Решение № 2268 от 6.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрк. Колева против Решение 159/26.04.2022г. на Административен съд - Враца, постановено по адм. д. 618/2021 г., с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 06/04/1/0.0.2596/3/01/04/02 с изх. 01-6500/6843#4 от 16.08.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски.

С твърдения за неправилност на решението поради несъобразяването му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди АУПДВ. Твърди се, че АУПДВ е издаден за констатирано несъответствие на стопанството на ползвателя с основен критерии за допустимост, каквото е изискването на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 9/21.03.2015г. за минимален стандартен производствен обем на стопанството от 8 000 евро. Твърди се още, че неправилно и немотивирано съдът е оставил без уважение исканията на касатора за събиране на доказателства. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът Д. Йорданова оспорва касационната жалба чрез адв. Тончева и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да й бъдат присъдени сторените разноски за касационното производство. Съображенията са изложени в отговор на касационната жалба и в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба на Изпълнителния директор, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е основателна:

Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Основателни са доводите на касационния жалбоподател за допуснати от първостепенния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане на друг състав на АССГ.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Враца е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 06/04/1/0.0.2596/3/01/04/02 с изх. 01-6500/6843#4 от 16.08.2021 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с който е определен окончателен размер на подлежащо на възстановяване публично държавно вземане от 66 537. 67 лв., представляващо пълният размер на получената безвъзмездна финансова помощ.

Установява се от доказателствата по делото, че между оспорващата и ДФ "Земеделие" е сключен Договор 06/04/1/0.0.2596 от 24.06.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. за изпълнение на одобрен проект 06/04/1/0.0.2596 "Модерно и ефективно пчеларство". Безвъзмездната финансова помощ е предоставена за закупуване на пчеларско оборудване за отглеждане на 127 броя пчелни семейства. От страна на ДФ Земеделие се извършвани проверки за изпълнение на договорните задължения, последната от които е в периода от 24.09.2019-26.09.2019г. за което е съставен Контролен лист от 26.09.2019 г. Именно във връзка с констатациите на тази проверка е издаден процесния АУПДВ след изпращане на Уведомително писмо за отстраняване на нередовности 06/04/1/0.0.2596/3/01/02/02 с изх. 01-6500/9031 от 03.12.2019 г.

С АУПДВ е прието, че Йорданова не е спазила следните договорни и нормативни задължения:

1.По чл.16, т.2 от сключения договор за осигуряване и поддържане на 127 броя пчелни семейства до изтичане на срока по чл.6, ал.5. За нарушението е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане от 1996. 13 лв., представляващо неустойка на основание чл. 26, ал. 2, т. 1 от договора, сключен между страните.

1. По чл.18, т.2 от договора за поддържане на минималния стандартен обем на стопанството (не по-малко от левовата равностойност на 8000 евро), което е прието че представлява и изискване за допустимост на кандидатите по подмярката. Сумата за възстановяване е определена на 66537. 67 лв. съгласно разпоредбата на чл. 27 от договора за неспазване на което и да е задължение по чл.18, попадащо в група 1 "Неспазване на Критерии за допустимост" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2014-2020 г.

1. По чл.14, ал.2, т.3, т.4 и т.6 от договора, за което е определено подлежащо на възстановяване вземане от 5873. 76 лв. съгласно разпоредбата на чл. 24 от договора за неспазвания, попадащи в група 2 "Неспазване на ангажименти" от Правилата, посочени в т. 3 от акта. Посочено е, че са закупени всички активи, но от закупеното оборудване се ползват само осем броя подробно описани съоръжения, а другите девет броя артикули са на склад и не се използват.

С АУПДВ е приложен чл. 11, ал. 1 от Правилата, като е определен общ размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ в размер на 66 537. 67 лв.

За да отмени акта съдът е приел, че описаното в административния акт намаление на стандартния производствен обем произлиза от неизпълнение на показателите на бизнес плана, изискващ отглеждането на определен брой пчелни семейства през целия период на изпълнение на договора и през целия мониторингов период, а непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция, която се налага с издаването на решение по реда на чл. 73 от същия закон, съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Съдът е приел още, че административният орган по никакъв начин не е посочил как е установил размера на стандартния производствен обем, нито при одобряване на проекта, с който се кандидатства за безвъзмездна финансова помощ, нито при осъществяване на контролната проверка на 26.09.2019 г. Това са и единствените мотиви за отмяна на АУПДВ, с изключение на общо заявеното и неясно основание за отмяна на акта поради допуснато нарушение на административнопроизводствените правила.

Така постановено, съдебното решение не удовлетворява изискването за излагане на мотивираност на съдебния акт.

Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд не е подложил на анализ констатациите в АУПДВ, а само е интерпретирал съдържанието му. Съдът не е извършил анализ на доказателствата, събрани в хода на административното производство и не е определил кои факти приема за доказани, не извършил фактически констатации, които да отнесе към хипотезата на съответната материалноправна норма и да формира правни изводи относно съществуването на спорното право. Не е извършен анализ на доказателствата, които са събрани в административното и съдебното производство, на клаузите на сключения договор и твърдяното неизпълнение на същите, за да се формира крайния извод на съда за незаконосъобразност на акта.

Единствените мотиви на съда са свързани с установеното в пункт 2 на оспорения акт, касаещо неподдържане на минималния стандартен производствен обем на стопанството, а с АУПДВ са определени публични държавни вземания на три отделни основания, които не са обсъдени от съдебния състав. Не е мотивиран общо заявения и единствен извод за приложение на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕСИФ, съгласно предишно загл.).

С изменението на ЗПЗП (обн. ДВ бр. 91 от 2019 г.) се създават нови ал. 6 до 9 на чл. 27, като ал.7 предвижда, че установяването дължимостта на подлежаща възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По силата на ал.6 на цитираната норма, при нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, подлежащата на възстановяване помощ следва да се установи с издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон.

Цитираните норми не са обсъдени от първоинстанционния съд под призмата на установените с акта нарушения и приложимия закон, поради което и извода му се явява немотивиран. Решението на АС - Враца не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените публични задължения. Не е даден отговор на доводите в първоинстанционната жалба. Съобразно изложеното, настоящата касационна инстанция не може да извърши проверка дали първоинстанционният съд е формирал извода си за незаконосъобразност на акта съобразно материалния закон, както и дали изводът на съда е обоснован с оглед конкретните доказателства по делото. Налице е невъзможност за касационната инстанция да провери кои правнорелевантни факти съдът е приел за установени и въз основа на кои доказателства, респективно как те са отнесени към приложимите материално-правни разпоредби, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции.

Горното обуславя необходимостта от отмяна на съдебния акт изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав дължи, както подробно описание на извършеното в хода на административното производство, така и оценъчна дейност на доказателствата и доказателствените средства, собствени фактически установявания и формиране на извод по приложението на материалния закон.

По аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не следва да се произнася по исканията на страните във връзка с разноските. Разноските за производството пред тази инстанция следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение