Решение № 7884 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3751/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против Решение №324 от 10.02.2026 г., по адм.дело №326/2025г. от Административен съд - Добрич, с което по жалба на „Дизи Агро“ ООД е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-080-2600/1096 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за кампания 2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта в която на „Дизи Агро“ ООД, е отказано изплащане на заявена субсидия в размер на 16 626, 35 лева по интервенция "Еко схема за намаляване използването на пестициди" (Еко-НИП) и преписката е върната за ново произнасяне по подаденото Заявление за подпомагане с УИН 08/200723/41448 за кампания 2023 година. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Съображения излага в касационната жалба. Твърди, че съдът не е отчел доказателствената тежест на Декларацията по чл.43 от Наредба №3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции (в приложимата редакция от ДВ бр.56 от 30.06.2023 г.) (Наредба №3/2023 г./Наредбата), в която дружеството е декларирало, че е закупило препарата “КИЛЕО“, въпреки, че същият е недопустим по мярка Еко - НИП. Излага още, че съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за конкретния правен спор. Твърди още, че когато е налице декларация по чл.43 от Наредбата, попълнена от земеделския производител, то дневниците не могат да опровергаят декларираните обстоятелства. Счита, че в дневниците не винаги се отразяват всички извършени от земеделския стопанин мероприятия. По изложените съображения иска отмяната на решението. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът - „Дизи Агро“ ООД, чрез процесуален представител, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, съгласно списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано, писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение съдът е отменил Уведомително писмо с изх. № 02-080-2600/1096 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за кампания 2023 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта в която на „Дизи Агро“ ООД, е отказано изплащане на заявена субсидия в размер на 16 626, 35 лева по интервенция Еко-НИП и е върнал преписката за ново произнасяне по подаденото Заявление за подпомагане с УИН 08/200723/41448 за кампания 2023 година в частта относно интервенция Еко- НИП. За да постанови този правен резултат съдът е приел за установени следните факти: Търговското дружество „Дизи Агро“ ООД е подало Заявление за финансово подпомагане с УИН 08/200723/41448 за кампания 2023 г. като е посочило и интервенцията Еко-НИП – схема за намаляване използването на пестициди. Към заявлението са приложени необходимите декларация, опис на разходооправдателните документи и фактурите за закупуване на препаратите за растителнозащитните мероприятия. Приложени са и фактури от които е видно, че дружеството наред с други е закупило и препарат КИЛЕО. Препаратът КИЛЕО е тотален хербицит, съдържащ глифозат и не е подходящ за използване върху площи, заявени за подпомагане по Практика 1 по Еко-НИП. С Уведомително писмо с изх. № 02-080-2600/1096 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите за кампания 2023 г., е отказано подпомагане по схема Еко-НИП в размер на 16 626,35 лева. Отказът е мотивиран с обстоятелството, че земеделският производител е декларирал, че е закупил тотален хербицид, който е забранен за използване върху площи, заявени за подпомагане по Практика 1 на Еко-НИП, което е основание за отказ за изплащане на субсидията поради неспазване на условия за допустимост по Еко-НИП, равняваща се на 100 процента от заявената за подпомагане сума за площите за подпомагане за 2023 година. По делото е приет като доказателство Дневник за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за 2023 г. и е прието заключение по назначена съдебно-агротехническа експертиза. При така установените факти съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при наличие на фактически и правни основания, но при допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и в нарушение на материалния закон. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът е стигнал до извод, че заявените от земеделския производител площи не са третирани със забранения препарат за растителна защита. Съдът е приел, че прилагането на продуктите за растителна защита следва да се установи чрез проверка не само на разходооправдателните документи за закупуването им, но така също и на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Изложил е, че няма никакви данни от дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, че процесният препарат „Килео“ е бил използван, вкл. и върху заявените за подпомагане площи. Като не е извършил проверка върху кои площи е използван недопустимия препарат и дали изобщо е използван, административният орган, според съда, е допуснал и съществено нарушение на административнопроцесуалните правила и по-конкретно на принципа за изясняване на фактите и обстоятелствата, залегнал в разпоредбата на чл. 35 АПК. Съдът, за да приеме, че не е доказано, забраненият препарат-тотален хербицид, да е използван върху заявените за подпомагане площи, се е позовал и на заключението на вещото лице - М. Недкова, съгласно което в преписката и в дневника за растителнозащитните мероприятия и торене отсъстват данни за използване на препарата КИЛЕО в обработваемите площи на стопанството на жалбоподателя и заявените за подпомагане площи по интервенция Еко-НИП за кампания 2023 г. Според експерта е невъзможно да се извърши злоупотреба при водене на дневника, т.к. се подписва от агроном и се оповестява в електронна платформа Импорт. Всеки земеделски производител най-малко 3 дни преди мероприятието следва да посещава платформата и да посочва какви мероприятия, в кои блокове и с какви препарати ще работи. При липсата на доказателства земеделският производител да е приложил тоталния хербицит КИЛЕО върху обработваните от него площи, съдът е приел, че отказът за изплащане на подпомагане по схема ЕКО-НИП е постановен в противоречие с материалния закон. Фактът на закупуване на такъв препарат и включването му в декларацията към подаденото заявление не може с категоричност да се приеме за тъждествен с неговото прилагане, за да са изпълнени материалноправните предпоставки за постановяване на отказ от административния орган. По тези съображения, съдът е приел, че административният орган не е изяснил в пълнота релавантните към спора факти и обстоятелства в нарушение на чл.35 АПК, което е довело и до недоказаност на материалноправното основание за недопустимост за подпомагане, поради което е отменил постановеният отказ като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка и верен и последователен анализ на представените по делото писмени доказателства, ценени в съвкупност с приетото заключение на съдебната агро-техническа експертиза, съдът е стигнал до правилни изводи за недоказаност от страна на органа на посоченото в уведомителното писмо основание за постановения отказ. Фактическите основания за постановения отказ, посочени в уведомителното писмо намират своето правно основание в разпоредбата на чл.88, т.7 от Наредба №3 от 10.03.2023г(в приложимата редакция от ДВ бр.56 от 30.06.2023). Разпоредбата предвижда, че ДФЗ намалява размера на плащането, отказва плащане и в случаите по глава пета, раздел VI от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) налага административни санкции по интервенциите в чл.1, ал.2, когато т.7 - кандидатът за подпомагане не отговаря или не е спазил изискванията, определени в глава втора. Критериите за допустимост за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са посочени в разпоредбата на чл.41, ал.1, т.1, и т.2 или по т.3 на Наредба №3/2023г. ( в приложимата редакция от ДВ бр.56 от 30.06.2023 г.), съгласно която допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и 2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба, или 3. се прилагат феромонови уловки съгласно Списъка на разрешените за пускане на пазара и употреба продукти за растителна защита по активни вещества, публикуван на интернет страницата на БАБХ. Съгласно ал. 2 на чл. 41 от Наредбата(в приложимата й редакция) право на подпомагане по еко схемата по ал. 1 имат земеделски стопани, които: 1. прилагат земеделските практики по ал. 1, т. 1 и 2 или по т. 3; 2. отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Според ал.3 на чл. 41 от Наредбата(в приложимата й редакция) земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки за заявените за подпомагане площи. Професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (ДВ, бр. 30 от 2023 г.) (Наредба № 4 от 2023 г.). В оспореното УП, административният орган е приел за неизпълнено изискването по чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата(в приложимата й редакция) при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотален хербицид, включително съдържащи глифозат, поради представен от земеделския производител разходооправдателен документ и деклариран в декларация по чл.46 от Наредбата( в приложимата й редакция) закупен продукт КИЛЕО - тотален хербицид. Обстоятелството, че в разпоредбата на чл.41, ал.3 от Наредбата(в приложимата й редакция) е предвидено, че земеделските практики по ал.1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита, не може да обуслови извод, че закупеният продукт - тотален хербицид, за който е представен разходооправдателен документ е приложен при отглеждане на заявените култури по смисъла на чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата(в приложимата й редакция). Закупуването на продукта от земеделския производител и представянето на документ не е равнозначно на прилагането му върху отглежданите култури, каквито изводи е направил административния орган в оспореното УП. На следващо място представянето на разходооправдателен документ за закупен продукт - тотален хербицид, не освобождава органа от задължението да извърши проверка и установи прилагането на този продукт върху заявените за отглеждане култури. Правилно от извършеният анализ на събраните по делото писмени доказателства, които е ценил в съвкупност със заключението на вещото лице, съдът е стигнал до верни изводи за недоказаност на установената недопустимост за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди и прилагането на закупеният продукт КИЛЕО върху заявените от замеделския производител култури по чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата( в приложимата й редакция). Представените по делото доказателства налагат категоричен извод, че закупеният продукт тотален хербицид не е използван в стопанството на дружеството. От изложеното до тук следва извод, че изпълнителният директор на ДФЗ не е доказал съществуването на фактическото основание, посочено в УП, а именно прилагане на продукт за растителна защита върху заявените за отглеждане култури в нарушение на чл.41, ал.1, т.1 от Наредбата(в приложимата й редакция), което от своя страна сочи на липсата на основание за прилагане на разпоредбата на чл. 88, т.7 от същата за отказ на заявеното подпомагане по екосхемата. Мотивите на първата инстанция се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не е необходимо да се преповтарят. Правилно с оглед доказателствата по делото, съдът е стигнал до извод, че административният орган е издал оспореното писмо при неизяснени факти и обстоятелства и в нарушение на материалния закон и отменил оспорения акт, в частта на постановения отказ и с оглед разпоредбата на чл.173, ал.2 АПК е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Съдът е обсъдил всички факти и обстоятелства от значение по делото, отговорил е на всички доводи и възражения на страните и е постановил своя съдебен акт в съответствие доказателствата по делото и съобразно приложимия материален закон. Решението като правилно, постановено при липсата на сочените в жалбата касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и своевременно заявеното искане от ответника за присъждане на разноски, ДФЗ следва да заплати на настоящия ответник разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 490,84 евро, съгласно приложените по делото доказателства. Възражението на касатора за неговата прекомерност е неоснователно, предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, оказаната правна защита и съдействие от адв. Стефанова, изготвен отговор на касационната жалба и писмено становище и липсата на мотивирано възражение по смисъла на чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс(ГПК), изм. ДВ, бр.17 от 13.02.2026г. Така мотивиран и на основание 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение