласно ал. 4, Общинските служби по земеделие проверяват представените им заявления за подпомагане за наличие на правно основание по ал. 1 за ползване на заявените земеделски площи от кандидатите за подпомагане, чрез специализирания софтуерен продукт по ал. 3. Общинските служби по земеделие не въвеждат информацията съгласно чл. 32, ал. 4 в системата по чл. 31, ал. 1 за заявените за подпомагане земеделски площи, за които не бъде установено правно основание за тяхното ползване. Условията и редът за прилагане на ал. 3 и 4 се уреждат с наредбата по чл. 32, ал. 5, която е Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. Регистрирането на правните основания за ползване на земеделските земи по реда на ал. 3 се извършва в общинските служби по земеделие по местонахождение на площите в срок от 1 октомври до 15 февруари на следващата година. Във връзка с посочената нормативна уредба, съдът е извършил проверка за регистриране на правните основания в съответната ОСЗ, като е изискал служебно необходимите справки. Установено е, че ищецът е регистрирал своевременно правните основания за ползване на имотите и тази информация е надлежно подадена към ДФЗ. Системата по чл. 31 ЗПЗП е системата за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане, която включва регистър на кандидатите за подпомагане и регистри на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане и е част от Интегрираната система за администрация и контрол /ИСАК/. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗПЗП, /всички цитирани в това решение текстове са в актуалната към момента на подаване на заявлението редакция/, за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК//. Интегрираната система за администриране и контрол се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане /системата по чл. 31 ЗПЗП/, 2. система за идентификация на земеделските парцели; 3. система за идентификация и регистрация на животните; 4. интегрирана система за контрол; електронна база данни, която включва данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 и от външни бази данни и 5. електронна база данни. Съгласно чл. 31, ал. 4 ЗПЗП системите по ал. 2, т. 1, 4 и 5 се поддържат от Разплащателната агенция /Държавен фонд "Земеделие", който е самостоятелно юридическо лице/; по т. 2 - от Министерството на земеделието и храните; по т. 3 - от Българската агенция по безопасност на храните. Разплащателната агенция обединява данните от системите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 в цифров вид в интегрирана информационна система и създава и поддържа системни връзки с външни регистри. Както се посочи, системата за идентификация на земеделските парцели се поддържа от МЗХГ и именно в тази система следва да се подадат данните за правното основание за ползване на земеделските парцели, които данни се събират преди съответната кампания за подпомагане на земеделските производители и се въвеждат от служители на ОСЗ в специализирания софтуерен продукт, създаден от министерството. В случая в хода на процеса ответникът ДФЗ повдига спор относно наличието на правно основание за незаявените имоти. От събраните по делото доказателства обаче – писмени, гласни и експертни заключения е установено, че ищецът е регистрирал своевременно правните си основания. Във връзка с повдигнатото съмнение, че е възможно грешката да е свързана с броя на отглежданите животни, също е налице експертно заключение, което сочи, че броят на животните е достатъчен. Ето защо, основният довод на касатора, че "фаталната грешка" се дължи на липса на правно основание за ползване на имотите, е неоснователен. Други доводи в тази връзка касаторът не повдига в хода на процеса, както и в касационната жалба. Следва изрично да се отбележи освен това, че е недопустимо информационна система, каквато е ИСАК, да формира волеизявления, като генерира фактически отказ за приемане на заявление, при това без да се посочват мотивирано причините за това – което очевидно една компютърна система не може да извърши. Подобно изявление може да бъде формирано само от административен орган или длъжностно лице, при предвидените от закона предпоставки за това и в предвидената от закона форма. Лишаването на заявителите от възможност изобщо да подадат заявленията си е в противоречие с цитирания по-горе принцип за пропорционалност, а и ги лишава от правна защита, тъй като липсва мотивирано изявление от компетентен орган, срещу чийто фактически и правни аргументи страните в административния процес да могат да се защитят. По отношение твърденията за липса на пасивна материално-правна легитимация на ДФЗ, следва да се посочи, че именно ДФЗ отговаря за частите от ИСАК, представляващи система за регистрация на кандидатите, на заявленията за подпомагане и на заявките за плащане /системата по чл. 31 ЗПЗП/, както и за системата за контрол. Обстоятелството, че въвеждането на данните по заявлението се осъществява в ОСЗ, които действително са структури на МЗХГ, не води автоматично до ангажиране отговорността на министерството в случая. При подробно изяснената фактическа обстановка по делото е установено, че служителите на ОСЗ нямат вина за генерирането на фатална грешка от информационната система, тъй като не са установени техни незаконосъобразни действия. Въведените от тях данни отговарят на обективните, но системата се поддържа и контролира именно от ДФЗ. Именно въпросната система е "отказала" да приеме заявлението, въпреки че от доказателствата по делото се установява, че не е имало проблеми с правните основания за ползване на имотите. В този смисъл, касационната инстанция не споделя правните изводи на АСС за това, че служителите на ОСЗ са осъществили незаконосъобразно бездействие, а още по-малко, че ОСЗ са структури на касатора. Но по изложените съображения, че поддържането на ИСАК в съответната част е задължение на ДФЗ, крайните правни изводи за ангажиране отговорността на ответника ДФЗ са правилни. Следва да се посочи, че поддържането на ИСАК по смисъла на чл. 31 ЗПЗП включва всички изискуеми действия, касаещи организацията на работа на системата, включително осигуряване на необходимия хардуер, софтуер и всякакви други материални условия. Обстоятелството, че в законодателството е заложено подаването на заявленията да се извършва в ОСЗ, които не са структури на ДФЗ, не променя отговорността на фонда за изпълнение на възложените му от закона задължения, макар че поставя проблема за необходимостта от координирани действия между администрациите. Неоснователни са оплакванията на касатора, че съдът е основал решението си на оспорени експертни заключения. Оспорването на експертиза не се подчинява на режима на оспорване на документи по ГПК – не се открива процедура по оспорване и съответно не се осъществява специфична процедура. Посредством експертните заключения ищецът е този, който е доказал своите твърдения. Поради това ответникът в първоинстанционния процес, който ги оспорва, в случая касаторът, е този, който е следвало да ангажира доказателствени искания с цел оборване доказателствената сила на експертните заключения. Представителят на ДФЗ се е задоволил да оспори експертните заключения, но по този начин не е оборил доказателствената им сила. Поради това съдът правилно се е позовал на тези заключения. По отношение доказване размера на иска, съдът също се е позовал на експертно заключение, което при това не е оспорено. Експертът е ползвал ставките за плащане по съответните схеми и мерки за кампания 2016, като преди това е формирал извод, че всички предпоставки за подпомагане за незаявените имоти са налице, с изключение на включването им в допустимия слой. Касаторът не е изтъкнал конкретни доводи, поради които имотите биха били недопустими за подпомагане, освен твърденията си за липса на правно основание, които остават недоказани. Установено е обаче, че включването на имотите в допустимия слой не е осъществено, тъй като имотите не са заявени, съответно не са очертани, а допустим слой се одобрява само за заявени, съответно очертани имоти. Тъй като е установено, че липсата на заявяване, съответно на включване в допустимия слой, се дължи на обсъденото по-горе незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на ДФЗ, то не следва да бъде пречка за присъждане на дължимото обезщетение. Освен това не се оспорва, че за предходни кампании за незаявените имоти са получени плащания. Експертното заключение, в което се съдържат изчисленията на дължимото обезщетение, дори не е оспорено от касатора. Тъй като посочената от експерта сума е по-голяма от заявената в исковата молба, правилно съдът е присъдил обезщетение в размера на предявения иск. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора, на ответника по касация се дължат разноски, съобразно представените доказателства, в размер на 800 лв. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,