Решение № 115 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 131/2015 г.

Решение № 115 от 15.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 131/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 15/12.01.2016 г., постановено по настоящето дело, касационният контрол по отношение на атакуваното и от двете страни по спора решение № 1300/17.06.2014 г. на САС, ТК, 5-и с-в, по т. д. № 490/2014 г. е бил допуснат в хипотезата на съществуваща вероятност то изцяло да се явява процесуално недопустим съдебен акт: като постановено по непредявени искове от страна на ищцовото [фирма] против ответното [фирма]-София.

В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция електроразпределителното д-во касатор е заявило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК, че поддържа оплакването си в касационната жалба за недопустимост на атакуваното въззивно решение, изтъквайки, че договорът за присъединяване към електроразпределителната мрежа, макар и да съдържа обещание за сключване на друг договор, не представлява по естеството си предварителен договор за покупко-продажба, подлежащ поради това на обявяване за окончателен по съдебен ред, щом като не съдържа описание на самите вещи, които биха били предмет на бъдещата покупко-продажба. От друга страна, доколкото в диспозитива на потвърденото първоинстанционно решение се визирал договор от ноември 2007 г., а в решаващите мотиви на САС се говорело за сключване на друг договор - от есента на 2009 г., този касатор поддържа, че "е в правото си да знае въз основа на кои юридически факти и за кой договор се приема от съответния съд, че искът за присъждане на главница в размер на 43 827.49 лв. в полза на ищцовото [фирма] е основателен".

Последното търговско дружество, като подател на насрещна касационна жалба срещу частта от горепосоченото въззивно решение, с която акцесорната му искова претенция за мораторна лихва е била отхвърлена, поддържа сега в откритото съдебно заседание пред ВКС единствено, че в другата си /осъдителната/ част това решение на САС се явявало процесуално допустим и законосъобразен съдебен акт, който следвало да бъде потвърден предвид следното: "Процесните два договора са взаимосвързани и следват логически един от друг в процедурата по присъединяване към електроразпределителната мрежа". Ето защо, макар за този търговец по начало да било без значение кой от двата договора ще бъде преценен като валидно сключен, меродавно в случая било това, че според втората инстанция и двата договора са валидно сключени, и двата са източник на задължение за плащане на продажната цена. Без да навежда каквито и да било аргументи в подкрепа на насрещната си касационна жалба срещу отхвърлителната част на въззивното решение /досежно претенцията за мораторна лихва върху претендирана главница/, [фирма] пояснява в писмените си бележки по делото, че претенцията му за главница в размер на 43 827. 49 лв. се основава както на сключения Договор за присъединяване от 27.11.2007 г., така и на Договора за изкупуване на съоръженията за присъединяване, подписан на 3.11.2009 г., като в зависимост от това кой договор бъде възприет като пораждащ задължението за плащане на стойността им, с исковата молба били предявени – "при условията на алтернативност" – иск по чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на оформените между страните сделки, "който иск има две разновидности по отношение на основание":

~ Първо, иск "за реално изпълнение на поетото с договора за присъединяване от 27.11.2007 г. задължение за сключване на Договор за изкупуване на съоръженията за присъединяване и реално изкупуване на изградените такива – в случай, че съдът приеме, че такъв не е валидно сключен;

~ Второ, иск "за реално изпълнение на поетото с Договора за изкупуване на съоръженията за присъединяване задължение за заплащане на стойността им" /от [фирма]-София/ - "в случай, че съдът счете, че приложения по делото Договор за изкупуване е валидно сключен и породил действие".

Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид оплакванията и доводите на двамата касатори, вкл. наведените такива и в писмени бележки по делото, както и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

1. По касационната жалба на [фирма]-София:

Жалбата е основателна.

Към датата на завеждане на делото (27.04.2012 г.) е била в сила редакция на § 4, алинеи 1, 4 и 5 от ПЗР на Закона за енергетиката предвиждаща, че енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизане в сила на този закон трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в зависимост от принадлежността на обекта към мрежите "в 8-годишен срок от влизането в сила на този закон" - т. е. до 12.12.2011 г., че енергийните предприятия и собствениците по ал. 1 не могат необосновано да отказват да изкупят или съответно да продадат енергийните обекти, но също и че задължението на енергийните предприятия да изкупят енергийните обекти по ал. 1 отпада, "когато в предвидените за изкупуване срокове изградят собствени съоръжения в замяна на съществуващите". С последвало в течение на производството пред първата инстанция изменение на първата алинея на § 4 от ПЗР на ЗЕ, предхождащо обаче допълнителната искова молба на [фирма] с вх. № 20190/20.02.2013 г. по описа на СГС, срокът за изкупуване на съоръженията, установен в полза на енергийните предприятия, е бил удължен с 4 години, т. е. до 12.12.2015 г. Същевременно в петитумната част на въпросната допълнителна искова молба е било включено и едно трето "алтернативно" (но всъщност, предявено под условието на евентуалност – бел. на ВКС) искане: "В случай, че Съдът счете, че не е налице валидно сключен между страните Договор за покупко-продажба на съоръженията за присъединяване и с оглед факта на учреденото право на строеж в полза на ответника, да се присъди стойността на изпълненото външно ел. захранване на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предвид наличие на неоснователно обогатяване" – отново в размер на първоначално претендираната главница от 43 827.49 лв.

Решаващите изводи на въззивния съд за потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му част и съответно – за отхвърляне на акцесорния иск за мораторна лихва върху претендираната главница /от поканата за плащане и до завеждането на делото/, са изцяло базирани върху искова молба с неуточнен петитум. Това е имало за резултат, че при веднъж приетото, че бил сезиран с осъдителен иск за реално изпълнение на договорно задължение – за заплащане на цена на извършени СМР, обективирани в изградени съоръжения за присъединяване към електроразпределителната мрежа, както и на произтичащ от първия /облигационния, присъединителния/ втори, вещен договор- от датата 3.11.2009 г., съставът на САС същевременно е отрекъл наличието на последния: с аргумент, че изградилото съоръженията [фирма] не е ставало техен собственик, щом като междувременно било учредило право на строеж върху тях в полза на ответното енергийно д-во. При такава констатация и на основание посочения по-горе текст на ал. 5 на § 4 от ПЗР на Закона за енергетиката, изходът на делото по заведените обективно съединени осъдителни искове /за главница в размер на 43 827. 49 лв. и за мораторна лихва в размер на 9 946. 98 лв. / на [фирма] срещу [фирма]-София, е следвало да бъде противоположен. Не е налице обаче неправилност на въззивното решение в аспекта на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, а разглеждане и произнасяне по непредявен иск, представляващ компилация между алтернативно предявените договорни основания и при игнориране на съдържащото се изрично искане с конститутивен характер: за обявяване на договора от 3.11.2009 г. за окончателен, предвид обстоятелството, че този от 27.11.2007 г. имал спрямо него характера на предварителен.

1. По насрещната касационна жалба на ищцовото [фирма]:

Предвид тезата на този касатор ищец, че в петитумната част на исковата си молба е предоставил на сезирания съд да уважи един от двата съединени "при условията на алтернативност" негови главни иска срещу ответното [фирма]-София /с предмет претендираната главница в размер на 43 827. 49 лв. /, ще следва ясно да се разграничи, че такъв способ за обективно съединяване на искове е недопустим - поради неопределеност на петитума. В процесния случай нито е налице хипотезата на алтернативни задължения по чл. 131, ал. 1 ЗЗД, нито процесните два договора /от датите 27.11.2007 г. и 3.11.2009 г. /, "които логически следват един след друг в процедурата по присъединяване и не са взаимоизключващи се или противоречащи един на друг", имат естеството на конкуриращи основания на едно и също право, за да е правно безразлично въз основа на кое от тях на търговеца ищец може да му бъде признато претендираното право. Такъв характер обаче има третото алтернативно искане, формулирано в петитумната част на допълнителната искова молба с вх. № 20190/20.02.2013 г. по описа на първостепенния съд /на л. 88 от делото/: за присъждане на главницата от 43 827. 49 лв. на извъндоговорно основание – предвид неоснователно обогатяване, в изрично посочената от [фирма] хипотеза "по чл. 59, ал. 1 ЗЗД".

При горните констатация на ВКС във връзка с всяка една от жалбите за неопределеност на петитума на исковата молба, повторното разглеждане на делото от въззивния същ ще следва да започне от стадия на оставяне на исковата молба на [фирма]-София без движение, което указание към другия състав на САС има задължителен характер. Съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК този състав на въззивния съд ще следва се произнесе и по претенциите на страните за разноски по водене на делото във Върховния касационен съд.

Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение